Каменна брадвичка на седем хиляди години откриха в морето край Ахтопол
Нов, извънредно забавен експонат към този момент е владеене на Музея на история на котвата в Ахтопол, заяви ръководителят на научния съвет на Сдружение „ Черноморска Странджа " и организатор на музея доктор Атанас Орачев. Това е енеолитна каменна брадвичка /тесличка/ открита в Ахтополския залив от Мирослав Димитров, гражданин на Ахтопол. Мъжът я намерил до момента в който се гмуркал. Направила му усещане нейната забавна форма и решил, че би трябвало да я запази. Споделил за откритието си с Николай Пенев, магистър по тракология, който го уверил, че става дума за скъпа археологическа находка. Тогава Мирослав Димитров решил да подари предмета в локалния музей. Брадвичката евентуално е от времето на ранната каменно-медна ера или почти началото на петото хилядолетие прочие Хр., сподели доктор Орачев. Предметът е направен с ювелирно майсторство и впечатлява с изящните си линии.
„ През 1982 и 1983 година подводната археологическа експедиция „ Космос ", под научното управление на проф. Велизар Велков, направи изследвания в ахтополската акватория. Тя откри „ каменни котви ", каменни и оловни щокове, стоманени ромейски (византийски) котви, монети и други находки. Голямата изненада беше откриването в южния ахтополски залив на една енеолитна каменна брадвичка и синхронен керамичен откъс от V хиляди прочие Хр. През 2014 година на собствен ред проф. Диана Гергова също откри един присъщ керамичен откъс, който най-големият ценител на праисторията на Мала Азия и Югоизточна Тракия проф. Мемед Йоздуан дефинира като „ ранноенеолитен ", т. е. от началото на V хиляди прочие Хр. Към тези находки присъединявам и един мраморен откъс от енеолитна брадвичка, който постъпи в ОК „ История на котвата " от разсипа в дребното заливче под днешния ресторант „ Св. Георги ", описа доктор Орачев.
По думите му, постъпилият в този момент в сбирката артефакт е следващо доказателство, че Ахтопол се очерта като едно от най-ранните селища по Странджанското Черноморие. Засега го предхожда единствено селището в днешното тресавище Стамоплу/Стомоплу край Приморско, откъдето от 9 м дълбочина са известни материали от късния неолит.
„ Находката е извънредно скъпа. Дарения като това освен вършат експозицията по-интересна за посетителите, те непроменяемо способстват за обогатяване на историята на Ахтопол и Южното Черноморие. Когато локалните хора видяха, че музея е изработен и работи интензивно, започнаха да подаряват. По - огромната част от експонатите се дължат точно на такива донори ", разяснява още доктор Орачев.
„ През 1982 и 1983 година подводната археологическа експедиция „ Космос ", под научното управление на проф. Велизар Велков, направи изследвания в ахтополската акватория. Тя откри „ каменни котви ", каменни и оловни щокове, стоманени ромейски (византийски) котви, монети и други находки. Голямата изненада беше откриването в южния ахтополски залив на една енеолитна каменна брадвичка и синхронен керамичен откъс от V хиляди прочие Хр. През 2014 година на собствен ред проф. Диана Гергова също откри един присъщ керамичен откъс, който най-големият ценител на праисторията на Мала Азия и Югоизточна Тракия проф. Мемед Йоздуан дефинира като „ ранноенеолитен ", т. е. от началото на V хиляди прочие Хр. Към тези находки присъединявам и един мраморен откъс от енеолитна брадвичка, който постъпи в ОК „ История на котвата " от разсипа в дребното заливче под днешния ресторант „ Св. Георги ", описа доктор Орачев.
По думите му, постъпилият в този момент в сбирката артефакт е следващо доказателство, че Ахтопол се очерта като едно от най-ранните селища по Странджанското Черноморие. Засега го предхожда единствено селището в днешното тресавище Стамоплу/Стомоплу край Приморско, откъдето от 9 м дълбочина са известни материали от късния неолит.
„ Находката е извънредно скъпа. Дарения като това освен вършат експозицията по-интересна за посетителите, те непроменяемо способстват за обогатяване на историята на Ахтопол и Южното Черноморие. Когато локалните хора видяха, че музея е изработен и работи интензивно, започнаха да подаряват. По - огромната част от експонатите се дължат точно на такива донори ", разяснява още доктор Орачев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ