Носната кърпичка – атрибут с много превъплъщения
Носната кърпичка е признак от тоалета, претърпял доста превъплъщения. Този дребен пай плат се е употребявал през вековете с друго предопределение, носел се е на разнообразни места, играел е даже основна обществена роля.
Кърпичката се появява за пръв път в човешката просвета още в древeн Рим. Носили я знатните жители, поставяйки я на шията, рамото или в пояса. Представлявала парче парфюмиран плат за заличаване на лицето или пръстите по време на хранене. Използвала се и при хрема, тъкмо както и в днешно време.
Минават епохи на давност... През Ренесанса носната кърпичка е преоткрита и се трансформира в съвременно допълнение към облеклото. Победният й ход потегля от Италия, с цел да продължи триумфално из цяла Европа. Изработени от батиста, украсени с дантели и бродерии, кърпичките от тази ера се носили в ръкава или пояса. Формите били разнобразни от овални до триъгълни. Познатата ни през днешния ден квадратна форма вкарва кралица Мария-Антоaнета.
Носната кърпичка по това време играе значима роля в любовните връзки. Използвайки я като идеално средство за флирт, дамата, която желае да притегли вниманието на набелязания джентълмен, просто изпускала кърпичката си на земята, пред краката му. Галантното й подаване бил мотив за запознанство. Небрежно сякаш забравената напарфюмирана кърпичка била скъпо богатство за влюбения. Разчитала се като очевиден знак за благоразположението на дамата. Ако обаче кърпичката, попаднела в ръцете на противник, не дай си боже – брачен партньор, тя се превръщала в сериозен мотив за ревнивост и даже двубой.
Най-старите носни кърпички, непокътнати в музеите, са от 16 век. През 18 век те стартират интензивно да се употребяват и с хигиенични цели, както и през днешния ден. Така е, тъй като времената, които настъпват, са все по-практични. Казват, че роля изиграла и модата по емфието –то се смърка през носа, провокира кихане и носът стартира да тече.
Няма по какъв начин да бъде цялостен обликът на франта от началото на 20 век без подаващата се от бутониерата му копринена кърпичка. Смятало се е за доста изискан.
Задължителен признак от оборудването на каубоя била по-голямата забрадка, завързана на шията му по характерен метод - триъгълник с острата част напред. Слагал я е пред лицето си, с цел да го пази от прахоляка, вдиган от многочисления добитък.
Носната кърпичка в идентична степен се употребява и като атрибут-допълнение към тоалета, и със напълно практичната цел да се избършеш или даже изсекнеш. Добрата хигиена допуска достойнството й промяна, та по тази причина и изразът, че някой сменя жените/мъжете в живота си като носни кърпички, е необятно известен. Освен знак за своенравие, е и белег на не изключително почтително отношение към другия пол.
Кърпата има своето мястото в обичайния живот на българина. С бялата ленена забрадка жетварите са избърсвали морно чело. Тя е безвъзвратен признак при ръченицата и хорото. Именно там кърпата играе основна роля – тя е преградата сред ръката на момъка и момата, с цел да не разрешава те непосредствено да се допират.
Кърпата може да е знак. В описа „ Шибил “ на Йовков би трябвало да се развее бяла забрадка като знак за опрощение на разбойника. Вместо това Велико кехая вади алена – пушките гръмват. Когато пада простреляна и личната му щерка, чорбаджията на вятъра размахва закъснялата бяла забрадка на опрощението.
Колекционирането на носни кърпички е измежду най-разпространените занимания. Вероятно ползата се поддържа от необозримото човешко въображение в украсяването на това малко парче плат. Понякога обаче кърпичките имат много безвкусни превъплъщения. Мнозина си спомнят кичозната сватбарска традиция отпреди 20-30 години на ревера на гостите да се закичва копринена кърпичка със щамповани на нея младоженка и жених и изписани имената на новобрачната двойка. Такава кърпичка няма по какъв начин да употребиш по какъвто и да е метод.
Новото време с успеха на практичното над кокетното при носните кърпички е трансформирало напълно концепцията за тях. Едва ли в наши дни някой би се занимавал да пере и глади кърпички. Книжните им посестрими са съвършен сурогат – сухи или влажни, ароматизирани или не. Използваш и изхвърляш. Също както - пишеш есемеси и ги триеш, вместо да къташ писма от обичания с години. Или като бързата храна – сякаш е комфортно, само че нездравословно и е на светлинни години от гостбата, направена с обич вкъщи.
Да, доста са практични книжните носни кърпички. Ползваме ги всички. И въпреки всичко смъквам шапка на това великолепие и изискан, който носят дантелените кърпички от старите времена...
Кърпичката се появява за пръв път в човешката просвета още в древeн Рим. Носили я знатните жители, поставяйки я на шията, рамото или в пояса. Представлявала парче парфюмиран плат за заличаване на лицето или пръстите по време на хранене. Използвала се и при хрема, тъкмо както и в днешно време.
Минават епохи на давност... През Ренесанса носната кърпичка е преоткрита и се трансформира в съвременно допълнение към облеклото. Победният й ход потегля от Италия, с цел да продължи триумфално из цяла Европа. Изработени от батиста, украсени с дантели и бродерии, кърпичките от тази ера се носили в ръкава или пояса. Формите били разнобразни от овални до триъгълни. Познатата ни през днешния ден квадратна форма вкарва кралица Мария-Антоaнета.
Носната кърпичка по това време играе значима роля в любовните връзки. Използвайки я като идеално средство за флирт, дамата, която желае да притегли вниманието на набелязания джентълмен, просто изпускала кърпичката си на земята, пред краката му. Галантното й подаване бил мотив за запознанство. Небрежно сякаш забравената напарфюмирана кърпичка била скъпо богатство за влюбения. Разчитала се като очевиден знак за благоразположението на дамата. Ако обаче кърпичката, попаднела в ръцете на противник, не дай си боже – брачен партньор, тя се превръщала в сериозен мотив за ревнивост и даже двубой.
Най-старите носни кърпички, непокътнати в музеите, са от 16 век. През 18 век те стартират интензивно да се употребяват и с хигиенични цели, както и през днешния ден. Така е, тъй като времената, които настъпват, са все по-практични. Казват, че роля изиграла и модата по емфието –то се смърка през носа, провокира кихане и носът стартира да тече.
Няма по какъв начин да бъде цялостен обликът на франта от началото на 20 век без подаващата се от бутониерата му копринена кърпичка. Смятало се е за доста изискан.
Задължителен признак от оборудването на каубоя била по-голямата забрадка, завързана на шията му по характерен метод - триъгълник с острата част напред. Слагал я е пред лицето си, с цел да го пази от прахоляка, вдиган от многочисления добитък.
Носната кърпичка в идентична степен се употребява и като атрибут-допълнение към тоалета, и със напълно практичната цел да се избършеш или даже изсекнеш. Добрата хигиена допуска достойнството й промяна, та по тази причина и изразът, че някой сменя жените/мъжете в живота си като носни кърпички, е необятно известен. Освен знак за своенравие, е и белег на не изключително почтително отношение към другия пол.
Кърпата има своето мястото в обичайния живот на българина. С бялата ленена забрадка жетварите са избърсвали морно чело. Тя е безвъзвратен признак при ръченицата и хорото. Именно там кърпата играе основна роля – тя е преградата сред ръката на момъка и момата, с цел да не разрешава те непосредствено да се допират.
Кърпата може да е знак. В описа „ Шибил “ на Йовков би трябвало да се развее бяла забрадка като знак за опрощение на разбойника. Вместо това Велико кехая вади алена – пушките гръмват. Когато пада простреляна и личната му щерка, чорбаджията на вятъра размахва закъснялата бяла забрадка на опрощението.
Колекционирането на носни кърпички е измежду най-разпространените занимания. Вероятно ползата се поддържа от необозримото човешко въображение в украсяването на това малко парче плат. Понякога обаче кърпичките имат много безвкусни превъплъщения. Мнозина си спомнят кичозната сватбарска традиция отпреди 20-30 години на ревера на гостите да се закичва копринена кърпичка със щамповани на нея младоженка и жених и изписани имената на новобрачната двойка. Такава кърпичка няма по какъв начин да употребиш по какъвто и да е метод.
Новото време с успеха на практичното над кокетното при носните кърпички е трансформирало напълно концепцията за тях. Едва ли в наши дни някой би се занимавал да пере и глади кърпички. Книжните им посестрими са съвършен сурогат – сухи или влажни, ароматизирани или не. Използваш и изхвърляш. Също както - пишеш есемеси и ги триеш, вместо да къташ писма от обичания с години. Или като бързата храна – сякаш е комфортно, само че нездравословно и е на светлинни години от гостбата, направена с обич вкъщи.
Да, доста са практични книжните носни кърпички. Ползваме ги всички. И въпреки всичко смъквам шапка на това великолепие и изискан, който носят дантелените кърпички от старите времена...
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ