НОИ е платил повече за болнични през миналата година
НОИ е платил повече за болнични през предходната година.
С 22,6 млн. лева повече са разноските на държавното публично обезпечаване (ДОО) за изплащане на парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване през 2023 година спрямо година по-рано.
Това демонстрира относителен разбор на статистическата информация по индикаторите , характеризиращи краткотрайната нетрудоспособност на обезпечените лица. През 2022 година общата сума на изплатените средства е била 847 118 217 лева, през предходната година тя е повишена с близо 2,7% до 869 720 546 лева. Средният размер на изплатената сума по един болничен лист за общо заболяване също e по-висок , като от малко над 329 лева се повишава на 387 лева, което е повишаване с към 18%.
Данните демонстрират още спад в общия брой на болничните листове за общо заболяване, по които има заплащане от ДОО.
През 2022 година те са били 2 573 209, през 2023 година понижават с 325 364 (12,6%) до 2 247 845. Наблюдаваното понижение се дължи най-много на сериозната смяна в броя на листовете, по които се изплащат парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина. Спадът при тях е с 57,7% – от 576 052 за 2022 година на 243 453 за 2023 година
Нараства броят на най-голямата група болнични листове – за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване ,
като от 1 815 960 през 2022 година доближават до 1 824 628 през 2023 година През 2022 година броят на работните дни в нетрудоспособност, за които има заплащане от ДОО, е 18 865 569.
Година по-късно тези дни са 17 478 514 или с 1 207 055 (6,46%) по-малко.
До края на 2023 година първите три дни от краткотрайната нетрудоспособност заради общо заболяване
бяха за сметка на осигурителя, който изплащаше на обезпеченото лице 70% от среднодневното брутно заплащане за месеца.
След третия ден заплащането се поемаше от Националния застрахователен институт (НОИ),
който изплащаше на ден парично обезщетение,
изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово заплащане за интервала от 18 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Със законодателни промени от 1 януари 2024 година Национален осигурителен институт към този момент поема изплащането на средствата още след втория ден, като процентите са същите.
С 22,6 млн. лева повече са разноските на държавното публично обезпечаване (ДОО) за изплащане на парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване през 2023 година спрямо година по-рано.
Това демонстрира относителен разбор на статистическата информация по индикаторите , характеризиращи краткотрайната нетрудоспособност на обезпечените лица. През 2022 година общата сума на изплатените средства е била 847 118 217 лева, през предходната година тя е повишена с близо 2,7% до 869 720 546 лева. Средният размер на изплатената сума по един болничен лист за общо заболяване също e по-висок , като от малко над 329 лева се повишава на 387 лева, което е повишаване с към 18%.
Данните демонстрират още спад в общия брой на болничните листове за общо заболяване, по които има заплащане от ДОО.
През 2022 година те са били 2 573 209, през 2023 година понижават с 325 364 (12,6%) до 2 247 845. Наблюдаваното понижение се дължи най-много на сериозната смяна в броя на листовете, по които се изплащат парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина. Спадът при тях е с 57,7% – от 576 052 за 2022 година на 243 453 за 2023 година
Нараства броят на най-голямата група болнични листове – за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване ,
като от 1 815 960 през 2022 година доближават до 1 824 628 през 2023 година През 2022 година броят на работните дни в нетрудоспособност, за които има заплащане от ДОО, е 18 865 569.
Година по-късно тези дни са 17 478 514 или с 1 207 055 (6,46%) по-малко.
До края на 2023 година първите три дни от краткотрайната нетрудоспособност заради общо заболяване
бяха за сметка на осигурителя, който изплащаше на обезпеченото лице 70% от среднодневното брутно заплащане за месеца.
След третия ден заплащането се поемаше от Националния застрахователен институт (НОИ),
който изплащаше на ден парично обезщетение,
изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово заплащане за интервала от 18 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Със законодателни промени от 1 януари 2024 година Национален осигурителен институт към този момент поема изплащането на средствата още след втория ден, като процентите са същите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ