Металите са „горивото“ на зелената енергия, но никой не желае добива им
ногократно съм писал за какво ВЕИ революцията няма по какъв начин да се реализира бързо и не можем да разчитаме на нея за реализиране на задачите на Парижкото съглашение. Към аргументите от физичен и стопански темперамент тук прибавям още една – непреодолимата композиция от ненаситния апетит на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да одобряват развиването на минната промишленост, която единствена може да ги достави.
Повишаването на добива в пъти в границите на 10-20 година, на който и да е метал, е сизифовска задача. А за такива като кобалт, молибден, индий, телур, редкоземни детайли, които се извличат съвсем единствено като странични артикули от добива на базови метали като мед, олово и цинк, е безусловно невероятно. Нужни са толкоз огромни и незабавни вложения в търсене, изследване и създаване на рудници, че половината международна стопанска система ще би трябвало да се впрегне в упражнението.
Дори и горното някакси да се случи, минната промишленост има различен проблем, който все по-трудно се взема решение с пари – никой не я желае.
Последното изследване на EY за поредна година демонстрира, че приемането на обществен лиценз за работа (license to operate) е най-значимият бизнес риск, пред който са изправени минните компании и планове.
Печално знае се отношението към всеки нов минен план в България – националното опълчение е в бойна подготвеност още преди някой геолог да е стъпил, с цел да разбере дали въобще някъде имаме нещо скъпо за добив…
Не, по никакъв метод не сме неповторими – това се случва на всички места в Европа. Тук хем имаме най-амбициозни политики за промотиране на ВЕИ и електромобилност, хем сме тотално подвластни от импорт на на практика всички сериозни материали за производството им. На доктрина в Брюксел приказват какъв брой е значимо да имаме личен рандеман. На процедура съвсем всеки нов съответен план, без значение за какъв брой стратегическа суровина иде рече, бива спиран в обособените страни-членки по аргументи, които постоянно са свързани с нежеланието на хората да има мини.
Ако проблемите бяха единствено в Европа, може би щеше да има късмет нужните метали въпреки всичко да бъдат добити някъде по света. Да, но не са единствено тук. Всъщност съпротивата против минната промишленост е на всички места и пораства с всяка минала година, което прави все по-трудно създаването на нови залежи даже и в Африка, Русия или Китай.
Комбинацията от потребността от доста бързо нарастване на добива и съпротивата против всеки нов план прави безусловно невъзможна самата физическа доставка на материалите за ВЕИ и електромобилност и предпазване на ток. Не, тези енергийни технологии не са в положение да спасят климата и планетата. Нужни са ни други решения.
Повишаването на добива в пъти в границите на 10-20 година, на който и да е метал, е сизифовска задача. А за такива като кобалт, молибден, индий, телур, редкоземни детайли, които се извличат съвсем единствено като странични артикули от добива на базови метали като мед, олово и цинк, е безусловно невероятно. Нужни са толкоз огромни и незабавни вложения в търсене, изследване и създаване на рудници, че половината международна стопанска система ще би трябвало да се впрегне в упражнението.
Дори и горното някакси да се случи, минната промишленост има различен проблем, който все по-трудно се взема решение с пари – никой не я желае.
Последното изследване на EY за поредна година демонстрира, че приемането на обществен лиценз за работа (license to operate) е най-значимият бизнес риск, пред който са изправени минните компании и планове.
Печално знае се отношението към всеки нов минен план в България – националното опълчение е в бойна подготвеност още преди някой геолог да е стъпил, с цел да разбере дали въобще някъде имаме нещо скъпо за добив…
Не, по никакъв метод не сме неповторими – това се случва на всички места в Европа. Тук хем имаме най-амбициозни политики за промотиране на ВЕИ и електромобилност, хем сме тотално подвластни от импорт на на практика всички сериозни материали за производството им. На доктрина в Брюксел приказват какъв брой е значимо да имаме личен рандеман. На процедура съвсем всеки нов съответен план, без значение за какъв брой стратегическа суровина иде рече, бива спиран в обособените страни-членки по аргументи, които постоянно са свързани с нежеланието на хората да има мини.
Ако проблемите бяха единствено в Европа, може би щеше да има късмет нужните метали въпреки всичко да бъдат добити някъде по света. Да, но не са единствено тук. Всъщност съпротивата против минната промишленост е на всички места и пораства с всяка минала година, което прави все по-трудно създаването на нови залежи даже и в Африка, Русия или Китай.
Комбинацията от потребността от доста бързо нарастване на добива и съпротивата против всеки нов план прави безусловно невъзможна самата физическа доставка на материалите за ВЕИ и електромобилност и предпазване на ток. Не, тези енергийни технологии не са в положение да спасят климата и планетата. Нужни са ни други решения.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ