„Нормален 23-годишен млад мъж, който излиза с приятели за питие,

„ Нормален 23-годишен млад мъж, който излиза с другари за пиво, работи от 9 до 5 и не е прекомерно заинтригуван от политиката и интернационалните конфликти” – по този метод разказва предишното си Аз един войник от Частите за национална отбрана, една от кюрдските групировки, които изнасят на гърба си някои от най-тежките сражения с „ Ислямска държава” в Сирия.

За високия, ярък и червенокос англичанин Джо Робинсън разбрахме поради сагата с ареста на българската му другарка Мира и майка й в Турция. За южната ни съседка британецът е хипотетичен терорист. Как обаче той възприема себе си?

Профилът на Джо в обществените мрежи има отпратка към блога му в платформата „ Медиум”. Там е разгласил самобитен пътепис под заглавие " Пътешествие до портите на Ада ", в който разказва освен претърпяното в Сирия, само че и претекстовете си да отиде в раздираната от революция арабска страна.

Трябва незабавно да отбележим, че Робинсън надалеч не е „ естествен 23-годишен мъж” все още, в който взема решение да замине. Поне доколкото не всички естествени 23-годишни мъже са някогашни професионални бойци, които са служили в Афганистан.

„ През юли 2015 година, откакто бях извънредно разгневен от неналичието на емпатия у моето държавно управление, което, по това време, не помагаше на хората в Сирия посредством бомбардировки по „ Ислямска държава”, аз взех решение да взема нещата в свои ръце”, споделя Джо.

Излъгал втория си татко, че отива във Франция, с цел да кандидатства за повторно в Чуждестранния легион и отлетял за Иракски Кюрдистан, където се свързал с Частите за национална отбрана (ЧНЗ).

Още по време на полета се срещнал с двама американци, които отивали със същата цел в кюрдските територии. Единият към този момент имал военен опит с ЧНЗ и знаел езика.

„ В колата беше смъртоносно безшумно. Мисля, че всички си мислехме едно и също. Наградата за хванат жител на западна страна, предаден на „ Ислямска държава”, жив или мъртъв, беше 10 000 долара”, написа британецът. В последна сметка обаче страховете, че всичко може да е капан, излезли неоснователни.

Чак тогава Джо се обадил на близки и другари и им съобщил къде е и какво е решил да прави. Признава, че по този начин ги е обрекъл на „ 5 месеца Ад”.

За него пък предстояли 8-часово пътешестване в жегата до планините по сирийско-турската граница. Там, в предварителен лагер, той видял доброволци от Англия, Съединени американски щати, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Испания, Германия, Швеция, Дания, Норвегия и други. Сред тях имало както някогашни военни, по този начин и хора без никакъв военен опит.

Джо Робинсън споделя за срещата си с различен някогашен английски боец, Джо Акерман, който в границите на дни два пъти потърпевш съществено от самоделни бомби. Единият от гърмежите умъртвил негов приятел австралиец. Шведски доброволец на 24 години пък бил с тежки пострадвания от сходна адска машина.

„ Чувствата ми бяха смесени към този миг. Това нямаше да е като Афганистан. Не бяхме със общоприета войска. Трябваше да излизаме без бронежилетки, с АК-47 от Студената война, без металотърсачи за самоделките, без никакво разузнаване, с лимитирана въздушна поддръжка с със зле екипирани и зле финансирани отряди, които ползват партизански тактики… Срещу най-добре финансираната и брутална терористична организация в модерния свят”, признава Робинсън.

„ Това не е история за борби, а история за моето странствуване на място, където има толкоз гибел и опустошения, само че и толкоз вяра и добрина. Историята е и за хората, които срещнах по пътя, които дават толкоз доста и получават толкоз малко в името на човечеството” – текстът приключва като увод на книга.

Тя обаче има своите по-трудни за четене глави след завръщането на британеца на родна земя. Останал без пари и работа, той е с тежки контузии от ужаса на борбите с джихадистите. Освен това в продължение на близо година е разследван за връзки с терористични организации и няма право да напуща Англия.

В последна сметка той си намира работа, а до себе си има Мира, която, в случай че се съди по изявленията й в обществените мрежи, също мощно има вяра в бъдещето на Кюрдистан като самостоятелна страна. Кюрдският народ е разпръснат в Ирак, Иран, Турция и Сирия и е може би най-големият, който живее единствено в непознати граници.

За южната ни съседка това е комплицирана тематика. След годините на същинска война с ПКК, и държавните сили, и кюрдските бойци са дали огромни жертви. Атентатите против военни и служители на реда постоянно лишават живота на почтени граждани… като същото може да се каже и за антитерористичните интервенции, след които цели градове са в руини.

Новата обществено-политическа обстановка в Турция след опита за прелом против Реджеп Ердоган също не дава огромни очаквания за неотдавнашен мир. Анкара втвърди тона към всевъзможни опозиционни дейности (да не приказваме за сепаратизъм), а кюрдите, които се бият с ИДИЛ, упорстват да получат независимостта си в подмяна.

Така за Англия ЧНЗ не е незаконна противодържавна организация, до момента в който Турция счита милициите за терористични (и дори ги вини за военни закононарушения в Сирия). Това е един от парадоксите на Близкия изток през последните години – и от двете страни на фронта може да имате бойци, които за някого са терористи.

Дали Джо Робинсън е рисков екстремист, или е мечтател, който желае да оказва помощ на хората - това би трябвало сега да обясняват турските управляващи. Дали ще се върне още веднъж вкъщи? Фактът е, че на Острова никой не знаеше публично за ареста му в петък вечер.