Носталгията по старите времена винаги ще я има. Не защото

Носталгията по старите времена постоянно ще я има. Не тъй като е било време на развиване и последователност, а тъй като тези мемоари от социализма в България са останали в детското ни схващане, като предмети и привички от едно равнодушие. Какво ли го интересува едно дете за Сталин, Хрушчов и Брежнев, за марксистките хрумвания и полезности – дай му игри, дай му топка и колело. Защо да отхвърляме предишното? То е там, с цел да ни поучава. Вместо да ненавиждаме, можем да го изследваме, да го проучваме и да го помним, с цел да не се връщаме обратно, написа " Блиц ". Много от нас са слушали единствено истории за опашките за самун и за недоимъка. Някои пък към момента пазят мемоари от незастроените плажове на Слънчев Бряг, за бригадите и касетките с скрито записана рок музика, които се въртели на касетофона. Дънките от Кореком са мит за новото потомство, само че питайте някой по-зрял каква рядка наслада са били. А модата в женските списания са в безспорен прорез с стилните трендове и хармония на тогавашния Запад. Съпоставяйки двете крайности Народна република България, с нейната липса на артикули, и настоящия ни обичай, който е претъпкан с реклами на ненужни движимости и маркетингови тактики за привличане на клиенти, то тази носталгия сигурно е здравословна. Защото тя не е носталгия по една пагубна идеология, а е носталгия по безгрижието в едно време, където часовникът, сякаш не съществува, а в случай че съществува, то тиктакането му идва от прекомерно надалеч.

Телевизор със стабилизатор, игри до мрачно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до съветско другарче, банани по Нова година и боза от 6 ст.... и още:

Да отидеш до тв приемника и да го включиш от копчето на стабилизатора.