Защо Норвегия иска замърсения въздух на другите страни на своя територия?
Норвегия е една от дребното страни в света решили значително казуса си със замърсяването от потреблението на изкопаеми горива. И през днешния ден с огромните упоритости на света да минимизира нездравословните излъчвания, скандинавската страна желае да завоюва пари, като съобщи опита си на други страни. Или по-точно като безусловно докара замърсяванията на другите страни на своя територия.
Наистина, концепцията звучи налудничево, само че Норвегия към този момент има нужната технология и усилва потенциала си, с цел да се трансформира това в действителност.
Историята стартира преди две десетилетия, когато държавното управление в Осло вкарва налог върху потреблението на изкопаеми горива. През 1996 година, с цел да избегне данъка, държавният петролен производител Statoil стартира да улавя изхвърления от производството въглероден диоксид и да го изпомпва в празни експлоатирани газови залежи.
Технологията става известна като хващане и предпазване на въглерод (CCS). Благодарение на нея нездравословните излъчвания не навлизат в атмосферата, а се съхраняват най-често в големи подземни камери. За първи път сдружението реализира подобен план в находището Слейпнер. През 2008 година компанията стартира втори подобен план в Сньохвит.
Резултатът е налице - всяка година Statoil нагнетява подземен над 1 милион метрични тона въглероден диоксид. Към днешна дата общото количество доближава 20 милиона метрични тона.
Сега обаче норвежкото държавно управление има по-мащабна тактика. То е упълномощило на държавното дружество Gassnova, което дава отговор за технологията CCS, да усили потенциала си на работа. Според проектите системата ще стартира да се ползва за още няколко огромни производители, като този на амоняк Yara, на цимент Norcem и Klemetsrundelgget, написа уеб сайтът Quartz.
Местната компания, профилирана в превозването на газ - Gassco, ще извежда техния въглероден диоксид посредством тръбопроводи и ще го " инжектира " подземен.
По-генералната концепция на Gassnova обаче е да транспортира нездравословните газове от производствата в други страни, като съгласно специалистите под норвежкия континенталния шелф има задоволително място за тяхното запазване.
Разбира се, тази услуга няма да е безвъзмездна. Говорителят на Gassnova обаче счита, че към момента е прекомерно рано да се уточни съответна цена, само че вложенията в огромния план може да доближат 12 милиарда норвежки крони или към 1,5 милиарда $.
Наистина, концепцията звучи налудничево, само че Норвегия към този момент има нужната технология и усилва потенциала си, с цел да се трансформира това в действителност.
Историята стартира преди две десетилетия, когато държавното управление в Осло вкарва налог върху потреблението на изкопаеми горива. През 1996 година, с цел да избегне данъка, държавният петролен производител Statoil стартира да улавя изхвърления от производството въглероден диоксид и да го изпомпва в празни експлоатирани газови залежи.
Технологията става известна като хващане и предпазване на въглерод (CCS). Благодарение на нея нездравословните излъчвания не навлизат в атмосферата, а се съхраняват най-често в големи подземни камери. За първи път сдружението реализира подобен план в находището Слейпнер. През 2008 година компанията стартира втори подобен план в Сньохвит.
Резултатът е налице - всяка година Statoil нагнетява подземен над 1 милион метрични тона въглероден диоксид. Към днешна дата общото количество доближава 20 милиона метрични тона.
Сега обаче норвежкото държавно управление има по-мащабна тактика. То е упълномощило на държавното дружество Gassnova, което дава отговор за технологията CCS, да усили потенциала си на работа. Според проектите системата ще стартира да се ползва за още няколко огромни производители, като този на амоняк Yara, на цимент Norcem и Klemetsrundelgget, написа уеб сайтът Quartz.
Местната компания, профилирана в превозването на газ - Gassco, ще извежда техния въглероден диоксид посредством тръбопроводи и ще го " инжектира " подземен.
По-генералната концепция на Gassnova обаче е да транспортира нездравословните газове от производствата в други страни, като съгласно специалистите под норвежкия континенталния шелф има задоволително място за тяхното запазване.
Разбира се, тази услуга няма да е безвъзмездна. Говорителят на Gassnova обаче счита, че към момента е прекомерно рано да се уточни съответна цена, само че вложенията в огромния план може да доближат 12 милиарда норвежки крони или към 1,5 милиарда $.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ