Цената на труда: Къде са най-високите и най-ниските заплати в ЕС
Нормативната уредба на Европейски Съюз във връзка с чиновниците е строго написана и подчертава върху самостоятелните условия на труд и трудовите права, в това число правото на информация, антидискриминационните закони и сигурността на работното място.
Въпреки това, когато става въпрос за заплати и хонорари в страните - членки, към момента има обилни разлики според от редица фактори, като закони, търсене, инфлация и други, оповестява Euronews.
Как се съпоставят заплатите в Европа
По данни на портала Statista, през 2022 година междинните годишни заплати са варирали от 73 642 евро в Исландия до 24 067 евро в Гърция.
Отличници по заплати са още Люксембург (72 529 евро), Швейцария (67 605 евро), Белгия (63 758 евро) и Дания (59 405 евро), а с най-ниски са служащите в Гърция (24 067 евро), Словакия (24 337 евро), Унгария (26 376 евро), Португалия (29 540 евро) и Чехия (30 967 евро).
По данни на Евростат междинните почасови разноски за труд в Европейски Съюз са 30,5 евро. Средните годишни заплати на самотни чиновници без деца са 26 136 евро. Работещите двойки с две деца са получавали приблизително 55 573 евро годишно.
Некоригираната разлика в заплащането на дамите и мъжете през 2021 година е била 12,7 %, като най-голямата разлика се следи в Естония - 20,5 %, а най-малката - в Люксембург - -0,2 %.
Може ли Европейски Съюз да реши казуса с разликата в заплащането
Според Европейската комисия, разликата в заплащането се е нараснала с 13% през 2023 година
Още през 2020 година беше оповестена тактика за превъзмогване на тази разлика до 2025 година Това беше последвано от стартирането на Директивата за бистрота на заплащането през юни 2023 година с фонд от 6,1 млн. евро, който да подкрепи използването ѝ. Това улесни чиновниците да разпознават дискриминирането в заплащането и функционираше като тенденция за работодателите.
Обикновено най-високоплатените браншове в Европа са финансите, застраховането, електроенергетиката, минното дело, осведомителните технологии, търговията на дребно и образованието. От друга страна, най-нископлатените браншове нормално са административното обслужване, хотелиерството и строителството.
Какво дефинира високите заплати в Исландия и Люксембург
Високите заплати в Исландия се дължат на това, че огромна част от частния бранш се основава на групови трудови контракти. Някои от нарастванията се дължат и на прибавянето на компенсации по време на пандемията, както и на възобновяване на почасовото възнаграждение след края ѝ.
Исландия също по този начин е една от най-скъпите страни в света, с непрекъснато висока инфлация, което също способства за това служащите да желаят по-високи заплати.
От март 2019 година насам са подписани 326 трудови съглашения, като над 90% от работната мощ е част от синдикат.
Финансовият и банковият бранш образуват главната тежест зад атрактивните заплати в Люксембург, като в множеството банки работят високообразовани, опитни и търсени служащи. Част от тях са и чужденци.
На всеки две години Люксембург преразглежда и минималната си обществена заплата в съпоставяне със междинните заплати и измененията в цените, като по този метод поддържа стандартите за възнаграждение на труда доста настоящи.
Въпреки това заплатите зависят значително от секторите, подразделенията на банките, трудовия стаж, възрастта, както и от образованието и опита.
Това може да докара до обилни разлики даже в границите на един и същи бранш според от съответната роля и служба на служителя. По този метод междинните заплати в Люксембург от 2015 година насам са повече или по-малко непрекъснати, защото продуктивността понижава.
По-ниски налози и преуспяващ банков бранш
Пазарът на труда в Швейцария също има доста сходни характерности с този в Люксембург, защото и двете страни са подкрепени най-вече от бранша на банковите и финансовите услуги.
Въпреки това Швейцария има и доста по-ниски налози спрямо останалата част от Европа, приблизително към 20-35% за групата от 150 000 до 250 000 швейцарски франка.
Белгия също по този начин залага в огромна степен на индексацията на заплатите както за белите, по този начин и за сините якички в частния бранш. През 2022 година в страната беше регистрирана най-високата индексация от 50 години насам, защото внезапно покачващата се инфлация и излезлите от надзор цени на силата се отразиха на покупателната дарба на чиновниците.
Междувременно Дания има ненапълно неповторим модел на пазара на труда, който се основава на салдото сред еластичност и сигурност. Това разрешава на страната да няма избрана минимална работна заплата, като вместо това чиновниците и работодателите могат да подписват лични съглашения за заплатите.
Служителите разполагат с осигурителни фондове за безработица, в които могат да внасят вноски, до момента в който са заети, на абонаментен принцип. Това им обезпечава компенсации за безработица за интервал до две години, ако по-късно изгубят работата си.
Защо заплатите в Гърция са толкоз ниски
Икономиката и пазарът на труда в Гърция към момента се борят да се възстановят от рецесията с държавния дълг, което води до това, че междинните заплати и минималните хонорари са доста по-ниски от тези в останалата част на Европа.
Напоследък бяха въведени и редица по-строги ограничения на пазара на труда, като да вземем за пример стремежът да се наемат по-млади, преди малко приключили стажанти, които могат да получават по-ниско възнаграждение.
По същия метод Словакия също се бори с ниската продуктивност на труда и последствията от рухналия руски режим, който поддържа заплатите потиснати.
Португалия също се сблъсква с ниската продуктивност, както и с възходящата наклонност за наемане на краткосрочни сезонни служащи, с цел да се подкрепи туристическият бранш на страната. По-ниските заплати също по този начин способстваха за изтласкването на редица хора от процъфтяващия бранш на недвижимите парцели.
Техническата криза в Унгария може да е съдействала за по-ниските заплати в последно време, защото по-малко компании са били в положение да си разрешат разноските за труд. В исторически проект обаче ниските разноски за живот в Унгария може да са били основен фактор за слабото придвижване на заплатите нагоре, макар че това може би постепенно се трансформира в този момент, когато страната е изправена пред по-висока инфлация.
Чехия се сблъска с по-скоро културен проблем, защото болшинството от чиновниците се колебаеха дали да договарят за по-високи заплати. В резултат на това даже профсъюзите и синдикатите са по-слаби, в сравнение с би трябвало и не са в положение да създадат доста за реализиране на задачите на чиновниците, добавя Euronews.
Въпреки това, когато става въпрос за заплати и хонорари в страните - членки, към момента има обилни разлики според от редица фактори, като закони, търсене, инфлация и други, оповестява Euronews.
Как се съпоставят заплатите в Европа
По данни на портала Statista, през 2022 година междинните годишни заплати са варирали от 73 642 евро в Исландия до 24 067 евро в Гърция.
Отличници по заплати са още Люксембург (72 529 евро), Швейцария (67 605 евро), Белгия (63 758 евро) и Дания (59 405 евро), а с най-ниски са служащите в Гърция (24 067 евро), Словакия (24 337 евро), Унгария (26 376 евро), Португалия (29 540 евро) и Чехия (30 967 евро).
По данни на Евростат междинните почасови разноски за труд в Европейски Съюз са 30,5 евро. Средните годишни заплати на самотни чиновници без деца са 26 136 евро. Работещите двойки с две деца са получавали приблизително 55 573 евро годишно.
Некоригираната разлика в заплащането на дамите и мъжете през 2021 година е била 12,7 %, като най-голямата разлика се следи в Естония - 20,5 %, а най-малката - в Люксембург - -0,2 %.
Може ли Европейски Съюз да реши казуса с разликата в заплащането
Според Европейската комисия, разликата в заплащането се е нараснала с 13% през 2023 година
Още през 2020 година беше оповестена тактика за превъзмогване на тази разлика до 2025 година Това беше последвано от стартирането на Директивата за бистрота на заплащането през юни 2023 година с фонд от 6,1 млн. евро, който да подкрепи използването ѝ. Това улесни чиновниците да разпознават дискриминирането в заплащането и функционираше като тенденция за работодателите.
Обикновено най-високоплатените браншове в Европа са финансите, застраховането, електроенергетиката, минното дело, осведомителните технологии, търговията на дребно и образованието. От друга страна, най-нископлатените браншове нормално са административното обслужване, хотелиерството и строителството.
Какво дефинира високите заплати в Исландия и Люксембург
Високите заплати в Исландия се дължат на това, че огромна част от частния бранш се основава на групови трудови контракти. Някои от нарастванията се дължат и на прибавянето на компенсации по време на пандемията, както и на възобновяване на почасовото възнаграждение след края ѝ.
Исландия също по този начин е една от най-скъпите страни в света, с непрекъснато висока инфлация, което също способства за това служащите да желаят по-високи заплати.
От март 2019 година насам са подписани 326 трудови съглашения, като над 90% от работната мощ е част от синдикат.
Финансовият и банковият бранш образуват главната тежест зад атрактивните заплати в Люксембург, като в множеството банки работят високообразовани, опитни и търсени служащи. Част от тях са и чужденци.
На всеки две години Люксембург преразглежда и минималната си обществена заплата в съпоставяне със междинните заплати и измененията в цените, като по този метод поддържа стандартите за възнаграждение на труда доста настоящи.
Въпреки това заплатите зависят значително от секторите, подразделенията на банките, трудовия стаж, възрастта, както и от образованието и опита.
Това може да докара до обилни разлики даже в границите на един и същи бранш според от съответната роля и служба на служителя. По този метод междинните заплати в Люксембург от 2015 година насам са повече или по-малко непрекъснати, защото продуктивността понижава.
По-ниски налози и преуспяващ банков бранш
Пазарът на труда в Швейцария също има доста сходни характерности с този в Люксембург, защото и двете страни са подкрепени най-вече от бранша на банковите и финансовите услуги.
Въпреки това Швейцария има и доста по-ниски налози спрямо останалата част от Европа, приблизително към 20-35% за групата от 150 000 до 250 000 швейцарски франка.
Белгия също по този начин залага в огромна степен на индексацията на заплатите както за белите, по този начин и за сините якички в частния бранш. През 2022 година в страната беше регистрирана най-високата индексация от 50 години насам, защото внезапно покачващата се инфлация и излезлите от надзор цени на силата се отразиха на покупателната дарба на чиновниците.
Междувременно Дания има ненапълно неповторим модел на пазара на труда, който се основава на салдото сред еластичност и сигурност. Това разрешава на страната да няма избрана минимална работна заплата, като вместо това чиновниците и работодателите могат да подписват лични съглашения за заплатите.
Служителите разполагат с осигурителни фондове за безработица, в които могат да внасят вноски, до момента в който са заети, на абонаментен принцип. Това им обезпечава компенсации за безработица за интервал до две години, ако по-късно изгубят работата си.
Защо заплатите в Гърция са толкоз ниски
Икономиката и пазарът на труда в Гърция към момента се борят да се възстановят от рецесията с държавния дълг, което води до това, че междинните заплати и минималните хонорари са доста по-ниски от тези в останалата част на Европа.
Напоследък бяха въведени и редица по-строги ограничения на пазара на труда, като да вземем за пример стремежът да се наемат по-млади, преди малко приключили стажанти, които могат да получават по-ниско възнаграждение.
По същия метод Словакия също се бори с ниската продуктивност на труда и последствията от рухналия руски режим, който поддържа заплатите потиснати.
Португалия също се сблъсква с ниската продуктивност, както и с възходящата наклонност за наемане на краткосрочни сезонни служащи, с цел да се подкрепи туристическият бранш на страната. По-ниските заплати също по този начин способстваха за изтласкването на редица хора от процъфтяващия бранш на недвижимите парцели.
Техническата криза в Унгария може да е съдействала за по-ниските заплати в последно време, защото по-малко компании са били в положение да си разрешат разноските за труд. В исторически проект обаче ниските разноски за живот в Унгария може да са били основен фактор за слабото придвижване на заплатите нагоре, макар че това може би постепенно се трансформира в този момент, когато страната е изправена пред по-висока инфлация.
Чехия се сблъска с по-скоро културен проблем, защото болшинството от чиновниците се колебаеха дали да договарят за по-високи заплати. В резултат на това даже профсъюзите и синдикатите са по-слаби, в сравнение с би трябвало и не са в положение да създадат доста за реализиране на задачите на чиновниците, добавя Euronews.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ