Георги Господинов: Номинацията на втора българска книга за Букър е чудо
„ Номинацията на вторабългарска книга за " Букър " измежду книги от целия свят, от всички континенти, е знамение “.Това казаписателят Георги Господинов в ефира на предаването „ Твоят ден ”по NOVA NEWS. По думите му наличието на две български книги в късия лист на оценката в границите на три години е извънредно достижение, което основава ново любознание към България.Самият той стана първият български публицист, спечелил най-престижната премия за литература в света през 2023 година за романа си „ Времеубежище ”, като получи наградата на гала в Лондон в конкуренция с общо 164 творби от целия свят.
Господинов акцентира, че награди като „ Букър ”имат силата да трансформират имиджа на страната ни в чужбина. „ Всъщност е вълна, която ражда други талази ”,посочи той, допълвайки, че сходни триумфи предизвикват младите създатели и даже децата, давайки им самочувствието, че „ откъдето и да идваш, към този момент светът е подобен, че може да стигнеш надалеч ”. Според него ползата към романа му „ Времеубежище ” е довел до действителни визити на непознати читатели в България, които са поискали да видят местата, разказани в книгата.
По мотив успеха на DARA на „ Евровизия ”и дългия път на разцепление преди този момент писателят изрази страдание, че омразата постоянно се употребява като мотивация у нас. „ Човекът, който завижда, не желае да има, той желае единствено да унищожи другото ”, означи Господинов, определяйки това като деструктивно чувство, което не води към самоусъвършенстване. Той показа, че самият той е минал през талази от негативизъм, като акцентира, че омразата постоянно се ускорява от политически хейт.
Георги Господинов предизвести за заплахите от неналичието наизуст и обучение. „ Човек без памет е най-лесната цел за операция ”, съобщи той. Според него литературата и четенето са абсолютен„ антидот против агитация ”, тъй като дават принадлежности за схващане на нюансите в света, вместо той да бъде одобряван в черно-бяло. „ Нечетящият човек приема двуизмерен свят, плосък елементарен свят ”, добави писателят.
Господинов показа персоналната си паника от обстоятелството, че българското общество продължава да се върти в кръг. Той напомни своите очаквания от 1989 година за бърза промяна към естествена страна и означи с горест, че десетилетия по-късно идващите генерации към момента мечтаят за същото по улиците. „ Проблемът е до каква степен един протест трае във времето ”, сподели той, акцентирайки върху нуждата от диалог с тези, които към този момент не са измежду нас, тъй като точно в този диалог нашите близки остават живи и ни оказват помощ да градим бъдещето.
Господинов акцентира, че награди като „ Букър ”имат силата да трансформират имиджа на страната ни в чужбина. „ Всъщност е вълна, която ражда други талази ”,посочи той, допълвайки, че сходни триумфи предизвикват младите създатели и даже децата, давайки им самочувствието, че „ откъдето и да идваш, към този момент светът е подобен, че може да стигнеш надалеч ”. Според него ползата към романа му „ Времеубежище ” е довел до действителни визити на непознати читатели в България, които са поискали да видят местата, разказани в книгата.
По мотив успеха на DARA на „ Евровизия ”и дългия път на разцепление преди този момент писателят изрази страдание, че омразата постоянно се употребява като мотивация у нас. „ Човекът, който завижда, не желае да има, той желае единствено да унищожи другото ”, означи Господинов, определяйки това като деструктивно чувство, което не води към самоусъвършенстване. Той показа, че самият той е минал през талази от негативизъм, като акцентира, че омразата постоянно се ускорява от политически хейт.
Георги Господинов предизвести за заплахите от неналичието наизуст и обучение. „ Човек без памет е най-лесната цел за операция ”, съобщи той. Според него литературата и четенето са абсолютен„ антидот против агитация ”, тъй като дават принадлежности за схващане на нюансите в света, вместо той да бъде одобряван в черно-бяло. „ Нечетящият човек приема двуизмерен свят, плосък елементарен свят ”, добави писателят.
Господинов показа персоналната си паника от обстоятелството, че българското общество продължава да се върти в кръг. Той напомни своите очаквания от 1989 година за бърза промяна към естествена страна и означи с горест, че десетилетия по-късно идващите генерации към момента мечтаят за същото по улиците. „ Проблемът е до каква степен един протест трае във времето ”, сподели той, акцентирайки върху нуждата от диалог с тези, които към този момент не са измежду нас, тъй като точно в този диалог нашите близки остават живи и ни оказват помощ да градим бъдещето.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ