Усман Дембеле - момчето, което никога не пусна топката
Носителят на " Златната топка " за 2025-а - Усман Дембеле, постави още един трофей в персоналната си витрина. Снощи той беше отличен с премията на ФИФА The Best, която се дава за най-хубавия състезател на годината.
За Дембеле това е първи приз от тази анкета, който идва след страхотна година за него, в която отборът му Пари Сен Жермен за пръв път подвигна Шампионска лига и завоюва всички титли във Франция.
Сега погледът му в дълготраен проект е ориентиран към задаващото се международно състезание в Съединени американски щати, Канада и Мексико след половин година, само че преди този момент... Тази вечер Луис Енрике ще разчита доста на него във финала за FIFA Intercontinental Cup 2025 - новият формат на Интерконтиненталната купа, който опълчва първенците на Европа и Южна Америка.
Мястото ще е " Ахмад бин Али Стейдиъм " в Ал Раян, Катар, а противник на ПСЖ ще е южноамериканският отличник Фламенго. Това надали учудва някого, както и надали има сюрпризирани от премията, която получи нощес Дембеле.
Всъщност каква е историята на най-хубавия футболист за 2025-а?
Във футбола всичко е допустимо
Някъде в тихите квартали на Нормандия едно момче тича с топка, по-голяма от фантазиите му. За него тя не е просто играчка – тя е леговище, другар, смисъл. Това момче се споделя Усман Дембеле. Днес името му отеква по най-големите игрища в света, само че всичко стартира надалеч от блясъка – в Еврьо.
Топката като орис
Още дете, Дембеле е друг. Не тъй като приказва за популярност или титли – а тъй като не може да се раздели с топката. Тя е постоянно в краката му, постоянно до него.
" Все едно имаше ръце вместо крайници, спомня си първият му треньор Ромарик Бултел. - Слаб, нежен, без внушителна физика – само че с техника, която кара възрастните да стопират и да гледат в неразбиране.
Докато други деца си потеглят след подготовка, Усман остава. Рита, дриблира, опитва. За него футболът не е обвързване – той е наслада ".
Първото бягство от вкъщи
Еврьо бързо става стеснен. На 13 години момчето напуща дома си и поема към Рен – място, където фантазиите към този момент се сбъдват, а не просто се сънуват. Там Дембеле пораства – освен като футболист, само че и като персона.
Филип Монтание - треньорът, който му дава първи късмет при мъжете, вижда освен това от гений: " Той не се опасяваше. Нито от по-големите, нито от отговорността ".
Дембеле играе с двата крайници, като че ли природата е не запомнила да избере един. Минава през бранители, както вятърът минава през отворен прозорец.
Първият гол и първата религия
На 18 години идва и първият гол в професионалния футбол. Малък момент, който трансформира всичко. От оня миг Дембеле към този момент не е просто гений – той е опция. За Рен. За Франция. За самия себе си.
Следват Дортмунд и Барселона – скокове, които не всеки устоя. Травми, подозрения, рецензии. Много други биха се пречупили. Но Усман продължава. Не приказва доста. Не се оправдава. Просто излиза на терена и пробва още веднъж.
Световен първенец, само че все същото момче
През 2018 година става международен първенец с Франция. Мечта, която милиони в никакъв случай няма да допрян. И въпреки всичко – той остава същият.
" Просто върша това, което обичам ", споделя безшумно.
Няма поза. Няма подправен искра.
Париж и новият връх
Днес Дембеле е лице на офанзивата на Пари Сен Жермен. Лидер. Играч, който взема решение мачове. И още веднъж е пред край – този път за международната клубна купа. Още един късмет да потвърди, че пътят от Еврьо до върха не е инцидентен.
Завръщането към началото
Някъде в Нормандия едно дете отново рита топка. Може би босо. Може би мечтае. Историята на Усман Дембеле е за него. За дребните клубове. За треньорите, които имат вяра. За момчетата, които не пускат топката, даже когато светът им споделя, че няма да стане.
А в случай че Дембеле вдигне трофея към небето, парченце от тази победа ще полети обратно – към улиците на Еврьо, там, където едно момче в миналото просто не искаше да спре да играе.
За Дембеле това е първи приз от тази анкета, който идва след страхотна година за него, в която отборът му Пари Сен Жермен за пръв път подвигна Шампионска лига и завоюва всички титли във Франция.
Сега погледът му в дълготраен проект е ориентиран към задаващото се международно състезание в Съединени американски щати, Канада и Мексико след половин година, само че преди този момент... Тази вечер Луис Енрике ще разчита доста на него във финала за FIFA Intercontinental Cup 2025 - новият формат на Интерконтиненталната купа, който опълчва първенците на Европа и Южна Америка.
Мястото ще е " Ахмад бин Али Стейдиъм " в Ал Раян, Катар, а противник на ПСЖ ще е южноамериканският отличник Фламенго. Това надали учудва някого, както и надали има сюрпризирани от премията, която получи нощес Дембеле.
Всъщност каква е историята на най-хубавия футболист за 2025-а?
Във футбола всичко е допустимо
Някъде в тихите квартали на Нормандия едно момче тича с топка, по-голяма от фантазиите му. За него тя не е просто играчка – тя е леговище, другар, смисъл. Това момче се споделя Усман Дембеле. Днес името му отеква по най-големите игрища в света, само че всичко стартира надалеч от блясъка – в Еврьо.
Топката като орис
Още дете, Дембеле е друг. Не тъй като приказва за популярност или титли – а тъй като не може да се раздели с топката. Тя е постоянно в краката му, постоянно до него.
" Все едно имаше ръце вместо крайници, спомня си първият му треньор Ромарик Бултел. - Слаб, нежен, без внушителна физика – само че с техника, която кара възрастните да стопират и да гледат в неразбиране.
Докато други деца си потеглят след подготовка, Усман остава. Рита, дриблира, опитва. За него футболът не е обвързване – той е наслада ".
Първото бягство от вкъщи
Еврьо бързо става стеснен. На 13 години момчето напуща дома си и поема към Рен – място, където фантазиите към този момент се сбъдват, а не просто се сънуват. Там Дембеле пораства – освен като футболист, само че и като персона.
Филип Монтание - треньорът, който му дава първи късмет при мъжете, вижда освен това от гений: " Той не се опасяваше. Нито от по-големите, нито от отговорността ".
Дембеле играе с двата крайници, като че ли природата е не запомнила да избере един. Минава през бранители, както вятърът минава през отворен прозорец.
Първият гол и първата религия
На 18 години идва и първият гол в професионалния футбол. Малък момент, който трансформира всичко. От оня миг Дембеле към този момент не е просто гений – той е опция. За Рен. За Франция. За самия себе си.
Следват Дортмунд и Барселона – скокове, които не всеки устоя. Травми, подозрения, рецензии. Много други биха се пречупили. Но Усман продължава. Не приказва доста. Не се оправдава. Просто излиза на терена и пробва още веднъж.
Световен първенец, само че все същото момче
През 2018 година става международен първенец с Франция. Мечта, която милиони в никакъв случай няма да допрян. И въпреки всичко – той остава същият.
" Просто върша това, което обичам ", споделя безшумно.
Няма поза. Няма подправен искра.
Париж и новият връх
Днес Дембеле е лице на офанзивата на Пари Сен Жермен. Лидер. Играч, който взема решение мачове. И още веднъж е пред край – този път за международната клубна купа. Още един късмет да потвърди, че пътят от Еврьо до върха не е инцидентен.
Завръщането към началото
Някъде в Нормандия едно дете отново рита топка. Може би босо. Може би мечтае. Историята на Усман Дембеле е за него. За дребните клубове. За треньорите, които имат вяра. За момчетата, които не пускат топката, даже когато светът им споделя, че няма да стане.
А в случай че Дембеле вдигне трофея към небето, парченце от тази победа ще полети обратно – към улиците на Еврьо, там, където едно момче в миналото просто не искаше да спре да играе.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ