Лъчезар Иванов пред Tribune.bg: Нов код на лекарствата ще реши проблема с липсите в аптеките
Нов код да се отпечатва върху опаковките на медикаментите, предлага доцент Лъчезар Иванов от ГЕРБ с промени в Закона за медикаментите (ЗЛПХМ). Как тази стъпка ще усъвършенства контрола върху потреблението им, ще понижат ли неналичията в аптеките и ще се ограничи ли паралелня експорт, Tribune.bg беседва с депутата от ГЕРБ-СДС доцент Лъчезар Иванов.
Доц. Иванов, каква е задачата на предлаганите промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина?
През последните месеци следим, че към 600 позиции от лекарства липсват в аптечната мрежа, в това число и животоспасяващи препарати, които са за лекуване на дребни деца. Според нас следва да се вземат незабавни ограничения и с този законопроект аз желая да възстановя нещо, което бях вкарал и в 44-то Народно събрание/НС/, а имено да бъде признат народен номер за лекарствените средства, който се планува в чл.4 б.Б от Делегирания правилник на Европейски Съюз от 2016г. С този народен номер, подложен върху опаковките на медикаментите, няма да може да се прави второстепенен експорт на лекарства от България.
Ще го засекат на границата?!
Тези лекарства няма да може да се реекспортират, защото ще им бъде положен номер, който дефинира, че този медикамент е особено за България. Това е една доста значима смяна, която не е at-hoc, а беше съгласувана с Европейската комисия /ЕК/ и има нотификация по отношение на това предложение. За страдание, с цел да се отвори малката врата за експорт на медикаменти от страната, това предложение беше заличено при приемане на промени в Закона за Здравноосигурителната каса/НЗОК/. То бе отстранено от преходните и заключителните разпореждания и не беше видяно от сътрудниците. Така че в този момент възвръщам една безусловно нужна корекция, която ще се усети след няколко месеца, защото по Регламент на Европейска комисия се дава период на производителите и вносителите да се приготвят да слагат стикера върху опаковките на медикаментите.
Здравният министър в кабинета „ Петков “ не счита, че е виновна за казуса с неналичието на медикаменти у нас?
Още една уязвимост бе позволена при ръководството на „ Продължаваме промяната “, когато министърът на опазването на здравето Асена Сербезова направи един одит, който смъкна наблюдението на огромна част от медикаментите. Така медикаментите под наблюдаване са едвам 60. Законът преди този момент определяше кои институции да следят вноса на медикаменти и какъв е разходът им в аптечната мрежа, какви количества са нужни у нас. Спрямо това, когато се забележи недостиг от даден препарат, вторичният му експорт следваше да бъде спиран. Но за жалост, тук още веднъж имаше една помощ от страна на здравния министър, която отвори още по-широко вратата на реекспорта, с цел да се докараме до това състояние сега да се купуват медикаменти от Турция, Гърция, дори от Северна Македония, с цел да могат пациентите да се лекуват по съответен метод. Този законопроект, който импортирам касае единствено медикаменти, отпускани по лекарско наставление.
От 2001г. няма този факмакомодул към НЗОК и може би, в случай че се подработи, ще помогне на контрола?
Изпълнителната организация по лекарствата/ИАЛ/ в действителност би трябвало да следи и осведоми НЗОК, надлежно Министерство на здравеопазването/МЗ/ за положението на пазара с медикаментите. Освен това и Агенция „ Митници “ наблюдават износа. Това са институциите, натоварени по закон да наблюдават процеса по импорт и експорт на медикаменти. Никой не е отменял отговорностите им. При министър Асена Сербезова бе понижен броя на следените лекарства и по този метод се отвори необятно опцията за износа им. ИАЛ следи, само че не рапортува за изключените от листата лекарства.
Ще успее ли Народно събрание да прегледа законопроекта?
Аз съм разговарял с сътрудниците от Комисията по опазване на здравето, тъй като в законопроекта няма партийни ползи. По принцип те са съгласни да го разгледаме. Вярвам, че може да мине на две четения в зала, тъй като в законопроекта няма учредения за внасяне на доста оферти. Освен това всяка една смяна към това, което предлагам, би трябвало да мине през Европейска комисия и да има нотификация. Дори в случай че Министерство на здравеопазването желае да направи някои оферти и промени, би трябвало да ги съгласува с Европейска комисия.
Доц. Иванов, каква е задачата на предлаганите промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина?
През последните месеци следим, че към 600 позиции от лекарства липсват в аптечната мрежа, в това число и животоспасяващи препарати, които са за лекуване на дребни деца. Според нас следва да се вземат незабавни ограничения и с този законопроект аз желая да възстановя нещо, което бях вкарал и в 44-то Народно събрание/НС/, а имено да бъде признат народен номер за лекарствените средства, който се планува в чл.4 б.Б от Делегирания правилник на Европейски Съюз от 2016г. С този народен номер, подложен върху опаковките на медикаментите, няма да може да се прави второстепенен експорт на лекарства от България.
Ще го засекат на границата?!
Тези лекарства няма да може да се реекспортират, защото ще им бъде положен номер, който дефинира, че този медикамент е особено за България. Това е една доста значима смяна, която не е at-hoc, а беше съгласувана с Европейската комисия /ЕК/ и има нотификация по отношение на това предложение. За страдание, с цел да се отвори малката врата за експорт на медикаменти от страната, това предложение беше заличено при приемане на промени в Закона за Здравноосигурителната каса/НЗОК/. То бе отстранено от преходните и заключителните разпореждания и не беше видяно от сътрудниците. Така че в този момент възвръщам една безусловно нужна корекция, която ще се усети след няколко месеца, защото по Регламент на Европейска комисия се дава период на производителите и вносителите да се приготвят да слагат стикера върху опаковките на медикаментите.
Здравният министър в кабинета „ Петков “ не счита, че е виновна за казуса с неналичието на медикаменти у нас?
Още една уязвимост бе позволена при ръководството на „ Продължаваме промяната “, когато министърът на опазването на здравето Асена Сербезова направи един одит, който смъкна наблюдението на огромна част от медикаментите. Така медикаментите под наблюдаване са едвам 60. Законът преди този момент определяше кои институции да следят вноса на медикаменти и какъв е разходът им в аптечната мрежа, какви количества са нужни у нас. Спрямо това, когато се забележи недостиг от даден препарат, вторичният му експорт следваше да бъде спиран. Но за жалост, тук още веднъж имаше една помощ от страна на здравния министър, която отвори още по-широко вратата на реекспорта, с цел да се докараме до това състояние сега да се купуват медикаменти от Турция, Гърция, дори от Северна Македония, с цел да могат пациентите да се лекуват по съответен метод. Този законопроект, който импортирам касае единствено медикаменти, отпускани по лекарско наставление.
От 2001г. няма този факмакомодул към НЗОК и може би, в случай че се подработи, ще помогне на контрола?
Изпълнителната организация по лекарствата/ИАЛ/ в действителност би трябвало да следи и осведоми НЗОК, надлежно Министерство на здравеопазването/МЗ/ за положението на пазара с медикаментите. Освен това и Агенция „ Митници “ наблюдават износа. Това са институциите, натоварени по закон да наблюдават процеса по импорт и експорт на медикаменти. Никой не е отменял отговорностите им. При министър Асена Сербезова бе понижен броя на следените лекарства и по този метод се отвори необятно опцията за износа им. ИАЛ следи, само че не рапортува за изключените от листата лекарства.
Ще успее ли Народно събрание да прегледа законопроекта?
Аз съм разговарял с сътрудниците от Комисията по опазване на здравето, тъй като в законопроекта няма партийни ползи. По принцип те са съгласни да го разгледаме. Вярвам, че може да мине на две четения в зала, тъй като в законопроекта няма учредения за внасяне на доста оферти. Освен това всяка една смяна към това, което предлагам, би трябвало да мине през Европейска комисия и да има нотификация. Дори в случай че Министерство на здравеопазването желае да направи някои оферти и промени, би трябвало да ги съгласува с Европейска комисия.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ