Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е създаден с разпореждане

Нов трагичен спектакъл „ Сълза и смях “ е основан с предписание на Министерския съвет от 25 юли 1966 година, с което е възобновено историческото име на първата професионална българска театрална натрупа – „ Сълза и смях “, от която води началото си Народният спектакъл .

Професионалната столична трагична натрупа „ Сълза и смях “ е основана през 1892 година след обединяването на театрално сдружение „ Основа “ и трагичния отдел на Софийската драматично-оперна натрупа . В състава ѝ влизат съвсем всички актьори от „ Основа “, а нейни първи режисьори са Васил Налбуров и Иван Попов .

Първото зрелище е на 8 февруари 1892 година в салона на читалище „ Славянска сказка “ , където са показани „ Недоразумение “ в превод на Васил Налбуров и „ Женитба “ от Николай Гогол.

Сред първите ръководители на трупата са Радул Канели и Адам Мандрович . През януари 1904 година трупата е преименувана в Български национален спектакъл , който по-късно приема името Народен спектакъл . Нов трагичен спектакъл „ Сълза и смях “ публично е открит на 28 февруари 1967 година с постановката „ Имат думата аристократите “ от Николай Погодин.

ВОДЕЩА СЦЕНА, ОТКРИТА СЦЕНА...

През идващите десетилетия театърът се утвърждава като една от водещите трагични подиуми в София. На неговата сцена работят едни от най-изявените български режисьори, артисти и сценографи, а репертоарът съчетава българска драматургия, международна класика и модерни задгранични създатели.

През 1997 година, според заповед на министъра на културата, спектакъл „ Сълза и смях “ е избран като продуциращ сценичен център (открита сцена) с предпочитано държавно финансиране без конкурс. Този статут дава благоприятни условия за нова и ефикасна организация на театралната активност. Новият модел планува той да работи без непрекъсната актьорска натрупа, като осъществя лични продукции и дава сцената си на самостоятелни театрални обединения и гостуващи спектакли.

От 1 януари 1998 година театърът стартира работа като продуциращ център, а след конкурс за шеф е назначен режисьорът Бойко Богданов. При неговото ръководство стартират възобновяване на постройката, възобновяване на театралната инфраструктура и одобряване на сцената като пространство за копродукции и самостоятелен спектакъл.

„ СЪЛЗА И СМЯХ “ В НАЧАЛОТО НА НОВИЯ ВЕК

През първото десетилетие на 21-ви век „ Сълза и смях “ развива деен репертоар с постановки на български и задгранични създатели и работи в партньорство с самостоятелни театрални компании. Сред заглавията от този интервал са „ Атентаторите “ от Георги Данаилов, „ Отклонения “ от Здрава Каменова, „ Любов номер 2 “ по Нийл Саймън и други спектакли, осъществени в копродукция с разнообразни театрални организации.

През 2010 година, по отношение на промяната в системата на театралните изкуства, шефът Венцеслав Кисьов се афишира срещу плануваното обединение на театъра с Народния спектакъл „ Иван Вазов “, като показва високата посещаемост, финансовата непоклатимост и положителната възвръщаемост на държавната дотация. Според данни на Министерството на културата театърът осъществя сред 215 и 230 представления годишно с присъединяване на към 80 артисти при щатен състав от 37 чиновници.

На 27 юли 2010 година Министерският съвет приема разпореждане за превръщане на държавните културни институти, с което Нов трагичен спектакъл „ Сълза и смях “ е преобразуван посредством вливане в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. След промяната сцената продължава да действа като приемаща, а продуцирането на спектакли минава към Народния спектакъл.

НОВ МОДЕЛ НА РАБОТА

През септември 2012 година спектакъл „ Сълза и смях “ стартира да работи като открита сцена. След прекратяването на контракта за менажиране на сцената от Народния спектакъл, тя се дава за изяви на държавни и самостоятелни театрални обединения. Художественият началник Вельо Горанов показва новия модел на работа, при който на сцената вземат участие девет театрални трупи с общо 21 заглавия, а камерната зала на Народно читалище „ Славянска сказка “ също се употребява за представления.

В изявленията на Българска телеграфна агенция през 2014 година сцената към този момент е обозначавана като открита сцена „ Сълза и смях “, на която не престават да се показват продукции на самостоятелни театрални компании и копродукции.

На 12 май 2015 година шефът Вельо Горанов оповестява пред Българска телеграфна агенция, че театърът възвръща историческото си име „ Сълза и смях “. По думите му след преобразуването сцената е била задължена да употребява само наименованието открита сцена, само че с решение на шефа на Народния спектакъл Александър Морфов историческите име и лого са върнати. От втората половина на 2015 година Българска телеграфна агенция още веднъж употребява в изявленията си названието спектакъл „ Сълза и смях “.

ТРАДИЦИЯ И ПАМЕТ

Днес Нов трагичен спектакъл „ Сълза и смях “ съхранява традицията на историческото име, обвързвано с началото на професионалния български спектакъл. През последните години открита сцена „ Сълза и смях “ продължава да развива дейна активност като пространство за личен репертоар, гостуващи спектакли, продукции на други театри, интернационалните театрални начинания, изложения и възпоменателни прояви, запазвайки мястото си измежду одобрените театрални подиуми в София.

През януари 2026 година, във връзка 80 години от рождението на артиста и мим Вельо Горанов (1946–2020), във фоайето на театъра бе. Горанов е измежду актьорите, свързали креативния си път със сцената на „ Сълза и смях “, където работи след спектакъл „ София “ и преди да сътвори през 1988 година спектакъл „ Движение “.

/ДД

/ДС/отдел „ Справочна “/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция: сп. ЛИК, декември 2024; ВИНФ, 05.03.1998; 06.03.1998; 12.03.1998; 15.04.1998; 16.04.1998; 08.05.1998; 27.07.2010;13.09.2012; 12.05.2015; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1048411-barelef-na-velyo-goranov-shte-ima-vav-foayeto-na-salza-i-smyah-#:%D0%A1%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%20%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%85%22; 100 години Народен спектакъл “, изд. „ Дамян Яков “, София 2004, с. 13-27; Голяма енциклопедия на България, Българска академия на науките, 2012, с. 4324