Нов чатбот с българско участие ще разяснява на децата какви са правата им при насилие
Нов чатбот ще коментира правата на децата ни. Това сподели Любомир Крилчев, координатор стратегии “Насилие и достъп до правораздаване на деца " - УНИЦЕФ България, в “Денят на Фокус " по Радио “Фокус ". Проектът се извършва за битка с експанзията, на което децата са чести жертви. “За момента изкуственият разсъдък е един вид, по който деца, претърпели принуждение или станали негови очевидци, могат да се срещнат с правата си. Проектът се координира от Унгария, от българска страна взе участие Институтът по обществени действия и практики. Румъния и Гърция също вземат участие в плана. Целта е да се сътвори нещо сходно на CнatGPT, единствено че особено ориентиран към децата ", обясни Крилчев.
Защо да не можем непосредствено да попитаме самия ChatGPT или българската му версия за правата ни, в случай че сме деца - тъй като рискът да създаде неточен отговор или пък прекомерно общ подобен е доста огромен, разясни специалистът. “Ограниченията на изкуствения разсъдък са причина за това. Той работа с база данни и тук въпросът е, че тези бази данни могат да бъдат прекомерно общи и информацията вътре да бъде от време на време нечиста с неточности и предубеждения ", сподели още Крилчев.
Новият план ще може да отговори на детето къде да подаде сигнал за неправда, къде може да потърси помощ. Идеята е чатботът да дава отговор по щадящ детето метод и на подобаващ за възрастта му език. Използването ще бъде изцяло анонимно, тъй като има закони за отбрана на персоналните данни на децата.
Проектът е в начална фаза и следва тестване. Конфиденциалността е главен приоритет. В плана взе участие и Университетът в Льовен в Белгия, който специализира в правните проблеми, свързани с изкуствения разсъдък.
“Чатботът ще дава съответни насоки към кой орган в съответната страна да се обърне детето. Трудното е, че няма диференциация по общини. Всичко зависи от това, къде се случва насилието - дали в учебно заведение, в друга институция или у дома. Има разнообразни получатели, към които детето, претърпяло или станало очевидец на експанзия, може да потърси поддръжка и да подаде сигнал ", акцентира събеседникът.
Анкета на “Фокус " сподели, че към 80% от запитаните деца не знаят какви права и отговорности имат. “Мога да разясня, че през 2020 година УНИЦЕФ направи изследване за разпространяването на насилието в България и един от въпросите беше: “Знаете ли към кого да се обърнете, в случай че станете жертва или очевидец на принуждение? " Болшинството споделиха: “Да ", само че на следващ въпрос: “Към кого ще се обърнете? " не могат да дадат съответен отговор към коя институция или кой канал могат да подадат сигнал. Тоест на декларативно равнище децата знаят правата си, само че в действителни обстановки не знаят по какъв начин да ги упражнят, счита Любомир Крилчев, координатор стратегии “Насилие и достъп до правораздаване на деца " - УНИЦЕФ България.
Защо да не можем непосредствено да попитаме самия ChatGPT или българската му версия за правата ни, в случай че сме деца - тъй като рискът да създаде неточен отговор или пък прекомерно общ подобен е доста огромен, разясни специалистът. “Ограниченията на изкуствения разсъдък са причина за това. Той работа с база данни и тук въпросът е, че тези бази данни могат да бъдат прекомерно общи и информацията вътре да бъде от време на време нечиста с неточности и предубеждения ", сподели още Крилчев.
Новият план ще може да отговори на детето къде да подаде сигнал за неправда, къде може да потърси помощ. Идеята е чатботът да дава отговор по щадящ детето метод и на подобаващ за възрастта му език. Използването ще бъде изцяло анонимно, тъй като има закони за отбрана на персоналните данни на децата.
Проектът е в начална фаза и следва тестване. Конфиденциалността е главен приоритет. В плана взе участие и Университетът в Льовен в Белгия, който специализира в правните проблеми, свързани с изкуствения разсъдък.
“Чатботът ще дава съответни насоки към кой орган в съответната страна да се обърне детето. Трудното е, че няма диференциация по общини. Всичко зависи от това, къде се случва насилието - дали в учебно заведение, в друга институция или у дома. Има разнообразни получатели, към които детето, претърпяло или станало очевидец на експанзия, може да потърси поддръжка и да подаде сигнал ", акцентира събеседникът.
Анкета на “Фокус " сподели, че към 80% от запитаните деца не знаят какви права и отговорности имат. “Мога да разясня, че през 2020 година УНИЦЕФ направи изследване за разпространяването на насилието в България и един от въпросите беше: “Знаете ли към кого да се обърнете, в случай че станете жертва или очевидец на принуждение? " Болшинството споделиха: “Да ", само че на следващ въпрос: “Към кого ще се обърнете? " не могат да дадат съответен отговор към коя институция или кой канал могат да подадат сигнал. Тоест на декларативно равнище децата знаят правата си, само че в действителни обстановки не знаят по какъв начин да ги упражнят, счита Любомир Крилчев, координатор стратегии “Насилие и достъп до правораздаване на деца " - УНИЦЕФ България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ