Носителят на бронзово отличие от световното първенство по бокс в

Носителят на бронзово отличие от международното състезание по бокс в Русия – Радослав Панталеев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Това бе първо отличие за страната ни от шампионат на планетата след 10-годишна пауза. Сега боксьорът мечтае за олимпийска виза и почетна стълбичка в Токио през 2020 година.

- Здравей, Радославе! Как си? Отмина ли еуфорията от извоювания бронзов орден на международното състезание?

- Добре съм и съм благополучен от триумфа. Еуфорията към този момент мина и в този момент започваме да се готвим за другите надпревари. Имаме републиканско в края на месеца, следва ми лагер в Германия за две седмици. Добре се усещам.

- Даваш ли си сметка какво реализира с оценката на шампионата на планетата?

- Да, един огромен триумф за България, за българския бокс и за българския спорт. От доста от дълго време нямахме орден. Доста мъчно се взима отличие на европейско или международно. Всички страни развиват бокса доста и няма слаби.

- С какви упоритости потегли към Русия? Вярваше ли, че ще стъпиш на почетната стълбичка?

- Преди надпреварата не съм имал никакви упования, тъй като подготовката ми не мина, както би трябвало да се тренира за едно международно състезание, тъй като имах проблеми с ръката. Но като отидох там, минаха мач след мач и усетих, че мога да реализира този триумф. Мислех първо за първия мач, по-късно за втория, изначало не съм мислел за орден и по този начин до полуфинала.

- Съжаляваш ли за отпадането ти на полуфинала от представителя на домакините Муслим Гаджимагумедов? Какво не ти се получи в тази среща?

- Като че ли съветският боксьор бе по-добре квалифициран тактически от мен. 100 % бяха изгледали доста мои мачове. Правеше тъкмо това, което на мен не ми е комфортно. Натискаше ме надолу, бягаше много с краката, нанасяше по-леки прави удари.

- Постигна победа над някогашния номер 1 Ерисланди Савон, племенник на именития Феликс Савон, който е троент олимпийски първенец. Изпитваше ли почит към кубинеца и с какво го изненада?

- Гледах му мачовете още при започване на надпреварата. Бях си споделил да победя първите двама съперници. Вярвах в себе си, че ще го победя, тъй като той си играеше в зоната на комфорта. Другите му съперници не търсеха триумфа, сякаш се бяха примирили, че е международен първенец. Просто си седяха при една спокойна игра и естествено той ги побеждаваше. Знаех, че в случай че го напъна както би трябвало на движение, няма да издържи.

- Кой те поздрави първи за триумфа в Русия, кат изключим хората от треньорския щаб?

- Първо с околните се чух, с майка ми и татко ми. Много хора ми писаха и ми се обадиха.

- Коя е повода българският бокс да бъде ощетяван на огромни конгреси? Пречим ли на някого?

- Просто може би нямаме лоби, не влизаме в сметките на никой. Така си го изяснявам аз.

- А по какъв начин работи това на вас – състезателите, когато знаете, че даже и да се боксирате добре, други фактори въздействат върху решенията на съдиите?

- След такова ощетяване много мъчно продължаваш напред. Трудил си се, упражнявал си, по-добър си и най-после подвигат ръката на другия…

- Зададох ти този въпрос, тъй като на европейските олимпийски игри в Минск загуби точно след сходно решение с 2:3 гласа. Какво си сподели тогава?

- Това беше едно от последните надпревари. Почти на всяко едно европейско отпадах по противоречив метод и с ощетяване. Оставах все на косъм от медала. Дори след европейското усещах, че почва да ми писва, да се обезверявам, тъй като към този момент съм на 26 години и все отпадам на косъм от оценката. Питах се по кое време ще взема орден. Но продължих да упражнявам. Като съм се хванал, няма по какъв начин!

- Виждаш ли развиване на бокса у нас? Има ли млади гении, които да върнат славата на този спорт?

- Иска ми се да имам вяра, че има. Не познавам всички от по-малките възрасти, само че има подготовка за тях, има лагери, развиват ги. Според мен би трябвало да дойдат нови гении, които да носят огромни триумфи.

- Когато приказваме със спортисти, постоянно стигаме и до въпроса с финансирането. Според теб задоволително ли е то, с цел да приготвяме конкурентни боксьори на водещите сили?

- Да, това е един от огромните проблеми. Доста години съм бил без такова финансиране, беше мъчно. Но в случай че желаят да станат нещо, би трябвало да свидлив зъби и да упражняват, до момента в който реализиран някакъв триумф. След това става по-лесно и има финансиране. Но процесът, до момента в който започнеш да взимаш някакво финансиране е много сложен и множеството момчета поради това се отхвърлят. Има положителни боксьори, които просто няма по какъв начин да живеят единствено от бокса. Тръгват на работа и новото няма по какъв начин да е по този начин високо, с цел да се реализират триумфи.

@@@

- Какво ти следва до края на годината?

- В края на месеца имаме републиканско състезание в Благоевград и идната седмица професионална лига.

- Спомена, че заминаваш за Германия – каква е повода?

- Викат ме на спаринги за една или две седмици в „ Зауерланд “ – клуба, в който Кубрат се състезаваше.

- Защо избра бокса? Кой те заведе в залата? Любов т пръв взор ли бе това за теб?

- От дребен като гледах клипове и филми за Майк Тайсън, доста ми хареса. Баща ми ме заведе в залата, бях 9 или 10-годишен. Започнах в Спартак (Плевен) и бях много надъхан.

- Какво почувства, когато излезе за първи път на кръга? Изпита ли боязън?

- Не, в никакъв случай не ме е тормозило, че ще получа удари. От дребен се притеснявах по какъв начин ще приключи мачът, да не се изложа, дали ще победя.

- В тези години имаше ли идол? Кой от легендите в бокса те е впечатлявал най-вече и с какво?

- Тогава още нямаше толкоз клипове в Интернет, както в този момент и карах татко ми да ми търси видео касетки за Майк Тайсън. Тези филми доста ми харесваха.

- Майка ти по какъв начин реагира, когато разбра, че ще ставаш боксьор?

- И до ден-днешен се тормози и не е съгласна, само че няма по какъв начин и ме поддържа във всичко, с което се захвана.

- Родителите ти гледат ли всеки един твой мач, когато имат опция?

- Майка ми не гледа нито един, тъй като доста се тормози. А татко ми гледа.

- Спомняш ли си първия извоюван орден от съревнование?

- Може би от републиканските. Имам шест надпревари за Спартак (Плевен) при момчетата. На първото ми съревнование отпаднах. Беше още преди да имам право да вземам участие в тази възраст и по-късно като почнах – станах първи на шест надпревари.

- Как реагираха треньорите, когато те видяха? Казаха ли, че имаш бъдеще в този спорт?

- Тогава бях по-нисък, пълен. Първият ми треньор Георги Тончев споделяше на татко ми, че още съм дребен. А той му отговори, че ще упражнявам. Почнахме и той видя, че имам много хъс. След подготовка оставах по още половин час. Може би още тогава са видели, че може да се получи.

- Кои са треньорите, които са те построили като добър боксьор?

- Първият ми треньор е Георги Тончев. При него упражнявах от 9-10-годишен до осми клас. След това пристигнах в ЦСКА и тук персоналният ми треньор е Михаил Таков. Отделно има още треньори, с които съм се подготвял, само че през годините съм с Михаил Таков. Отделно в националния тим с кубинеца Жоел Арате. С Палми Ранчев също много сме упражнявали, въпреки че в този момент не е в нашите среди. Общо взето доста хора са се трудили с мен.

- Какво научи от именития експерт Михаил Таков? Какви са връзките ви?

- Много положителни са ни връзките, щом към този момент 11-12 години съм в ЦСКА.

- Никога ли не е имало спор сред вас?

- Имало е с годините. Нормално е, няма по какъв начин да не сме имали някакви търкания. Но като цяло постоянно сме стигали до съгласие.

- Кой е най-ценният съвет, който си получил от него?

- Научил ме е да не бързам и да съм толерантен. Казваше ми да виждам крачка по крачка, а не примерно на полуфинал с кого ще играя. Трябва за всеки мач да си мисля поотделно и откакто победя за идващия, а да не виждам толкоз напред, по този начин и върша.

- Той ли е повода постоянно да се изправяш против Тервел Пулев в спаринги?

- С Тервел си оказваме помощ много постоянно от няколко години, когато повече възмъжах и се изкачих на по-високо равнище, с цел да мога да играя с него и да сме си потребни един на различен.

- Кое е най-силното оръжие на Тервел?

- Доста техничен, остроумен боксьор.

- Мислиш ли за профи кариера?

- След олимпиадата вероятно, да.

- Какъв е коментарът ти за гибелта на Борис Станчов на кръга в Албания? Кой носи виновност за тази покруса?

- Според мен са отговорни хората, които са позволили да играе с непозната идентичност, както и че не е минал медицински прегледи, тъй като очевидно момчето е имало проблем със сърцето. На кръга кат вдигнеш висок пулс и напрежението…Явно това е повода. Професионалният бокс не е като другите спортове – упражнявал, не упражнявал да се впуснеш. Примерно в леката атлетика ще те надбягат, друго няма да стане. А тук си има съществени удари, които носят проблеми за здравето. Имаш ли от преди този момент някакви здравословни проблеми, на кръга си оказват въздействие.

- Какъв път би трябвало да извървиш, с цел да постигнеш огромната си цел – присъединяване на олимпийските игри следващата година в Япония?

- Пътят съм го поел от дълго време, тъй като това не става за два-три месеца. Години на труд и неизменност, надграждане. Сега след този триумф на международното съм още по-мотивиран за тренировки, за лагери, да се трудя. Ще натискам крепко и би трябвало нещата да се получат и на олимпиадата.

- Кои са огромните ти противници за спечелването на квота?

- Много ще е мъчно. В моята категория квотите са по-малко, в сравнение с в по-леките категории. Мисля, че на първия европейски шампионат ще бъдат четири. Не мога да кажа, че този противник ми е проблем или пък, че не ми е проблем. Всичките момчета са тренирани. Първият квалификационен шампионат ще бъде в Лондон. Англичанинът в моята категория същ е много добър. Това ще бъде кат европейско състезание, тъй като до момента никой няма квота. Нито руснакът, който стана международен първенец, нито англичанинът, има украинец, доста са.

- Как успяваш да преодоляваш контузиите, интервенциите? Мислил ли си за отричане от бокса?

- Минавало ми е през мозъка. Имам две интервенции на ръката. Една година бях отвън строя и след такава пауза мъчно се възстановяваш и влизаш в мечтаната форма. Писвало ми е, само че като съм се хванал, си споделям, че ще упражнявам и ще давам всичко от себе си до олимпиадата, пък по-късно ще му мисля.

- Кой ти подава ръка в тези сложни моменти?

- Треньорите, фамилията, околните ми хора, приятелите. Всички ме стимулират и надъхват. Казват ми, че като се откажа е окей, само че по-добре да натискам, да давам всичко от себе си, пък каквото стане.

- Имаш висше военно обучение – за какво реши да се насочиш към военната работа?

- Като приключих, първо смятах да запиша НСА, само че просто в последния миг с треньора ми Михаил Таков го обсъдихме. Даже бях тръгнал да се протоколирам, само че той ми предложи да отида във Велико Търново, където има негови другари. Казах си „ за какво не “? И без това, в случай че бях записал НСА, щяха да желаят да играя за тях.

- Виждаш ли се с пагон?

- Не, в никакъв случай не съм мислил за това. Въобще не мисля толкоз отсега нататък. Не знам какво ще върша, когато един ден спра със спорта.

- Кой съгласно теб е най-хубавият боксьор в тежката категория при експертите, където са огромните пари и огромният интерес?

- Доста забавна е тежката категория сега. Има доста положителни боксьори и не мога да кажа кой от тях ще победи.

- Може ли Антъни Джошуа да си върне купите?

- Не се знае, това е тежка категория. Един рунд, един удар взема решение мача.

- Шансовете на Кубрат Пулев да стигне до по този начин мечтаната международна купа?

- Според мен по нищо не отстъпва на титулярите в тежка категория като Джошуа и Руис. Кубрат Пулев е значителен боксьор и с доста огромно сърце, което не всички имат.

- А по какъв начин си обясняваш тази машина за пари Флойд Мейуедър?

- Не си го изяснявам доста. Голям боксьор, само че съм си мислил по какъв начин по този начин има по-голям интерес към боксьор в междинна категория от тези в тежката? Не мен доста по-интересна ми е тежка категория. А той правеше луди пари в междинна категория, пълнеше игрища с хиляди души. Играта му също не е атрактивна.

- А кой е българският боксьор, който ти е харесвал и искаш да имаш стила му?

- Естествено, Кубрат Пулев е най-големият боксьор в България. Но няма по какъв начин да желая неговия жанр, тъй като стиловете ни са разнообразни.

- Коя е най-голямата ти наслада в живота?

- Може би медалът от международното, тъй като ми беше много огромна тежест това, че толкоз време съм народен играч, в България в моята категория съм най-хубавият, а все отпадах на косъм. Чувствах тежест, че не съм взел орден. Сбъднах си тази фантазия и ще виждам на надпреварите да съм по-нагоре на стълбичката. Това е новата ми цел.

- Чувстваш ли се звезда след извоювания орден?

- Не.

- Спират ли те хората в твоя регион да коментирате?

- Всички ме познават и ме поздравяват, само че чак да се усещам звезда – не. Ако бях станал международен първенец, може би щях да се усещам.

- Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си да съм жив и здрав, както и околните хора към мен – родственици и другари. Да мога да се приготвя добре за квалификационния шампионат, да дам всичко от себе си, да взема квота и орден от олимпиадата. Това ми е идната фантазия и цел в живота.