Създателите на литиево-йонните батерии взеха Нобел за химия
Нобеловата премия за химия за 2019 година се връчва на трима учени за създаването на литиево-йонните акумулатори. Това са американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино.
Литиево-йонните акумулатори са леки, презареждат се и са мощни. Използват се на всички места - от мобилните телефони и преносимите компютри до електрическите автомобили. Батериите могат да запазят огромно количество сила от възобновими източници като слънцето и вятъра.
Те трансформират радикално живота ни, откогато навлизат в приложимост през 1991 година
Основите на литиево-йонните са положени по време на петролната рецесия през 70-те години на предишния век от Стенли Уитингам. Той работи по създаването на способи, които могат да доведат до технологии за приемане на сила без горива. Американецът изследва свръхпроводниците и открива извънредно богат на сила материал, които употребява за основаването на новаторски катод в литиевата батерия. Той е изработен от титаниев дисулфид, който на молекулярно равнище има пространства, в които могат да влязат литиеви йони.
Анодът на батерията е отчасти от железен литий, който е с огромна дарба да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има голям капацитет - малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен, а батерията експлодира елементарно и не е надеждна.
Литиево-йонните акумулатори са леки, презареждат се и са мощни. Използват се на всички места - от мобилните телефони и преносимите компютри до електрическите автомобили. Батериите могат да запазят огромно количество сила от възобновими източници като слънцето и вятъра.
Те трансформират радикално живота ни, откогато навлизат в приложимост през 1991 година
Основите на литиево-йонните са положени по време на петролната рецесия през 70-те години на предишния век от Стенли Уитингам. Той работи по създаването на способи, които могат да доведат до технологии за приемане на сила без горива. Американецът изследва свръхпроводниците и открива извънредно богат на сила материал, които употребява за основаването на новаторски катод в литиевата батерия. Той е изработен от титаниев дисулфид, който на молекулярно равнище има пространства, в които могат да влязат литиеви йони.
Анодът на батерията е отчасти от железен литий, който е с огромна дарба да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има голям капацитет - малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен, а батерията експлодира елементарно и не е надеждна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ