Методът на учене, който подобрява паметта с 50 процента
Нормално е паметта да ни изневерява при стрес. Случва се на всеки. Освен в случай че не учите по един определен метод – тогава даже и стресът не може да навреди на паметта ви.
Практиката на припомняне – другояче казано, препитване, видът учене, при който вършиме подготвителни проби, построява изненадващо постоянни мемоари, открива ново проучване, представено от PsyBlog .
„ Обикновено хората под стрес са по-малко ефикасни при добиване на информация от паметта – споделя доктор Аяна Томас, старши създател на проучването. „ Сега за първи път демонстрираме, че вярната тактика на учене – в този случай практиката на припомняне или правенето на подготвителни проби, има като резултат мощни репрезентации в паметта, тъй че даже при високи равнища на стрес, участниците могат да доближат спомените си. “
Учените сравнили подготвителните проби с най-разпространения метод за учене: четене и препрочитане на материала.
Хората, които учели, правейки проби, помнели над 50 % повече от тези, които просто препрочели материала.
Ето какво споделя първият създател на проучването, Ейми Смит:
„ Нашите резултати демонстрират, че въпросът не е наложително какъв брой дълго се учи, а по какъв начин.
Дори предходни проучвания да са посочили, че практиката на припомняне е една от най-хубавите тактики за учене, въпреки всичко бяхме сюрпризирани какъв брой добре работи при хора под стрес.
Сякаш стресът нямаше никакъв резултат върху паметта им.
Ученето посредством правене на проби, при които човек би трябвало да извлича информацията още веднъж и още веднъж, има мощен резултат върху задържането в дълготрайната памет и явно продължава на има огромни преимущества в напрегнати, стресови обстановки.
„ Нашето проучване сигурно не е последната дума във връзка с това по какъв начин практиката на препитване въздейства върху паметта под стрес – споделя доктор Аяна Томас – „ само че виждам, че това може да се приложи при всеки субект, който би трябвало да извлече комплицирана информация във значима обстановка.
Особено за преподавателите, които знаят, че огромните изпити могат да слагат студентите под прекомерно огромен напън – бих ги насърчила да употребяват повече проби без такова значимо значение в подтекста на преподаването. “
Изследването е оповестено в научното издание Science.
..............
Още сходни четива може да намерите на уеб страницата Obekti.bg
Практиката на припомняне – другояче казано, препитване, видът учене, при който вършиме подготвителни проби, построява изненадващо постоянни мемоари, открива ново проучване, представено от PsyBlog .
„ Обикновено хората под стрес са по-малко ефикасни при добиване на информация от паметта – споделя доктор Аяна Томас, старши създател на проучването. „ Сега за първи път демонстрираме, че вярната тактика на учене – в този случай практиката на припомняне или правенето на подготвителни проби, има като резултат мощни репрезентации в паметта, тъй че даже при високи равнища на стрес, участниците могат да доближат спомените си. “
Учените сравнили подготвителните проби с най-разпространения метод за учене: четене и препрочитане на материала.
Хората, които учели, правейки проби, помнели над 50 % повече от тези, които просто препрочели материала.
Ето какво споделя първият създател на проучването, Ейми Смит:
„ Нашите резултати демонстрират, че въпросът не е наложително какъв брой дълго се учи, а по какъв начин.
Дори предходни проучвания да са посочили, че практиката на припомняне е една от най-хубавите тактики за учене, въпреки всичко бяхме сюрпризирани какъв брой добре работи при хора под стрес.
Сякаш стресът нямаше никакъв резултат върху паметта им.
Ученето посредством правене на проби, при които човек би трябвало да извлича информацията още веднъж и още веднъж, има мощен резултат върху задържането в дълготрайната памет и явно продължава на има огромни преимущества в напрегнати, стресови обстановки.
„ Нашето проучване сигурно не е последната дума във връзка с това по какъв начин практиката на препитване въздейства върху паметта под стрес – споделя доктор Аяна Томас – „ само че виждам, че това може да се приложи при всеки субект, който би трябвало да извлече комплицирана информация във значима обстановка.
Особено за преподавателите, които знаят, че огромните изпити могат да слагат студентите под прекомерно огромен напън – бих ги насърчила да употребяват повече проби без такова значимо значение в подтекста на преподаването. “
Изследването е оповестено в научното издание Science.
..............
Още сходни четива може да намерите на уеб страницата Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ