Финансовите пазари са в беда. Къде ще се появят пукнатините
Нормално е да имате неприятно предусещане в последно време. След като Федералният запас увеличи лихвите, цените на активите се сринаха. Акциите, измерени от показателя Wilshire 5000, са изгубили 12 трлн. $ пазарна капитализация от януари насам. Други 7 трлн. $ бяха изтрити от облигации, които изгубиха 14% от цената си. Около 2 трлн. $ крипто пазарна капитализация изчезна през последната година. Цените на жилищата се поправят по-бавно, само че също падат. Ипотечните лихви доближиха 7% по отношение на 3% предходната година. И всичко това е в Съединени американски щати - една от най-силните стопански системи в света.
Повишаващите се лихви ще забавят американската стопанска система и би трябвало да пречупят инфлацията. Но какво друго ще счупят? Откакто Федералният запас още веднъж увеличи лихвите на 22 септември, международните пазари са в ужас. Когато английското държавно управление разгласи големи данъчни съкращения ден по-късно, бързите продажби от страна на пенсионните фондове доведоха до стрес пазарите на държавните облигации. Заразата се популяризира към американските държавни облигации, които са толкоз нестабилни и неликвидни, колкото при започване на пандемията от коронавирус. Разходите за застраховка против банкрут на банката Credit Suisse се покачиха внезапно. Тези признаци демонстрират, че светът навлиза в нова фаза, в която финансовите пазари към този момент не отразяват единствено болката от приспособяването към новия стопански подтекст - ценообразуване при по-високи лихвени проценти и по-нисък напредък - само че те популяризират и личната си болежка.
Болезнена обстановка
Най-болезнената обстановка е, когато финансовите институции стартират да банкрутират. Това се случва по два метода: неликвидност или неплатежоспособност. По-строгата парична политика евентуално ще подтикне или разкрие и двете. Неликвидността е тази, която е преди всичко - и тя към този момент е тук. Вземете образец от английските пенсионни фондове. Те употребяват тактика, основана на бъдещите им отговорности по пенсионните проекти, с цел да хеджират против промени в лихвените проценти. Когато лихвените проценти скочиха внезапно нагоре, те се сблъскаха с условия за маржин, които посрещнаха, продавайки ДЦК. Доходността им се движеше толкоз бързо, че провокира под паника разпродажби, като цените на облигациите падаха спираловидно надолу. Централната британска банка трябваше да се намеси, с цел да купува. Поне американските пенсионни фондове не третират своите пасиви по същия метод, което значи, че е малко евентуално да се сблъскат с сходни опасности.
Но пенсионните фондове не са единствените притежатели на облигации, които могат да се сблъскат с проблеми с ликвидността. На 4 октомври МВФ сигнализира за отворени взаимни фондове в облигации, които държат активи на стойност 41 трлн. $, една четвърт от финансовите активи отвън банковата система. Инвеститорите могат да продават своите притежания един път на ден, " само че на мениджърите на фондове може да отнеме няколко дни, с цел да продадат активи, с цел да изпълнят тези тегления, изключително когато финансовите пазари са нестабилни ", предизвести МВФ. Това ги излага на промени в пазарните цени. Трупа се отлив на капитали. Инвеститорите са изтеглили 8% от активите си от тези фондове тази година.
Реклама
Разходите за заеми порастват бързо, както би се очаквало при такива условия. Бетси Грасек от Morgan Stanley акцентира какъв брой внезапна е била смяната: " В последното изследване измежду висши кредитни чиновници всеки един въпрос за финансовото положение клони към стягане. Никога преди не съм виждала такова нещо ". И въпреки всичко същинският проблем е, когато заемът е недосегаем - без значение от цената. Британски трейдъри оповестяват, че няма предложения " купува " за ДЦК в дните, откакто държавното управление разгласи проектите си. Показателите за ликвидност на пазара на американските облигации също се утежниха. " Отново виждаме това, което се случи през март 2020 година Едни и същи съкровищни облигации се търгуват на разнообразни цени, спредовете купува/продава нарастват ", споделя Даръл Дъфи от Станфордския университет. Стратезите в Bank of America разказват своя показател на кредитен стрес като " гранично сериозен ".
Фондовите пазари също са толкоз бурни, само че най-малко не престават да действат. " Може да не харесвате цената, която виждате, споделя Тал Коен от Nasdaq, само че най-малко постоянно виждате цена. " Фондовият пазар към момента не е очевидец на " заличаване на търсенето ", изтъняване на книгата с поръчки, което се случва, когато купувачите и продавачите стартират да изтеглят поръчките си всеобщо. Това е макар обстоятелството, че стратезите на Bank of America считат, че пазарите са паднали до равнища, при които загубите може да принудят фондовете да продават активи, с цел да съберат пари, ускорявайки разпродажбите.
Липсата на ликвидността на кредитните пазари е задоволителен проблем. Може да се трансформира в цялостна липса на кредитиране. Миналата седмица (последната на септември - бел. ред.) английските банки побързаха да смъкват офертите си за ипотеките с закрепени лихви. Ако тази динамичност излезе отвън надзор, тя нормално може да бъде решена от централните банки, които се намесват и работят като кредитори от последна инстанция, както направи Централната британска банка. Рискът от това обаче не е банален. Подобна намеса употребява количествено облекчение, закупуване на скъпи бумаги благодарение на пари на централната банка - пътят, който централните банки употребяват за облекчение на паричната политика. По този метод това може да подкопае вярата в уговорката за битка с инфлацията.
Наблюдателите на пазара в този момент се чудят дали целият този напън ще докара до несъстоятелност, която се случва, когато цената на активите на една институция падне под нейните отговорности. Това е ориста, която сполетя застрахователите, в това число AIG, и банките, в това число Lehman Brothers, през 2008 година Собствениците на жилища в цяла Америка просрочиха заемите си, което означаваше, че обезпечените с ипотеки скъпи бумаги, активи, които доста компании бяха купили, към този момент не костваха нищо и бяха надалеч от истинската покупна цена. Неплатежоспособността е съдбовна и може да бъде позволена единствено посредством банкрут или отписване на вземания.
Реклама Твърде безвреден да банкрутира
Сегашното напрежение е първият огромен тест за една финансова система с нов образ. Регулаторите се стремят да създадат редовно значимите институции - както Lehman Brothers сигурно биха се определили - прекомерно безвредни, с цел да банкрутират. Те направиха това, като принудиха компаниите, избрани като такива, да следват строги правила за капитал, ликвидност и вдишване на риск, както и посредством стрес-тестването им при хипотетични стопански сривове. Регулаторите също се пробваха да понижат непрозрачността и риска - каналите, през които страховете за Lehman се трансфораха в съмнение към цялата банкова система.
Резултатът е, че има пластове на отбрана към най-важните институции на финансовата система. В сърцето на пазарите са клиринговите къщи, които уреждат покупко-продажби с акции и деривати сред своите членове (най-вече огромни банки). За да се причисли към клирингова къща, членът би трябвало да подава " първичен маржин " при положение на неизпълнение; този марж може да се повиши, в случай че пазарите се раздвижат. Системата е стрес-тествана против несъблюдение даже на най-големите членове на клиринговите къщи, като JPMorgan Chase или Citigroup.
Автор: The Economist
В по-добро положение са и банките, които стоят сред клиринговите къщи и другите финансови институции. Проблемите, които форсираха рухването на Lehman Brothers, бяха, че компанията не разполагаше с задоволително капитал (на моменти, водещи до банкрута ѝ, тя притежаваше капитал на стойност единствено 3% от активите), беше взела прекалено много заеми (държеше дълг на стойност 30 пъти повече от личния капитал), имаше подозрителен бизнес модел (правейки големи залози на американския жилищен пазар) и беше поела големи опасности.
Днес има 30 банки, избрани като редовно значими от регулаторите, към 28 от които са в KBW Nasdaq Global Bank Index, който наблюдава банковите акции. Тези 28 банки са финансирани с капитал на стойност 13% от техните рисково претеглени активи (вижте графика 1) и имат дълг на стойност пет пъти повече от личния им капитал. Въпреки това сметките им не са изцяло чисти: някои бизнес модели наподобяват нежни. Средно банките върнаха облаги на стойност 9% от личния си капитал през последното тримесечие, само че най-лошите (с изключение на Credit Suisse) върнаха единствено 4%. Трудно е да се разбере дали някой е поел огромни опасности.
Повишаващите се лихви ще забавят американската стопанска система и би трябвало да пречупят инфлацията. Но какво друго ще счупят? Откакто Федералният запас още веднъж увеличи лихвите на 22 септември, международните пазари са в ужас. Когато английското държавно управление разгласи големи данъчни съкращения ден по-късно, бързите продажби от страна на пенсионните фондове доведоха до стрес пазарите на държавните облигации. Заразата се популяризира към американските държавни облигации, които са толкоз нестабилни и неликвидни, колкото при започване на пандемията от коронавирус. Разходите за застраховка против банкрут на банката Credit Suisse се покачиха внезапно. Тези признаци демонстрират, че светът навлиза в нова фаза, в която финансовите пазари към този момент не отразяват единствено болката от приспособяването към новия стопански подтекст - ценообразуване при по-високи лихвени проценти и по-нисък напредък - само че те популяризират и личната си болежка.
Болезнена обстановка
Най-болезнената обстановка е, когато финансовите институции стартират да банкрутират. Това се случва по два метода: неликвидност или неплатежоспособност. По-строгата парична политика евентуално ще подтикне или разкрие и двете. Неликвидността е тази, която е преди всичко - и тя към този момент е тук. Вземете образец от английските пенсионни фондове. Те употребяват тактика, основана на бъдещите им отговорности по пенсионните проекти, с цел да хеджират против промени в лихвените проценти. Когато лихвените проценти скочиха внезапно нагоре, те се сблъскаха с условия за маржин, които посрещнаха, продавайки ДЦК. Доходността им се движеше толкоз бързо, че провокира под паника разпродажби, като цените на облигациите падаха спираловидно надолу. Централната британска банка трябваше да се намеси, с цел да купува. Поне американските пенсионни фондове не третират своите пасиви по същия метод, което значи, че е малко евентуално да се сблъскат с сходни опасности.
Но пенсионните фондове не са единствените притежатели на облигации, които могат да се сблъскат с проблеми с ликвидността. На 4 октомври МВФ сигнализира за отворени взаимни фондове в облигации, които държат активи на стойност 41 трлн. $, една четвърт от финансовите активи отвън банковата система. Инвеститорите могат да продават своите притежания един път на ден, " само че на мениджърите на фондове може да отнеме няколко дни, с цел да продадат активи, с цел да изпълнят тези тегления, изключително когато финансовите пазари са нестабилни ", предизвести МВФ. Това ги излага на промени в пазарните цени. Трупа се отлив на капитали. Инвеститорите са изтеглили 8% от активите си от тези фондове тази година.
Реклама
Разходите за заеми порастват бързо, както би се очаквало при такива условия. Бетси Грасек от Morgan Stanley акцентира какъв брой внезапна е била смяната: " В последното изследване измежду висши кредитни чиновници всеки един въпрос за финансовото положение клони към стягане. Никога преди не съм виждала такова нещо ". И въпреки всичко същинският проблем е, когато заемът е недосегаем - без значение от цената. Британски трейдъри оповестяват, че няма предложения " купува " за ДЦК в дните, откакто държавното управление разгласи проектите си. Показателите за ликвидност на пазара на американските облигации също се утежниха. " Отново виждаме това, което се случи през март 2020 година Едни и същи съкровищни облигации се търгуват на разнообразни цени, спредовете купува/продава нарастват ", споделя Даръл Дъфи от Станфордския университет. Стратезите в Bank of America разказват своя показател на кредитен стрес като " гранично сериозен ".
Фондовите пазари също са толкоз бурни, само че най-малко не престават да действат. " Може да не харесвате цената, която виждате, споделя Тал Коен от Nasdaq, само че най-малко постоянно виждате цена. " Фондовият пазар към момента не е очевидец на " заличаване на търсенето ", изтъняване на книгата с поръчки, което се случва, когато купувачите и продавачите стартират да изтеглят поръчките си всеобщо. Това е макар обстоятелството, че стратезите на Bank of America считат, че пазарите са паднали до равнища, при които загубите може да принудят фондовете да продават активи, с цел да съберат пари, ускорявайки разпродажбите.
Липсата на ликвидността на кредитните пазари е задоволителен проблем. Може да се трансформира в цялостна липса на кредитиране. Миналата седмица (последната на септември - бел. ред.) английските банки побързаха да смъкват офертите си за ипотеките с закрепени лихви. Ако тази динамичност излезе отвън надзор, тя нормално може да бъде решена от централните банки, които се намесват и работят като кредитори от последна инстанция, както направи Централната британска банка. Рискът от това обаче не е банален. Подобна намеса употребява количествено облекчение, закупуване на скъпи бумаги благодарение на пари на централната банка - пътят, който централните банки употребяват за облекчение на паричната политика. По този метод това може да подкопае вярата в уговорката за битка с инфлацията.
Наблюдателите на пазара в този момент се чудят дали целият този напън ще докара до несъстоятелност, която се случва, когато цената на активите на една институция падне под нейните отговорности. Това е ориста, която сполетя застрахователите, в това число AIG, и банките, в това число Lehman Brothers, през 2008 година Собствениците на жилища в цяла Америка просрочиха заемите си, което означаваше, че обезпечените с ипотеки скъпи бумаги, активи, които доста компании бяха купили, към този момент не костваха нищо и бяха надалеч от истинската покупна цена. Неплатежоспособността е съдбовна и може да бъде позволена единствено посредством банкрут или отписване на вземания.
Реклама Твърде безвреден да банкрутира
Сегашното напрежение е първият огромен тест за една финансова система с нов образ. Регулаторите се стремят да създадат редовно значимите институции - както Lehman Brothers сигурно биха се определили - прекомерно безвредни, с цел да банкрутират. Те направиха това, като принудиха компаниите, избрани като такива, да следват строги правила за капитал, ликвидност и вдишване на риск, както и посредством стрес-тестването им при хипотетични стопански сривове. Регулаторите също се пробваха да понижат непрозрачността и риска - каналите, през които страховете за Lehman се трансфораха в съмнение към цялата банкова система.
Резултатът е, че има пластове на отбрана към най-важните институции на финансовата система. В сърцето на пазарите са клиринговите къщи, които уреждат покупко-продажби с акции и деривати сред своите членове (най-вече огромни банки). За да се причисли към клирингова къща, членът би трябвало да подава " първичен маржин " при положение на неизпълнение; този марж може да се повиши, в случай че пазарите се раздвижат. Системата е стрес-тествана против несъблюдение даже на най-големите членове на клиринговите къщи, като JPMorgan Chase или Citigroup.
Автор: The Economist
В по-добро положение са и банките, които стоят сред клиринговите къщи и другите финансови институции. Проблемите, които форсираха рухването на Lehman Brothers, бяха, че компанията не разполагаше с задоволително капитал (на моменти, водещи до банкрута ѝ, тя притежаваше капитал на стойност единствено 3% от активите), беше взела прекалено много заеми (държеше дълг на стойност 30 пъти повече от личния капитал), имаше подозрителен бизнес модел (правейки големи залози на американския жилищен пазар) и беше поела големи опасности.
Днес има 30 банки, избрани като редовно значими от регулаторите, към 28 от които са в KBW Nasdaq Global Bank Index, който наблюдава банковите акции. Тези 28 банки са финансирани с капитал на стойност 13% от техните рисково претеглени активи (вижте графика 1) и имат дълг на стойност пет пъти повече от личния им капитал. Въпреки това сметките им не са изцяло чисти: някои бизнес модели наподобяват нежни. Средно банките върнаха облаги на стойност 9% от личния си капитал през последното тримесечие, само че най-лошите (с изключение на Credit Suisse) върнаха единствено 4%. Трудно е да се разбере дали някой е поел огромни опасности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ