За 35 години Конституцията на България е била променяна шест пъти
За 35 години Конституцията на България е била променяна шест пъти. Тя е призната на 12 юли 1991 година от Седмото Велико национално заседание и дефинира България като република с парламентарно ръководство.
Подписи под нея слагат 309 народни представители от общо 400. По-късно документът е подписан от още 4-ма депутати, с което общият брой на подкрепилите я става 313.
Част от депутатите (т.нар. „ Група на 39-те “) отхвърлят да положат подписите си под текста в символ на митинг и напущат Народното събрание. Въпреки това събраното болшинство е изцяло задоволително и на 13 юли 1991 година Конституцията влиза в действие.
След дългият интервал на тоталитарния комунизъм държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна. А водещата роля на Българска комунистическа партия се заменя с политическия плурализъм, като Конституцията постановява, че политическият живот се основава на правилото на многопартийната система.
Конституцията от 1991 година е променяна общо 6 пъти.
По-голямата част от тези промени са свързани с промени на правосъдната власт и уговорките на страната за участието ѝ в Европейския съюз.
Първата смяна е през 2003 г, когато е стеснен имунитетът на народните представители и магистратите. Въведена е несменяемост на съдии, прокурори и следователи след 5 години стаж.
Втората смяна е две години по късно - през 2005 година, като измененияга са наложени от идното еврочленство. Разрешено е на чужденци (граждани на ЕС) да получават право на благосъстоятелност върху земя в България при избрани условия.
Третата смяна е от 2006 година, като въведена опция за покачване на обвиняване против магистрати при умишлени закононарушения от общ темперамент. Намален е имунитетът на депутатите и е въведен нов орган – Инспекторат към Висшия правосъден съвет.
Четвъртата смяна става през 2007 година, като дефинитивно е организиран статутът на Висшия правосъден съвет (ВСС) като непрекъснато настоящ орган. Въведени са елементи към избора на неговите членове от парламентарната и правосъдната квота.
Петата смяна е от 2015 година е включва делене на Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Засилени са пълномощията на Инспектората към Висш съдебен съвет за инспекции за честност на магистратите.
Шестата смяна през 2023 година се дефинира като най-мащабната промяна, която преструктурира прокуратурата, понижава мандата на основния прокурор и лимитира пълномощията на президента при сформиране на служебно държавно управление.
Част от текстовете от шестата смяна (предимно в главата за правосъдната власт) бяха оповестени за противоконституционни от Конституционния съд през юли 2024 година
Това е и четвъртата Конституция в историята на актуалната българска страна.
Първа е Търновска конституция , работила в интервала 1879 – 1947 година Приета е на 16 април 1879 година от Учредителното заседание в Търново. Това е първият главен закон на България след Освобождението от Османската империя, който възвръща българската държавност.
Тя е най-дълго работилата - цели 68 години, само че е суспендирана краткотрайно два пъти – по време на Режима на пълномощията (1881–1883 г.) и след Деветнадесетомайския прелом през 1934 година
Втора е тъй наречените Димитровска конституция , която е главен закон от 1947 до 1971 година
Приета на 4 декември 1947 година от Великото национално заседание. Тя узаконява прехода на България към социалистически модел на ръководство след премахването на монархията през 1946 година
Наречена е на тогавашния министър-председател и водач на Българска комунистическа партия Георги Димитров. Моделът на документа е напълно заимствуван от руската конституция на Съюз на съветските социалистически републики от 1936 година (т.нар. „ Сталинска конституция “), като вкарва планова стопанска система и национализация на частната благосъстоятелност.
С Димитровската конституция се ликвидира частната благосъстоятелност и вкарва държавната (общонародна) благосъстоятелност като съществена. Тя разрешава на страната да прави всеобщи национализации и наложително отчуждаване на заводи, мини, банки и земи.
Член 87 категорично не разрешава основаването на организации, които имат за цел да подкопават или променят открития държавен и публичен строй. Това изцяло ликвидира политическия плурализъм и опозиционните партии.
Формална независимост на словото и печата, само че те се позволяват единствено в случай че служат в " интерес на трудещите се ". На процедура страната постанова цялостна цензура и монопол над вестниците, радиото и издателствата.
Трудът се трансформира от право в конституционно обвързване. Въвежда се правилото: " Който не работи, не би трябвало да яде ". Държавата придобива правото да пренасочва наложително работна ръка посредством готовност и трудови лагери.
Тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на жилището остават записани на хартия, само че се позволяват изключения " в полза на националната защита и държавната сигурност ". Това узаконява всеобщото следене от органите на Държавна сигурност.
Трета е Живковата конституция в интервала 1971 – 1991 година Тя афишира България за Социалистическа република и публично затвърждава управителната роля на Българската комунистическа партия (БКП).
Живковата конституция призната на 18 май 1971 година и е наречена на тогавашния държавен и партиен водач Тодор Живков. Тя задълбочава тоталитарния темперамент на страната и дефинитивно заличава остатъците от цивилен свободи, декларирани през 1947 година
Живковата конституция намерено и публично узаконява тоталния монопол на една партия. Легендарният Член 1 прогласява Българската комунистическа партия (БКП) за " управителна мощ в обществото и страната ". Свободният политически избор става конституционно закононарушение.
За първи път в българската история в Конституцията се вписва геополитическа взаимозависимост. Член 12 задължава България да развива дружба и съдействие със Съветския съюз (СССР) и социалистическата общественост.
Създава се нов супер-орган – Държавен съвет, управляван от Тодор Живков. Той съчетава законодателна и изпълнителна власт, като може да издава укази с правова мощ на закони. Това изцяло ликвидира правилото за разделяне на управляващите и обезсмисля ролята на Народното събрание.
Разграничава се персонална благосъстоятелност (позволена за облекчаване на персонални потребности – едно жилище, кола) от частна благосъстоятелност. Всякаква форма на частна стопанска активност или самодейност е категорично неразрешена и преследвана от закона.
Член 39 изисква възпитанието на младежта в " комунистически морал ". Свободата на съвестта и изповеданията (религията) е мощно лимитирана, като се не разрешава религиозна агитация и въздействие върху младите.
Точно поради тези тежки репресивни текстове, незабавно след рухването на режима на 10 ноември 1989 година, първата огромна борба на демократичните сили е за премахването на Член 1 от тогавашната конституция. Той е премахнат през април 1990 година, което отваря пътя към Кръглата маса и приемането на сегашната ни Конституция през 1991 г.
Подписи под нея слагат 309 народни представители от общо 400. По-късно документът е подписан от още 4-ма депутати, с което общият брой на подкрепилите я става 313.
Част от депутатите (т.нар. „ Група на 39-те “) отхвърлят да положат подписите си под текста в символ на митинг и напущат Народното събрание. Въпреки това събраното болшинство е изцяло задоволително и на 13 юли 1991 година Конституцията влиза в действие.
След дългият интервал на тоталитарния комунизъм държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна. А водещата роля на Българска комунистическа партия се заменя с политическия плурализъм, като Конституцията постановява, че политическият живот се основава на правилото на многопартийната система.
Конституцията от 1991 година е променяна общо 6 пъти.
По-голямата част от тези промени са свързани с промени на правосъдната власт и уговорките на страната за участието ѝ в Европейския съюз.
Първата смяна е през 2003 г, когато е стеснен имунитетът на народните представители и магистратите. Въведена е несменяемост на съдии, прокурори и следователи след 5 години стаж.
Втората смяна е две години по късно - през 2005 година, като измененияга са наложени от идното еврочленство. Разрешено е на чужденци (граждани на ЕС) да получават право на благосъстоятелност върху земя в България при избрани условия.
Третата смяна е от 2006 година, като въведена опция за покачване на обвиняване против магистрати при умишлени закононарушения от общ темперамент. Намален е имунитетът на депутатите и е въведен нов орган – Инспекторат към Висшия правосъден съвет.
Четвъртата смяна става през 2007 година, като дефинитивно е организиран статутът на Висшия правосъден съвет (ВСС) като непрекъснато настоящ орган. Въведени са елементи към избора на неговите членове от парламентарната и правосъдната квота.
Петата смяна е от 2015 година е включва делене на Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Засилени са пълномощията на Инспектората към Висш съдебен съвет за инспекции за честност на магистратите.
Шестата смяна през 2023 година се дефинира като най-мащабната промяна, която преструктурира прокуратурата, понижава мандата на основния прокурор и лимитира пълномощията на президента при сформиране на служебно държавно управление.
Част от текстовете от шестата смяна (предимно в главата за правосъдната власт) бяха оповестени за противоконституционни от Конституционния съд през юли 2024 година
Това е и четвъртата Конституция в историята на актуалната българска страна.
Първа е Търновска конституция , работила в интервала 1879 – 1947 година Приета е на 16 април 1879 година от Учредителното заседание в Търново. Това е първият главен закон на България след Освобождението от Османската империя, който възвръща българската държавност.
Тя е най-дълго работилата - цели 68 години, само че е суспендирана краткотрайно два пъти – по време на Режима на пълномощията (1881–1883 г.) и след Деветнадесетомайския прелом през 1934 година
Втора е тъй наречените Димитровска конституция , която е главен закон от 1947 до 1971 година
Приета на 4 декември 1947 година от Великото национално заседание. Тя узаконява прехода на България към социалистически модел на ръководство след премахването на монархията през 1946 година
Наречена е на тогавашния министър-председател и водач на Българска комунистическа партия Георги Димитров. Моделът на документа е напълно заимствуван от руската конституция на Съюз на съветските социалистически републики от 1936 година (т.нар. „ Сталинска конституция “), като вкарва планова стопанска система и национализация на частната благосъстоятелност.
С Димитровската конституция се ликвидира частната благосъстоятелност и вкарва държавната (общонародна) благосъстоятелност като съществена. Тя разрешава на страната да прави всеобщи национализации и наложително отчуждаване на заводи, мини, банки и земи.
Член 87 категорично не разрешава основаването на организации, които имат за цел да подкопават или променят открития държавен и публичен строй. Това изцяло ликвидира политическия плурализъм и опозиционните партии.
Формална независимост на словото и печата, само че те се позволяват единствено в случай че служат в " интерес на трудещите се ". На процедура страната постанова цялостна цензура и монопол над вестниците, радиото и издателствата.
Трудът се трансформира от право в конституционно обвързване. Въвежда се правилото: " Който не работи, не би трябвало да яде ". Държавата придобива правото да пренасочва наложително работна ръка посредством готовност и трудови лагери.
Тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на жилището остават записани на хартия, само че се позволяват изключения " в полза на националната защита и държавната сигурност ". Това узаконява всеобщото следене от органите на Държавна сигурност.
Трета е Живковата конституция в интервала 1971 – 1991 година Тя афишира България за Социалистическа република и публично затвърждава управителната роля на Българската комунистическа партия (БКП).
Живковата конституция призната на 18 май 1971 година и е наречена на тогавашния държавен и партиен водач Тодор Живков. Тя задълбочава тоталитарния темперамент на страната и дефинитивно заличава остатъците от цивилен свободи, декларирани през 1947 година
Живковата конституция намерено и публично узаконява тоталния монопол на една партия. Легендарният Член 1 прогласява Българската комунистическа партия (БКП) за " управителна мощ в обществото и страната ". Свободният политически избор става конституционно закононарушение.
За първи път в българската история в Конституцията се вписва геополитическа взаимозависимост. Член 12 задължава България да развива дружба и съдействие със Съветския съюз (СССР) и социалистическата общественост.
Създава се нов супер-орган – Държавен съвет, управляван от Тодор Живков. Той съчетава законодателна и изпълнителна власт, като може да издава укази с правова мощ на закони. Това изцяло ликвидира правилото за разделяне на управляващите и обезсмисля ролята на Народното събрание.
Разграничава се персонална благосъстоятелност (позволена за облекчаване на персонални потребности – едно жилище, кола) от частна благосъстоятелност. Всякаква форма на частна стопанска активност или самодейност е категорично неразрешена и преследвана от закона.
Член 39 изисква възпитанието на младежта в " комунистически морал ". Свободата на съвестта и изповеданията (религията) е мощно лимитирана, като се не разрешава религиозна агитация и въздействие върху младите.
Точно поради тези тежки репресивни текстове, незабавно след рухването на режима на 10 ноември 1989 година, първата огромна борба на демократичните сили е за премахването на Член 1 от тогавашната конституция. Той е премахнат през април 1990 година, което отваря пътя към Кръглата маса и приемането на сегашната ни Конституция през 1991 г.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ