Нощта на 18 май, годината е 1993, Босна и Херцеговина

Нощта на 18 май, годината е 1993, Босна и Херцеговина е раздирана от революция, Сараево е под блокада. Из сенките на града се промъкват две фигури, съвсем незабележими под погледа на снайперистите. Придвижват се постепенно, единственият им багаж е по една раница на гърба, а единствената им вяра – мостът Връбаня. Това са Адмира Исмич и Бошко Бркич.

Бошко и Адмира от Сараево имат нещастието да се обичат в страна с враждуващи етноси. Родени са през 1968 година и приключват пътя си в прегръдка на 25 години на 18 май 1993 година Не съумяват да преминат от другата страна на моста.

Вероятно сте чували историята на двамата влюбени, които се пробват да избягат от
войната и обсадата на Сараево,
трансформирала се в най-дългата блокада в актуалната история със своите 1395 дни.

Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След началото на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят. Затова 14 месеца след началото на войната, Адмира и Бошко вземат решение да избягат от Сараево и през следените от сърбите територии да заминат за Сърбия.

В началото на войната в Сараево най-силно въздействие има Исмет Байрамович, по прякор Кело, който се съгласява против 18 000 марки да обезпечи на двамата влюбени гладко излизане от Сараево. С тези пари той е трябвало да подкупи
снайперистите да си затварят очите,
до момента в който Адмира и Бошко претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.

На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко потеглят да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, само че откакто стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е погубен на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.

Но още по-ужасното е, че телата стоят на този мост седем дни, тъй като той е подложен на снайперистки обстрел и никой не се взема решение да ги изтегли.

През това време босненските мюсюлмани и сърбите се упрекват едни други за стрелбата, а телата лежат. Родителите на двамата научават дни по-късно за цялата покруса.

Помолили са по-късно силите на Организация на обединените нации в Босна да вземат телата от там, само че те отхвърлят, защото техните коли не са предпазени от сходен вид оръжие и няма по какъв начин да рискуват живота си, с цел да вземат телата.

Накрая Босненските сръбски сили принуждават четирима босненски военнопленници, вързани с въжета, да отидат на моста и да изтеглят телата. После хвърлени в общ гроб.

По-късно, през април 1996 година биват ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!