Нощта преди Игнажден е една от най-магичните в народния календар.

Нощта преди Игнажден е една от най-магичните в националния календар. Смята се, че тогава домът и фамилията вършат първата крачка към новата година, а всичко осъществено с религия и чисто сърце носи здраве и благополучие през идващите месеци. Именно по тази причина довечера се назовава първата кадена вечеря – обред за отбрана, обилие и шанс.

Трапезата е постна и скромна, само че натоварена със мощна символика. Задължително на масата участва сурово жито – знак за живот, изобилие и продължение на рода. Вечерята се кади с тамян, като стопанинът обикаля дома и назовава за здраве, мир и благоденствие. Вярва се, че с дима на тамяна се прогонва злото и се канят положителните сили да останат под покрива.

След вечерята житото не се прибира инцидентно. По остарял бит малко от него се поставя под възглавницата, тъй като се има вяра, че сънищата в нощта против Игнажден са оракулски. Те демонстрират каква ще бъде годината, какви наслади и тествания предстоят, а от време на време разкриват и значими отговори на въпроси, които човек носи в себе си.

Народната религия споделя, че в случай че сънят е ярък и спокоен, годината ще бъде благословена. Ако е обезпокоителен – това е знак да бъдем по-внимателни и смирени. Затова тази нощ не трябва да се ляга с яд или тежки мисли – всичко претърпяно се „ запечатва “ в ориста.

Нощта преди Игнажден ни припомня да се обърнем към корените си, да запалителен свещ, да благодарим за миналото и да посрещнем новото с вяра. Защото, както споделят старите хора, както стартира годината, такава ще бъде и до края.