НОИ пуши
Национален осигурителен институт пуши. Пушат главите на актюерите от държавното публично обезпечаване, които би трябвало по неотложност да преизчислят пенсиите и то не при започване на месеца, нито в средата, а съвсем в края – баш по Коледа на 25 декември.
Как стартира всичко. След дълги диспути депутатите взеха решение да си купят любовта и гласовете на пенсионерите и одобриха Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2021 година, обнародван в „ Държавен вестник “, бр. 77 от 16 септември. С корекцията минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, алинея 1 от Кодекса за обществено обезпечаване при цялостен застрахователен стаж за 2021-а стана: от 1 януари до 24 декември - 300 лв; от 25 декември - 370 лв.. Увеличението е с 23.33 на 100.
Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, пък е: от 1 януари до 24 декември - 1440 лв; а от 25 декември натам - 1500 лв.. В този случай нарастването е с 4.17 на 100.
От тук следва и смяна в минималния размер на пенсията по член 68, алинея 3 от Кодекса за обществено обезпечаване, отпусната при изискванията на повърхностен застрахователен стаж: от 01 януари до 24 декември тя е 255 лева, а от 25 декември - 314.50 лева (85% от 370,00 лева.). Тоест, имаме нарастване с 23.33 %.
Според статистиката на Националния застрахователен институт идната смяна ще докара до нарастване на пенсионерите, които получават най-малък размер, със 152 хиляди. Очакванията са да се изплащат минимални пенсии на близо 1 044 000 души при 892 000 към сегашния миг.
Очаква се също пенсионерите, чиито пенсии са лимитирани до така наречен таван, да набъбнат от близо 27 500 до над 34 хиляди.
Според Емилия Милчева, работила над 11 години в Национален осигурителен институт и създател на една от първите частни консултационни адвокатски фирми по пенсионно обезпечаване, ръководещите като че ли не вършат разлика сред обществено обезпечаване (пенсии) и обществено подкрепяне. Първо, стремглаво ще се усили броят на пенсионерите, които ще получават минимална пенсия. Както читателите се досещат, тези хора преди са имали дребни пенсии, само че размерът им е бил над този на минималната. С фрапантното повишение на минималната пенсия тя просто изпреварва размера на пенсиите, получавани от тях до момента. Разбира се, никой няма нищо срещу те да порастват, само че нашите законотворци несъмнено би трябвало да вършат разлика сред обществено обезпечаване и обществено подкрепяне.
У нас, декларира Милчева, от дълго време съществува и продължава да се задълбочава следният абсурд: Де факто Национален осигурителен институт е в механически банкрут, осигурителните вноски несъмнено не стигат за образуването на бюджета на Държавното публично обезпечаване и работата на пенсионната ни институция продължава, единствено тъй като всяка божия година е спасявана с голяма транзакция от Държавния бюджет.
Едновременно с това пенсиите се използват за провеждането на политика в региона на общественото подкрепяне. Да, хората с ниски приходи би трябвало да бъдат подкрепяни с общите старания на обществото. Това обаче е належащо да става с инструментите на общественото подкрепяне. За използването на тези принадлежности си има друга институция – Агенция за обществено подкрепяне (АСП).
" В пенсионното дело има явен принцип, че размерът на пенсията би трябвало да регистрира персоналния застрахователен принос на пенсионера. Постоянното увеличение за щяло и за нещяло на минималната пенсия води до това, че хора с много друг застрахователен принос се оказват с идентични пенсии. С последните нововъведения на предходното Народно заседание, не без присъединяване на служебното държавно управление, нови 152 000 души са се оказали в ситуацията на цялостни наивници, тъй като са внасяли повече от едни други хора, които към този момент ще получават колкото тях ”, отбелязва Милчева.
Актуализацията на бюджета на държавното публично обезпечаване в частта „ пенсии ” крие опасности. счита Щерьо Ножаров, икономист, учител и стопански консултант от Българската стопанска камара. Сегашната нарастване на пенсиите слага под въпрос запазването на открития модел на пенсионно-осигурителната система.
" Дори сега тя е субсидирана от налози в размер на към 50 %. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, един път с налози ", споделя Ножаров. Ако прибавим и осигуровките на държавните чиновници, които се поемат от бюджета, процентът на досубсидиране на системата с налози стига 60 на 100, добавя той.
Основният проблем при сегашните индексации и нараствания е, че съвсем 60% от пенсионерите ще получават идентични пенсии. Като доста ще се съкрати разликата сред минималната и междинната пенсия. Минималната внезапно ще се приближи до междинната. И в случай че всеки българин се обезпечава на действителната си заплата, за към 5-7 години по-късно деяние дофинансирането с налози в системата може да нарасне до 70 %. А това напълно обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да се базира на осигурителния принос на лицата, акцентира Ножаров.
Икономистът е безапелационен, че под формата на антикризисни ограничения следим опит за стратегическа промяна на пенсионно осигурителната система. И заради обстоятелството, че тя не лежи върху постоянна основа, този бърз и недомислен опит може да я срути.
Как стартира всичко. След дълги диспути депутатите взеха решение да си купят любовта и гласовете на пенсионерите и одобриха Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2021 година, обнародван в „ Държавен вестник “, бр. 77 от 16 септември. С корекцията минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, алинея 1 от Кодекса за обществено обезпечаване при цялостен застрахователен стаж за 2021-а стана: от 1 януари до 24 декември - 300 лв; от 25 декември - 370 лв.. Увеличението е с 23.33 на 100.
Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, пък е: от 1 януари до 24 декември - 1440 лв; а от 25 декември натам - 1500 лв.. В този случай нарастването е с 4.17 на 100.
От тук следва и смяна в минималния размер на пенсията по член 68, алинея 3 от Кодекса за обществено обезпечаване, отпусната при изискванията на повърхностен застрахователен стаж: от 01 януари до 24 декември тя е 255 лева, а от 25 декември - 314.50 лева (85% от 370,00 лева.). Тоест, имаме нарастване с 23.33 %.
Според статистиката на Националния застрахователен институт идната смяна ще докара до нарастване на пенсионерите, които получават най-малък размер, със 152 хиляди. Очакванията са да се изплащат минимални пенсии на близо 1 044 000 души при 892 000 към сегашния миг.
Очаква се също пенсионерите, чиито пенсии са лимитирани до така наречен таван, да набъбнат от близо 27 500 до над 34 хиляди.
Според Емилия Милчева, работила над 11 години в Национален осигурителен институт и създател на една от първите частни консултационни адвокатски фирми по пенсионно обезпечаване, ръководещите като че ли не вършат разлика сред обществено обезпечаване (пенсии) и обществено подкрепяне. Първо, стремглаво ще се усили броят на пенсионерите, които ще получават минимална пенсия. Както читателите се досещат, тези хора преди са имали дребни пенсии, само че размерът им е бил над този на минималната. С фрапантното повишение на минималната пенсия тя просто изпреварва размера на пенсиите, получавани от тях до момента. Разбира се, никой няма нищо срещу те да порастват, само че нашите законотворци несъмнено би трябвало да вършат разлика сред обществено обезпечаване и обществено подкрепяне.
У нас, декларира Милчева, от дълго време съществува и продължава да се задълбочава следният абсурд: Де факто Национален осигурителен институт е в механически банкрут, осигурителните вноски несъмнено не стигат за образуването на бюджета на Държавното публично обезпечаване и работата на пенсионната ни институция продължава, единствено тъй като всяка божия година е спасявана с голяма транзакция от Държавния бюджет.
Едновременно с това пенсиите се използват за провеждането на политика в региона на общественото подкрепяне. Да, хората с ниски приходи би трябвало да бъдат подкрепяни с общите старания на обществото. Това обаче е належащо да става с инструментите на общественото подкрепяне. За използването на тези принадлежности си има друга институция – Агенция за обществено подкрепяне (АСП).
" В пенсионното дело има явен принцип, че размерът на пенсията би трябвало да регистрира персоналния застрахователен принос на пенсионера. Постоянното увеличение за щяло и за нещяло на минималната пенсия води до това, че хора с много друг застрахователен принос се оказват с идентични пенсии. С последните нововъведения на предходното Народно заседание, не без присъединяване на служебното държавно управление, нови 152 000 души са се оказали в ситуацията на цялостни наивници, тъй като са внасяли повече от едни други хора, които към този момент ще получават колкото тях ”, отбелязва Милчева.
Актуализацията на бюджета на държавното публично обезпечаване в частта „ пенсии ” крие опасности. счита Щерьо Ножаров, икономист, учител и стопански консултант от Българската стопанска камара. Сегашната нарастване на пенсиите слага под въпрос запазването на открития модел на пенсионно-осигурителната система.
" Дори сега тя е субсидирана от налози в размер на към 50 %. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, един път с налози ", споделя Ножаров. Ако прибавим и осигуровките на държавните чиновници, които се поемат от бюджета, процентът на досубсидиране на системата с налози стига 60 на 100, добавя той.
Основният проблем при сегашните индексации и нараствания е, че съвсем 60% от пенсионерите ще получават идентични пенсии. Като доста ще се съкрати разликата сред минималната и междинната пенсия. Минималната внезапно ще се приближи до междинната. И в случай че всеки българин се обезпечава на действителната си заплата, за към 5-7 години по-късно деяние дофинансирането с налози в системата може да нарасне до 70 %. А това напълно обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да се базира на осигурителния принос на лицата, акцентира Ножаров.
Икономистът е безапелационен, че под формата на антикризисни ограничения следим опит за стратегическа промяна на пенсионно осигурителната система. И заради обстоятелството, че тя не лежи върху постоянна основа, този бърз и недомислен опит може да я срути.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ