Радев зове ли, зове. А какво направи той за пожарите?
Но макар тревожния мащаб на пожарите и потребността от дълготрайна визия, Радев не е свикал Консултативен съвет за национална сигурност по тази тематика.
Президентът е прав, че ръководството не демонстрира увереност в дейностите си, само че въпросът остава: за какво самият той, с наличните си пълномощия, не сложи битката с пожарите и противопожарната авиация на масата на КСНС?
В миг, в който цялата страна гледа към институциите за реакция и визия, неналичието на такава самодейност наподобява като пропуснат късмет за действителна смяна, а освен за обръщение.
Изказването му звучи като предизвестие, отправено в точния момент, само че също по този начин изважда на показ една неуместна истина: самият президент не предприе съответни дейности, които неговият пост разрешава.
През цялата минала година нямаше нито едно съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, отдадено на битката с пожарите, естествените бедствия или отбраната на жителите при климатични рецесии. А точно това е една от главните цели на КСНС – да събира институциите към масата, когато има систематичен риск за сигурността на страната. Радев привиква съвета по тематики като енергетика, въоръжение или геополитически спорове, само че когато става дума за пожарите, които всяка година заплашват действителни обитаеми места и човешки животи – мълчи институционално.
Да се приказва през медиите на Народното събрание и Министерския съвет е акт на информиране, не на водачество. Истинското политическо водачество изисква да поемеш отговорност, да създадеш напън и да поставиш казуса на напред във времето. Радев има институционалния инструмент за това – само че не го употребява. И когато още веднъж чуем думите „ предлагах, само че не ме чуха “, би трябвало да попитаме: а какво направихте, с цел да ви чуят?
За страдание, следващото лято на горящи гори и евакуирани села още веднъж се употребява за почистване на политически сметки, вместо за действителна организация на отговора. Нямаше КСНС за бедствия. Нямаше спор за ролята на Министерство на вътрешните работи и Военновъздушни сили в авиацията. Нямаше проект. Само изчакване. Само прекачване на отговорност.
Президентът можеше да изиска съответен ангажимент от държавното управление. Можеше да упорства за общ проект за летателна подготвеност, да притегли Европейски Съюз механизми, да сложи тематиката с приоритет. Вместо това, една година по-късно, той просто споделя: „ Нали ви споделих? “.
Това не е водачество. Това е измиване на ръце. Докато доброволци рискуват живота си в пламъците, президентът стои на сянка и чака някой различен да свърши работата. Пожарите няма да спрат, тъй като някой е споделил нещо пред медиите. Те ще спрат, когато институциите – и най-много хората, които ги водят – стартират да работят, а освен да приказват.
Президентът е прав, че ръководството не демонстрира увереност в дейностите си, само че въпросът остава: за какво самият той, с наличните си пълномощия, не сложи битката с пожарите и противопожарната авиация на масата на КСНС?
В миг, в който цялата страна гледа към институциите за реакция и визия, неналичието на такава самодейност наподобява като пропуснат късмет за действителна смяна, а освен за обръщение.
Изказването му звучи като предизвестие, отправено в точния момент, само че също по този начин изважда на показ една неуместна истина: самият президент не предприе съответни дейности, които неговият пост разрешава.
През цялата минала година нямаше нито едно съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, отдадено на битката с пожарите, естествените бедствия или отбраната на жителите при климатични рецесии. А точно това е една от главните цели на КСНС – да събира институциите към масата, когато има систематичен риск за сигурността на страната. Радев привиква съвета по тематики като енергетика, въоръжение или геополитически спорове, само че когато става дума за пожарите, които всяка година заплашват действителни обитаеми места и човешки животи – мълчи институционално.
Да се приказва през медиите на Народното събрание и Министерския съвет е акт на информиране, не на водачество. Истинското политическо водачество изисква да поемеш отговорност, да създадеш напън и да поставиш казуса на напред във времето. Радев има институционалния инструмент за това – само че не го употребява. И когато още веднъж чуем думите „ предлагах, само че не ме чуха “, би трябвало да попитаме: а какво направихте, с цел да ви чуят?
За страдание, следващото лято на горящи гори и евакуирани села още веднъж се употребява за почистване на политически сметки, вместо за действителна организация на отговора. Нямаше КСНС за бедствия. Нямаше спор за ролята на Министерство на вътрешните работи и Военновъздушни сили в авиацията. Нямаше проект. Само изчакване. Само прекачване на отговорност.
Президентът можеше да изиска съответен ангажимент от държавното управление. Можеше да упорства за общ проект за летателна подготвеност, да притегли Европейски Съюз механизми, да сложи тематиката с приоритет. Вместо това, една година по-късно, той просто споделя: „ Нали ви споделих? “.
Това не е водачество. Това е измиване на ръце. Докато доброволци рискуват живота си в пламъците, президентът стои на сянка и чака някой различен да свърши работата. Пожарите няма да спрат, тъй като някой е споделил нещо пред медиите. Те ще спрат, когато институциите – и най-много хората, които ги водят – стартират да работят, а освен да приказват.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ