Незабравимите реплики на вашето детство през соца в България
Носталгията по старите вермена постоянно ще я има. Не тъй като е било време на развиване и последователност, а тъй като тези мемоари от социализма в България са останали в детското ни схващане, като предмети и привички от едно равнодушие.
Какво ли го интересува едно дете за Сталин, Хрушчов и Брежнев, за марксистките хрумвания и полезности – дай му игри, дай му топка и колело.
Защо да отхвърляме предишното? То е там, с цел да ни поучава. Вместо да ненавиждаме, можем да го изследваме, да го проучваме и да го помним, с цел да не се връщаме обратно.
Много от нас са слушали единствено истории за опашките за самун и за недоимъка.
Някои пък към момента пазят мемоари от незастроените плажове на Слънчев Бряг, за бригадите и касетките с скрито записаните касетки с рок музика, които се въртели на касетофона.
Дънките от Кореком са мит за нас, новото потомство, само че питайте някой по-зрял каква рядка наслада са били.
А модата в женските списания са в безспорен прорез с стилните трендове и хармония на тогавашния Запад.
Съпоставяйки двете крайности Народна република България, с нейната липса на артикули, и настоящия ни обичай, който е претъпкан и напълнен с реклами на ненужни движимости и маркетингови тактики за привличане на клиенти, то тази носталгия сигурно е здравословна.
Защото тя не е носталгия по една пагубна идеология, а е носталгия по безгрижието в едно време, където часовникът, сякаш, не съществува, а в случай че съществува, то тиктакането му идва от прекомерно надалеч.
А вие бяхте ли тогава? Тови въпрос задава Флагман бг.
Телевизор със стабилизатор, игри до мрачно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до съветско другарче, банани по Нова година и боза от 6 ст.... и още:
Да отидеш до тв приемника и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона тъкмо там, където стартира новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на съветско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги демонстрират и след това да чакаш да си вземеш фотосите, с цел да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя заран с молба да ти услужи с чаша захар, тъй като магазинът не работи, а след това в символ на признателност да й занесеш 3-4 части кекс.
Да си оплетеш блуза по пример от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, тъй като ще ти "звъннат ".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко откакто го купиш, тъй като ще вкисне.
Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна. "
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче...
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и по-късно да пуснеш монетка 1 стотинка, с цел да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш отчет по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и къси панталони под тях, на ситни или едри квадратчета, вид "голям пипит ".
Да пушиш в аероплан.
Да пиеш кафе смляно персонално от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат " нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, тъй като няма Google.
Да си разменяте дарове в учебно заведение за Нова година - усърдно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не тъй като е мрачно или ужасно.
Да вървиш до "Домашни използва " за тиган, до "Плод-зелечук " за чушки и домати, до "Млад механик " за детски играчки, до "Битовия комбинат " за...
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка до момента в който направи пяна, с цел да стане фрапе.
Да играеш на гоненица, стражари и апаши и пътни знаци.
Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола около теб/.
Да звъниш на вратата на някоя старица и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял тв приемник "Студио Х " всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя заран "Бързи, смели, сръчни ".
Да познаваш мириса на "Кореком ".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя какъв брой има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от фамилията за банани на Нова Година и да се вършиме, че не се познавате.
Да си шиеш всякакви облекла, когато те поканят на женитба, прием или друго събитие, с цел да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза класификация на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско предписание през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и с цел да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла " от Съюз на съветските социалистически републики.
Да отидеш на същинско изпращане на боец.
Да чакаш с неспокойствие Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е пристигнал, да откриеш подаръка в дрешника.
“Милион и едно желания” в неделя заран по малкия екран,когато баща/майка ти е направил(а) попара,а следобяд да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.
Какво ли го интересува едно дете за Сталин, Хрушчов и Брежнев, за марксистките хрумвания и полезности – дай му игри, дай му топка и колело.
Защо да отхвърляме предишното? То е там, с цел да ни поучава. Вместо да ненавиждаме, можем да го изследваме, да го проучваме и да го помним, с цел да не се връщаме обратно.
Много от нас са слушали единствено истории за опашките за самун и за недоимъка.
Някои пък към момента пазят мемоари от незастроените плажове на Слънчев Бряг, за бригадите и касетките с скрито записаните касетки с рок музика, които се въртели на касетофона.
Дънките от Кореком са мит за нас, новото потомство, само че питайте някой по-зрял каква рядка наслада са били.
А модата в женските списания са в безспорен прорез с стилните трендове и хармония на тогавашния Запад.
Съпоставяйки двете крайности Народна република България, с нейната липса на артикули, и настоящия ни обичай, който е претъпкан и напълнен с реклами на ненужни движимости и маркетингови тактики за привличане на клиенти, то тази носталгия сигурно е здравословна.
Защото тя не е носталгия по една пагубна идеология, а е носталгия по безгрижието в едно време, където часовникът, сякаш, не съществува, а в случай че съществува, то тиктакането му идва от прекомерно надалеч.
А вие бяхте ли тогава? Тови въпрос задава Флагман бг.
Телевизор със стабилизатор, игри до мрачно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до съветско другарче, банани по Нова година и боза от 6 ст.... и още:
Да отидеш до тв приемника и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона тъкмо там, където стартира новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на съветско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги демонстрират и след това да чакаш да си вземеш фотосите, с цел да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя заран с молба да ти услужи с чаша захар, тъй като магазинът не работи, а след това в символ на признателност да й занесеш 3-4 части кекс.
Да си оплетеш блуза по пример от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, тъй като ще ти "звъннат ".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко откакто го купиш, тъй като ще вкисне.
Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна. "
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче...
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и по-късно да пуснеш монетка 1 стотинка, с цел да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш отчет по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и къси панталони под тях, на ситни или едри квадратчета, вид "голям пипит ".
Да пушиш в аероплан.
Да пиеш кафе смляно персонално от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат " нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, тъй като няма Google.
Да си разменяте дарове в учебно заведение за Нова година - усърдно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не тъй като е мрачно или ужасно.
Да вървиш до "Домашни използва " за тиган, до "Плод-зелечук " за чушки и домати, до "Млад механик " за детски играчки, до "Битовия комбинат " за...
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка до момента в който направи пяна, с цел да стане фрапе.
Да играеш на гоненица, стражари и апаши и пътни знаци.
Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола около теб/.
Да звъниш на вратата на някоя старица и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял тв приемник "Студио Х " всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя заран "Бързи, смели, сръчни ".
Да познаваш мириса на "Кореком ".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя какъв брой има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от фамилията за банани на Нова Година и да се вършиме, че не се познавате.
Да си шиеш всякакви облекла, когато те поканят на женитба, прием или друго събитие, с цел да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза класификация на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско предписание през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и с цел да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла " от Съюз на съветските социалистически републики.
Да отидеш на същинско изпращане на боец.
Да чакаш с неспокойствие Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е пристигнал, да откриеш подаръка в дрешника.
“Милион и едно желания” в неделя заран по малкия екран,когато баща/майка ти е направил(а) попара,а следобяд да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ