Нора Недкова: Мъжът до мен ме събужда в 5 часа, за да го нахраня
Нора Недкова е носителка на купата " Мис Плеймейт 2017 ". На 25 години е, родом от Варна, само че от няколко години живее в София. Горда е, че няма силиконов бюст и съумя да пребори конкуренцията на останалите девойки. Преди състезанието работи като танцьорка в столичен клуб, има участия и в няколко видеоклипове. Ето какво сподели тя за " България Днес ":
- Нора, по какъв начин оценяваш миналата година?
- За мен миналата година беше много ползотворна, изпълнена с разнообразни страсти. Мога да кажа че ми повлия много позитивно и ми оказа помощ да израсна в доста връзки. Разбира се, животът в никакъв случай не е единствено цветя и рози, всеки човек има сложни интервали, през които минава. Но в случай че най-сетне, когато удари чертата разбере, че всичко, което му се е случило, е асъдействало за неговото развиване, това към този момент е похвално. Важно е да научаваме уроците, след всяко едно тестване и да разбираме за какво се случва навръх нас.
- Какво те разплака и какво те разсмя през годината?
- По принцип съм човек който не показва прекомерно доста своите усеща и страсти. Когато става дума за горест, постоянно съм се опитвала да го прикрия в себе си. Пътувах много през миналата година, даже посрещнах новата година в Латинска Америка. Вярвам че по този начин, както посрещнеш този празник, по този начин ще ти върви през цялата година. А точно - авантюристичен. Не мина и без сложни моменти и без сълзи и без смях, само че това е животът.
- Кой беше най-трудният ти миг през годината?
- Най-трудни бяха моментите когато осъзнах, че нуждая се от помощ, усещах се сама и не открих никого отсреща, само фамилията. Защото когато съм жизнерадостна щастлива и занимателна, нормално има много хора около мен. Радват се на моята компания, само че когато човек има потребност от каквато и да била помощ или поддръжка, най-често той не я открива в хората, от които я чака.
- Какво си пожелаваш да ти се случи през 2019 година?
- Пожелавам си преди всичко здраве и шанс за мен и моите близки. А за какво не и да срещна нова обич.
- Какво научи за своите 25 години?
- За моите 25 години научих да се бутам с живота най-вече. Да не диря помощ от мъже и да бъда оправна кокона. Понякога да бъдеш оправна кокона ти изиграва неприятна смешка. Мъжете нормално си падат по беззащитни, благи и безпомощни принцеси, чакащи да бъдат събудени от някой принц. Е, при мен е по този начин, че от време на време аз съм принцът.
- Според теб българите щастливи хора ли са?
- Според мен българите сме щастливи хора, доколкото е допустимо, само че постоянно оплакващи се и нищо не правещи. Свикнали сме да се оплакваме от страната и в действителност тя е за недоволство. Но въпросът е в това, че единствено се оплакваме и нищо не вършим и единствено чакаме и чакаме нещо да се промени, да се случи в живота ни. Пожелавам на хората храброст, да могат да създадат първата крачка в някое начинание, за което от дълго време мечтаят. Защото нормално чакащите хора са нещастни и небогати хора.
- Празниците у нас повече мотив за напиване и наяждане ли са или са мотив за събирането на фамилиите дружно?
- Празниците са и за двете - да се съберем със фамилията, с което не се виждаме съвсем през цялата година, да отидем по родните домове, да пием по една ракия както се споделя.
- Продължаваш ли да не ядеш макарони с майонеза - храна за небогати, както се изрази?
- Продължавам да не хапвам макарони с майонеза, тъй като съм заета да хапвам майонеза с макарони.
- Имаш ли мъж до себе си?
- Мъжът до мен ме прегръща всяка заран и ме разсънва в 5 часа, с цел да го нахраня. Това е котката ми.
- Мислиш ли за огромните цели в живота - семейство и деца?
- Това са огромните цели в живота на всяка жена. Разбира се, че мисля някой ден да имам. На този стадий от живота ми не се усещам задоволително осъществена и подготвена, само че имам други цели - да стана по-самостоятелна във финансово отношение, да стъпя крепко на краката си, да пътувам повече, с цел да се обогатявам.
- Какви са професионалните ти цели?
- Обмислям бизнес, който ще развия скоро.
- В какви връзки си с Валентин Кулагин?
- Няма такива.
- Криво ли ти е поради обидите, които ти сподели?
- Не, няма по какъв начин да ми е погрешно. Когато някой човек не е част от живота ти и по никакъв метод твоят живот не зависи от неговото мнение или думи, няма по какъв начин нито да те нарани, нито да те впечатли. Да бъде жив и здрав и той ще порасне някой ден, само че по много сложен метод.
- Поддържаш ли връзки с някои от някогашните си съквартиранти от Къщата?
- Да, несъмнено, аз съм в положителни връзки с множеството от тях. Най-често с Розмари, Дион. Чуваме се от време на време и се виждаме.
- Чувстваш ли се звезда?
- Аз постоянно съм се чувствала звезда, още преди да стана известна. Чувствам се специфична сама за себе си и това ми е безусловно задоволително.
- Коя страна мечтаеш да посетиш?
- Място, на което най-вече искам да отида, е Рио де Жанейро и да видя статуята на Исус Христос.
- Последната книга, която прочете, е...
- " Да продължа без теб " на Хорхе Букай. Доста хубава и поучителна книга.
- Нора, по какъв начин оценяваш миналата година?
- За мен миналата година беше много ползотворна, изпълнена с разнообразни страсти. Мога да кажа че ми повлия много позитивно и ми оказа помощ да израсна в доста връзки. Разбира се, животът в никакъв случай не е единствено цветя и рози, всеки човек има сложни интервали, през които минава. Но в случай че най-сетне, когато удари чертата разбере, че всичко, което му се е случило, е асъдействало за неговото развиване, това към този момент е похвално. Важно е да научаваме уроците, след всяко едно тестване и да разбираме за какво се случва навръх нас.
- Какво те разплака и какво те разсмя през годината?
- По принцип съм човек който не показва прекомерно доста своите усеща и страсти. Когато става дума за горест, постоянно съм се опитвала да го прикрия в себе си. Пътувах много през миналата година, даже посрещнах новата година в Латинска Америка. Вярвам че по този начин, както посрещнеш този празник, по този начин ще ти върви през цялата година. А точно - авантюристичен. Не мина и без сложни моменти и без сълзи и без смях, само че това е животът.
- Кой беше най-трудният ти миг през годината?
- Най-трудни бяха моментите когато осъзнах, че нуждая се от помощ, усещах се сама и не открих никого отсреща, само фамилията. Защото когато съм жизнерадостна щастлива и занимателна, нормално има много хора около мен. Радват се на моята компания, само че когато човек има потребност от каквато и да била помощ или поддръжка, най-често той не я открива в хората, от които я чака.
- Какво си пожелаваш да ти се случи през 2019 година?
- Пожелавам си преди всичко здраве и шанс за мен и моите близки. А за какво не и да срещна нова обич.
- Какво научи за своите 25 години?
- За моите 25 години научих да се бутам с живота най-вече. Да не диря помощ от мъже и да бъда оправна кокона. Понякога да бъдеш оправна кокона ти изиграва неприятна смешка. Мъжете нормално си падат по беззащитни, благи и безпомощни принцеси, чакащи да бъдат събудени от някой принц. Е, при мен е по този начин, че от време на време аз съм принцът.
- Според теб българите щастливи хора ли са?
- Според мен българите сме щастливи хора, доколкото е допустимо, само че постоянно оплакващи се и нищо не правещи. Свикнали сме да се оплакваме от страната и в действителност тя е за недоволство. Но въпросът е в това, че единствено се оплакваме и нищо не вършим и единствено чакаме и чакаме нещо да се промени, да се случи в живота ни. Пожелавам на хората храброст, да могат да създадат първата крачка в някое начинание, за което от дълго време мечтаят. Защото нормално чакащите хора са нещастни и небогати хора.
- Празниците у нас повече мотив за напиване и наяждане ли са или са мотив за събирането на фамилиите дружно?
- Празниците са и за двете - да се съберем със фамилията, с което не се виждаме съвсем през цялата година, да отидем по родните домове, да пием по една ракия както се споделя.
- Продължаваш ли да не ядеш макарони с майонеза - храна за небогати, както се изрази?
- Продължавам да не хапвам макарони с майонеза, тъй като съм заета да хапвам майонеза с макарони.
- Имаш ли мъж до себе си?
- Мъжът до мен ме прегръща всяка заран и ме разсънва в 5 часа, с цел да го нахраня. Това е котката ми.
- Мислиш ли за огромните цели в живота - семейство и деца?
- Това са огромните цели в живота на всяка жена. Разбира се, че мисля някой ден да имам. На този стадий от живота ми не се усещам задоволително осъществена и подготвена, само че имам други цели - да стана по-самостоятелна във финансово отношение, да стъпя крепко на краката си, да пътувам повече, с цел да се обогатявам.
- Какви са професионалните ти цели?
- Обмислям бизнес, който ще развия скоро.
- В какви връзки си с Валентин Кулагин?
- Няма такива.
- Криво ли ти е поради обидите, които ти сподели?
- Не, няма по какъв начин да ми е погрешно. Когато някой човек не е част от живота ти и по никакъв метод твоят живот не зависи от неговото мнение или думи, няма по какъв начин нито да те нарани, нито да те впечатли. Да бъде жив и здрав и той ще порасне някой ден, само че по много сложен метод.
- Поддържаш ли връзки с някои от някогашните си съквартиранти от Къщата?
- Да, несъмнено, аз съм в положителни връзки с множеството от тях. Най-често с Розмари, Дион. Чуваме се от време на време и се виждаме.
- Чувстваш ли се звезда?
- Аз постоянно съм се чувствала звезда, още преди да стана известна. Чувствам се специфична сама за себе си и това ми е безусловно задоволително.
- Коя страна мечтаеш да посетиш?
- Място, на което най-вече искам да отида, е Рио де Жанейро и да видя статуята на Исус Христос.
- Последната книга, която прочете, е...
- " Да продължа без теб " на Хорхе Букай. Доста хубава и поучителна книга.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ