НОИ попари пенсионерите с нов доклад с дългосрочна оценка на

НОИ попари пенсионерите с лоши новини за парите им през следващите години

Национален осигурителен институт попари пенсионерите с нов отчет с дълготрайна оценка на финансовото положение на фондовете на ДОО до 2070 година, съгласно данните на който парите им на практика ще се окажат „ занръзнали “.

Днешните пенсионери получават най-високите пенсии (спрямо заплатите), откогато започва тристълбовата система през 2002 година Лошата вест обаче е, че сегашният пик може да не бъде надминат чак до 2070 година, което значи, че генерации бъдещи пенсионери може да не догонят стандарта на днешните. Това излиза наяве от новия Актюерски отчет на Национален осигурителен институт от 2024 година

Документът обобщава прогнозите за развиването на българската пенсионна система до 2070 година и е първият след 2019 година, т.е. след пандемията от Covid-19 и последвалата вълна на внезапни покачвания на разноските за пенсии от първия дирек.

Неговата съществена констатация е, че вероятностите пред дълготрайното финансово положение на първия дирек на пенсионната система са се влошили спрямо 2019 година

Ето какво гласи отчетът със заглавие „ Актюерски отчет на Национален осигурителен институт с дълготрайна оценка на финансовото положение на фондовете на ДОО до 2070 година “

Оценка на дълготрайното финансово положение на фондовете на държавното публично обезпечаване (ДОО) за интервала от 2023 година до 2070 година съдържа новият актюерски отчет на Националния застрахователен институт (НОИ), който към този момент е оповестен на интернет страницата на института.

В документа са показани прогноза и разбор на предстоящите промени в годишния баланс на бюджета на ДОО като % от брутния вътрешен артикул, който, наред със съотношението сред пенсионерите и обезпечените лица (т.нар. „ коефициент на взаимозависимост “) и съотношението сред междинната пенсия и междинния застрахователен приход (т.нар. „ коефициент на заменяне “), е главният индикатор, характеризиращ финансовото положение на системата.

Снимка: Национален осигурителен институт

В допълнение към този базов сюжет, основаващ се на настоящото към 1 юли 2024 година законодателство, в отчета са показани и резултатите от два други различни сюжета. Те са създадени, с цел да бъде открита чувствителността на салдото на бюджета на ДОО към промени в основни параметри на системата и не следва да се възприемат като оферти за промени на законодателството.

В заключението на отчета е показан и систематизиран разбор на финансовото положение на ДОО в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект. Посочени са и области, в които биха могли да бъдат търсени способи за рационализиране на системата за възстановяване нейната дълготрайна финансова самостоятелност и непоклатимост и реализиране на по-добра отбрана на правата на обезпечените лица и пенсионерите.

Актюерският отчет е направен от специалистите на Национален осигурителен институт въз основа на данни от административните регистри, поддържани от института.

Използвани са и данни от външни източници, в това число данни за пазара на труда от Националния статистически институт, последната демографска прогноза на Евростат за България (EUROPOP-2023), както и дълготрайна макроикономическа прогноза, създадена и предоставена на Национален осигурителен институт от Министерството на финансите.

Според дълготрайните прогнози щедростта на пенсионната система ще понижава, непосредствено декларира осигурителният институт. Това значи, че не е невероятно сегашните пенсионери да се окажат „ по-богати “ от няколко генерации напред.

Допусканията на Национален осигурителен институт са въз основата на настоящото законодателство и не изключват нови талази на популистки политически интервенции върху системата, с които пенсиите да се подвигат без връзка с осигурителния принос.

Но, въпреки това, сходни акции ще стават все по-трудни за реализация, тъй като дотацията от бюджета за пенсии към този момент пораства като снежна топка и ще става все по-невъзможно да се финансира. За последните пет години бюджетният трансфер за Национален осигурителен институт се е нараснал от 3.9 милиарда лева на 10.2 милиарда лева, излиза наяве от Актюерския отчет.

Очакванията на Национален осигурителен институт са през идващите няколко години индикаторът да доближи и даже да надвиши 56%, като това ще са и най-високите му стойности за целия обсъждан интервал (до 2070 г.), написа в отчета.

Ако пък сметнем всичко чисто (защото пенсията е необлагаем приход, б. р.), излиза, че през 2023 година междинният пенсионер е получавал под формата на пенсия 69.9% от чистия приход (без налози и осигуровки, б. р.) на междинния работещ, което е много положително достижение откъм адекватност на пенсиите.

След пика на „ високите “ пенсии, който се чака през 2026 г.-2027 година, брутният коефициент на заменяне още веднъж ще стартира да пада и ще стигне 43.6% през 2070 година, като понижението ще е изключително стръмно през 30-те години на XXI век, сочи Актюерският отчет.

Най-съществен фактор за спада ще бъде фактът, че от даден миг нататък всички пенсии ще се пресмятат въз основата на цялостен застрахователен приход за цялата трудова кариера на човек, а не на база на трите му най-хубави години, което неизбежно ще смъкне пенсиите.

Това визира хората, които са почнали работа след 1999 година, т.е. днешните българи в 40-те си години. Влияние ще оказва също понижението на пенсията от Национален осигурителен институт (Държавното публично обезпечаване, ДОО) поради обезпечаването във втория дирек, както и настоящият механизъм за повдигане на пенсиите, който е вързан освен с осигурителния приход, само че и с инфлацията.

Тоест отчасти спадът на коефициента на заменяне до 2070 година е програмиран, тъй като в идващите десетилетия се чака изцяло да проработи и вторият дирек на системата. Сега първата пенсия, тази от Национален осигурителен институт, се понижава единствено с 10% за хората, които взимат и втора пенсия от частен дирек. Към 2024 година обаче понижението ще е 20%, а през 2052 година – 25%.

Щедростта на пенсионната система, т.е. адекватността на пенсиите се мери посредством т. н. коефициент на заменяне.

Това е размерът на междинната пенсия по отношение на междинния застрахователен приход (тоест по отношение на заплатата, върху която човек се осигурява).

Брутният коефициент на заменяне (пенсията по отношение на прихода преди данъци) е бил 55% през 2023 година, което е най-високата му стойност досега, в случай че се съди по докладите на Национален осигурителен институт след 2002 година За съпоставяне, през 2019 година той е бил трагично невисок – едвам 38.8%. През 2010 година равнището му е било 46.19%, а през 2015 година – 45%.

какъв брой ще бъдат осъвременени пенсиите през 2025 година? Ежегодното нарастване зависи от растежа на междинния застрахователен приход и инфлацията.Пенсиите следващата година ще бъдат осъвременени с 8.7%. Прогнозата е на НОИ. През тaзи година пенсиите бяха увеличени с 11% поради по този начин нареченото „ Швейцарско предписание “.