„Трезорът на Апокалипсиса“ ще избави света при нужда
“Нощта не е страшна за тези, които са си обезпечили запаси”, написа преди хиляди години незнаен викинг. Някои нации, в това число и викингите, добре знаят какво значи полярна нощ, а тези, които не си обезпечават ресурси за нощта (т. е. за зимата), имат доста дребен късмет да дочакат пролетта.
Ако тръгнем по следите на античните викинги надалеч на север, в средата на Северния ледовит океан ще открием група от огромни скалисти острови.
Норвежците назовават това място Свалбард, т.е. Студени планини, а холандският мореплавател Уилям Баренц (този, на който е кръстено Баренцово море) дава на тези негостоприемни земи името Шпицберген, т. е. Остри планини.
Климатът тук е необработен, полярната нощ продължава 84 дни, живеят малко хора – под 3 хиляди души. Свалбард е един от най-слабо обитаемоте региони в света. Уникалната специфичност на тези места е, че на практика няма микроби в локалния въздух, затова органичните материали (дърво, хартия, плат и т. н.) не се разпадат и не остаряват. Сграда, изоставена от хората преди 40-50 години, наподобява като че ли е напусната едвам през вчерашния ден!
На брега на залива Адвент фиорд, високо на планинския скат, е ситуирана една от най-невероятните структури в света. Отвън се вижда единствено входната врата, само че същинските размери на структурата са доста впечатляващи. Специално вместилище е вкопано в планината покрай селцето Лонгийрбин в архипелага Свалбард, на към 1000 километра северно от континентална Норвегия и на още толкоз южно от Северния полюс. Летището на Свалбард е най-северната точка на света, обслужвана от постоянни полети – нормално по един дневно. Четири месеца в годината островите са потънали в цялостен мрак, написа в. Труд.
Зад вратата на хранилището се отваря дълъг (над 120 метра) кулоар, който е предпазен с 5 дебели стоманени порти. Тази конструкция е в положение да оцелее след световно наводняване, цунами, земетресение, рухването на великански метеорит, даже международна нуклеарна война!
Какви съкровища се съхраняват в това помещение?
В зала, скрита надълбоко в скалите, при непрекъснато ниска температура (минус 18 градуса), запечатани в специфични четирислойни пакети се съхраняват… семена! Дълбоко замръзналата земна маса и твърдите скали са сигурна гаранция, че – даже без електричество – растителните образци ще останат замразени.
Конструкцията се назовава “Световно вместилище за семена Свалбард”. Тук са събрани семена от целия свят – съвсем милион мостри – на първо място семена от култивирани растения: ръж и пшеница, грах и ориз, картофи и елда, ямс и маниока, просо и сорго, захарна тръстика и банан…
Строителството на хранилището е напълно субсидирано от норвежкото държавно управление като начинание “в работа на човечеството”, а Норвегия всяка година способства с финансиране за хода на плана. Всички съхранявани семена остават благосъстоятелност на страната или институцията, която ги е изпратила. Не се позволява промяна на собствеността, въпреки че всички семена би трябвало да бъдат налични след допитване до изпращащата страна.
Всички нови мостри, които постъпват в хранилището, са показани от по петстотин семена и са дубликати от други международни генни сбирки. Те са компактно опаковани в пакети и се намират в специфични херметично затворени съдове. Ниските температури и лимитираният достъп на О2 забавят процеса на стареене на семената. Растителните култури подробно се избират въз основата на резистентност към заболявания и склонност към климата.
В момента големият ледник приютява съвсем 1 милион неповторими растителни разновидности, а има потенциал за 4,5 милиона мостри, т. е. към 2 милиарда зърна. Това е премного, тъй като в действителност всички известни растителни типове, употребявани за храна от индивида, са единствено към 1,5 милиона.
Въпреки че семената са в сигурност за десетилетия и при доста по-високи температури, тази, при която са съхранявани, е към минус 18 градуса по Целзий. На арктическия мраз се разчита да ги резервира за доста дълго време даже при положение, че охлаждащите системи откажат и не могат да възстановят работата си. Иначе казано, планувани са всевъзможни сюжети от холивудски филми за края на света.
Организацията по издръжка и земеделие към Организация на обединените нации (ФАО) назовава норвежкото вместилище един от най-иновативните и запаметяващи се планове в историята на човечеството. Разходите за създаване на оборудването за предпазване са в размер на 9,6 милиона щатски $.
Повечето хора са оптимисти и имат вяра в най-хубавото. Никой не желае да мисли, че някаква световна злополука може да заплаши нашата планета – международна нуклеарна война, внезапна смяна в климата, изригване на свръхвулкан или рухване на великански метеорит, сходен на този, който е унищожил динозаврите преди 65 милиона години. Все отново, в случай че такава злополука се случи, семената в хранилището би трябвало да оказват помощ на оживелите да възстановят растителния свят на нашата планета, да сеят още веднъж нивите и да стартират да вършат самун.
Ако тръгнем по следите на античните викинги надалеч на север, в средата на Северния ледовит океан ще открием група от огромни скалисти острови.
Норвежците назовават това място Свалбард, т.е. Студени планини, а холандският мореплавател Уилям Баренц (този, на който е кръстено Баренцово море) дава на тези негостоприемни земи името Шпицберген, т. е. Остри планини.
Климатът тук е необработен, полярната нощ продължава 84 дни, живеят малко хора – под 3 хиляди души. Свалбард е един от най-слабо обитаемоте региони в света. Уникалната специфичност на тези места е, че на практика няма микроби в локалния въздух, затова органичните материали (дърво, хартия, плат и т. н.) не се разпадат и не остаряват. Сграда, изоставена от хората преди 40-50 години, наподобява като че ли е напусната едвам през вчерашния ден!
На брега на залива Адвент фиорд, високо на планинския скат, е ситуирана една от най-невероятните структури в света. Отвън се вижда единствено входната врата, само че същинските размери на структурата са доста впечатляващи. Специално вместилище е вкопано в планината покрай селцето Лонгийрбин в архипелага Свалбард, на към 1000 километра северно от континентална Норвегия и на още толкоз южно от Северния полюс. Летището на Свалбард е най-северната точка на света, обслужвана от постоянни полети – нормално по един дневно. Четири месеца в годината островите са потънали в цялостен мрак, написа в. Труд.
Зад вратата на хранилището се отваря дълъг (над 120 метра) кулоар, който е предпазен с 5 дебели стоманени порти. Тази конструкция е в положение да оцелее след световно наводняване, цунами, земетресение, рухването на великански метеорит, даже международна нуклеарна война!
Какви съкровища се съхраняват в това помещение?
В зала, скрита надълбоко в скалите, при непрекъснато ниска температура (минус 18 градуса), запечатани в специфични четирислойни пакети се съхраняват… семена! Дълбоко замръзналата земна маса и твърдите скали са сигурна гаранция, че – даже без електричество – растителните образци ще останат замразени.
Конструкцията се назовава “Световно вместилище за семена Свалбард”. Тук са събрани семена от целия свят – съвсем милион мостри – на първо място семена от култивирани растения: ръж и пшеница, грах и ориз, картофи и елда, ямс и маниока, просо и сорго, захарна тръстика и банан…
Строителството на хранилището е напълно субсидирано от норвежкото държавно управление като начинание “в работа на човечеството”, а Норвегия всяка година способства с финансиране за хода на плана. Всички съхранявани семена остават благосъстоятелност на страната или институцията, която ги е изпратила. Не се позволява промяна на собствеността, въпреки че всички семена би трябвало да бъдат налични след допитване до изпращащата страна.
Всички нови мостри, които постъпват в хранилището, са показани от по петстотин семена и са дубликати от други международни генни сбирки. Те са компактно опаковани в пакети и се намират в специфични херметично затворени съдове. Ниските температури и лимитираният достъп на О2 забавят процеса на стареене на семената. Растителните култури подробно се избират въз основата на резистентност към заболявания и склонност към климата.
В момента големият ледник приютява съвсем 1 милион неповторими растителни разновидности, а има потенциал за 4,5 милиона мостри, т. е. към 2 милиарда зърна. Това е премного, тъй като в действителност всички известни растителни типове, употребявани за храна от индивида, са единствено към 1,5 милиона.
Въпреки че семената са в сигурност за десетилетия и при доста по-високи температури, тази, при която са съхранявани, е към минус 18 градуса по Целзий. На арктическия мраз се разчита да ги резервира за доста дълго време даже при положение, че охлаждащите системи откажат и не могат да възстановят работата си. Иначе казано, планувани са всевъзможни сюжети от холивудски филми за края на света.
Организацията по издръжка и земеделие към Организация на обединените нации (ФАО) назовава норвежкото вместилище един от най-иновативните и запаметяващи се планове в историята на човечеството. Разходите за създаване на оборудването за предпазване са в размер на 9,6 милиона щатски $.
Повечето хора са оптимисти и имат вяра в най-хубавото. Никой не желае да мисли, че някаква световна злополука може да заплаши нашата планета – международна нуклеарна война, внезапна смяна в климата, изригване на свръхвулкан или рухване на великански метеорит, сходен на този, който е унищожил динозаврите преди 65 милиона години. Все отново, в случай че такава злополука се случи, семената в хранилището би трябвало да оказват помощ на оживелите да възстановят растителния свят на нашата планета, да сеят още веднъж нивите и да стартират да вършат самун.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ