Ноцебо ефектът – злият брат на плацебото
Ноцебо е резултат, при който на пациента се дава или му се споделя нещо, което не би трябвало да аргументи никаква смяна в здравето му, само че в последна сметка има негативен резултат, единствено тъй като той има вяра, че взетото или казаното ще има подобен резултат. Ситуацията, виждате, е сходна на тази с плацебото, при която пациентът получава недействащо лекарство (най-често хапче от захар), което в последна сметка се отразява позитивно на здравето му.
Името „ nocebo “ е обещано на резултата от Уолтър Кенеди през 1961 година, с цел да опише тези негативни резултати, породени от него, защото на латински думата значи „ ще навредя “ (докато „ placebo “ на латински значи „ ще задоволя “). Така че, в случай че се даде някакво подправено лекарство на пациента, което не би трябвало да прави нищо, и то даде позитивен резултат, това би трябвало да се назова плацебо резултат; в случай че даде негативен резултат – тогава имаме ноцебо. И двете са породени единствено от упованията на пациента, а не от някакъв различен външен фактор.
Въпреки че Кенеди дава името на резултата още през 60-те години на предишния век, едвам през 90-те разграничаването сред плацебо и ноцебо става известно. Преди това и двата резултата се назовават плацебо. Всъщност, даже през днешния ден е малко противоречиво дали да има обособени имена за двете неща, защото е изцяло допустимо да има подправено лекарство, което да бъде тъкмо разказано и като плацебо, и като ноцебо. Това се случва, да вземем за пример, когато на човек му се даде хапче от захар и му се каже, че от това „ лекарство “ ще спре да го боли глава, само че може да аргументи суха кожа. Ако пациентът по-късно каже, че няма към този момент главоболие, само че и кожата му е станала суха, тогава захарното хапче е както плацебо, по този начин и ноцебо. Което явно може да бъде объркващо.
Поради евентуално негативните странични резултати, породени от личните убеждения на пациентите, които могат да бъдат даже смъртоносни на моменти, проучванията на ноцебо с доста нищожни, макар че има някои добре документирани случаи като едно изследване, при което 34 студенти са свързани с машина като им се изяснява, че тя ще пуска малко количество електрически ток през главите им, което ще им аргументи главоболие. Всъщност машината не направи нищо, само че над 2/3 от студентите споделят, че фактически стартира да ги боли главата.
Малко японско лаково дърво
Друго забавно изследване, което показва както плацебо, по този начин и ноцебо резултатът, е извършено от японски учени върху 57 момчета в гимназиална възраст. Те сортират тези момчета въз основа на обстоятелството, че когато някоя част от тялото им се изложи досег от листа на японско лаково дърво (Toxicodendron vernicifluum), тези момчета получават мощен обрив, сходно на този, който постоянно се получава от токсичен бръшлян. След като ги събират, учените завързват очите им и натриват едната им ръка с листата на лаковото дърво, а другата с листа от друго дърво, което няма да има никакъв резултат. Те обаче им споделят, че ръката, натъркана с лаковото дърво, е в действителност натъркана с другите листа, а тази, с безобидните листа – с листата на лаковото дърво.
Друго сходно изследване, при което са следени както плацебо, по този начин и ноцебо резултати, е опит с астматични пациенти. Първо те са накарани да вдишат пара, за която им е казано, че е дразнител или алерген, само че в действителност е безвредна. Около 50% от пациентите стартират да изпитват проблеми с дишането като няколко от тях даже получават цялостен припадък на астма. Всички пациенти, които са имали проблеми, са били лекувани с „ лекарство “, от което всички съумяват да се възстановят неотложно. Всъщност и дразнителят, и хипотетичното лекарство съставляват безусловно едно и също – солена вода, пръскана от пулвелизатор.
…
В реалност в последно време се следят резултатите и на плацебо, и на ноцебо да стават все „ по-ефективни “, защото плацебо медикаментите внезапно работят по-добре и по същия метод множеството хора, които получават подправени медикаменти, оповестяват по-често за страничните резултати, свързани с действителното лекарство. Въпреки че никой в действителност не знае за какво става по този начин, счита се, че повода може да бъде, тъй като хората към този момент са доста по-добре осведомени за медикаментите, които одобряват, и страничните им резултати, както поради множеството реклами за медикаменти, по този начин и поради елементарно наличната информация в интернет.
Има случаи, в които резултат на ноцебото в действителност е бил гибелен за пациентите. Например през 70-те лекарите диагностицират мъж с рак на черния дроб и му споделят, че има единствено няколко месеца живот. И това не е някакъв номер – те в действителност считат, че има рак на черния дроб. Мъжът умира в границите на няколко месеца по аргументи, които наподобява са свързани с заболяването му. След като обаче му вършат аутопсия, се открива, че лекарите са сбъркали и той в действителност не е имал рак и (освен че е мъртъв) в действителност тялото му е в положително здраве.
Този резултат също е повода лекарите постоянно да не споделят на пациентите, когато дадена процедура може да бъде изключително мъчителна. Установено е, че по този метод те фрапантно усилват болката, която пациентите по-късно споделят, че са почувствали по време на цялата процедура. По същия метод в случай че лекарите предупредят пациентите си за всичките вероятни нежелани странични резултати на обещано лекарство, това наподобява фрапантно усилва броя на нежеланите реакции, които пациентите изпитват, даже когато им се дават захарни хапчета. Като заобикалят да бъдат 100% почтени с пациентите по отношение на негативните странични резултати, като цяло наподобява по-добре за тях поради този загадъчен ноцебо резултат. По същия метод, в случай че бъдем прекомерно оптимистични за позитивните резултати на някои медикаменти, наподобява това фрапантно покачва успеваемостта на лекарството заради също толкоз загадъчния плацебо резултат.
