Черните дупки: Енергоизточниците на бъдещето?
Нощта е огряна от светлината на хиляди звезди, някои от които десетки пъти по-големи от Слънцето. Зад лъчите на всяка се крие голямо количество сила - невъобразимо повече, в сравнение с може да създаде цялото нуклеарно и изкопаемо гориво на Земята.
Парадоксално, само че същинските енергийни „ първенци ” на Космоса са обгърнати в мрак и тайнственост. Въпреки че някои от тях имат маса, милиарди пъти по-голяма от звездната, и може би създават половината от силата в нашата Вселена, в никакъв случай не бихте могли да забележите тези космически странници с просто око. В реалност даже и с най-модерната инсталация за наблюдаване на Космоса учените съумяха да потвърдят съществуването им едвам преди няколко десетилетия. Става дума за черните дупки – зони в галактическото пространство, където на дребна повърхност е съсредоточена толкоз мощна гравитация, че даже светлината не може да избегне тяхната хватка. Истински космически хищници, черните дупки могат да раздерат и обхванат с гравитационното си поле цели звезди и планети като Земята. Учените считат, че щом една парченце премине границата към една черна дупка, известна като „ небосвод на събитията ”, тя към този момент е изгубена за нашата Вселена.
Въпреки страшната му популярност
през последните години мнозина откриватели преглеждат този феномен не като заплаха, а като непредвидена опция за човечеството. Огромната сила, заключена в черните дупки, би могла да ги трансформира в същински галактически електроцентрали, които да зареждат цялата планета, или в мотори, с които бъдещите галактически кораби да развиват скорост, близка до тази на светлината, преодолявайки дистанциите до недостижимите за момента звезди.
И въпреки всичко – какво знаем за черните дупки? Според най-популярната доктрина те се зараждат след гравитационния колапс на звезди, изчерпали водородното си гориво. В този смъртен спазъм звездата безусловно се смачква под въздействието на голямата си гравитация и нейните милиарди тонове материя се сгъстяват до невъобразимо малко пространство. Теоретично съществуват и първоначални черни дупки, завършени още по времето на Големия гърмеж, когато материята се е намирала в доста по-компактно положение от в този момент.
Веднъж появили се, черните дупки лакомо стартират да придърпват всичко към себе си,
в това число и светлинните лъчи. Теоретично те могат да варират от същински дребосъци с размер 0,1 мм и маса, равна на лунната, до титани с величина от милиони километри и маса, милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето.
