Защо руснаците от оригиналния замразен конфликт пропуснаха преизбирането на Путин
Но в една дребна част от територията на Източна Молдова притежателите на съветски паспорти се появиха в доста по-малък брой, в сравнение с през 2018 година
Приднестровието от време на време е наричано " истинският замразен спор ", защото е първият някогашен руски район, в който Москва разположи бойци след късата подкрепяна от Русия сепаратистка война от Молдова през 1992 година Населението му наброява 350 000 души и макар че 97 % от тях имат молдовски паспорти, повече от половината са и съветски жители, които постоянно гласоподават за Путин.
В понеделник управляващите в Приднестровието регистрираха най-ниския % на присъединяване в президентските избори в Русия от 18 години насам. В неделя гласоподаваха към 46 000 съветски жители, което е единствено една пета от гласоподавателите в сепаратисткия район, спрямо над 73 000 преди шест години. Броят на изборните секции също беше доста по-малък, в сравнение с предходните избори: единствено шест тази година спрямо повече от 20 през предходните десетилетия.
" Руснаците отварят изборни секции в Приднестровието от 33 години насам ", споделя румънският политически анализатор Арманд Гошу от Букурещкия университет. " Те маркират своята територия, показвайки, че Приднестровието е тяхно, даже и да са във война с Украйна и съветската граница да е надалеч. "
Ниската изборна интензивност обаче демонстрира " необратима " наклонност към отдалечаване от Русия, която е катализирана от пълномащабното навлизане на Путин в Украйна през 2022 година, сподели той.
" Дори и да са атакувани от съветската агитация, някои от жителите на Приднестровието започнаха да се еманципират, да търсят различни източници на информация и да губят интерес към съветските... " избори ", сподели Гошу.
През десетилетията след оповестяването на независимостта си, която Москва не признава, стопанската система на Приднестровието се поддържа от преуспяващ черен пазар и противозаконна търговия с Украйна. Пълномащабната инвазия на Русия през 2022 година прекъсна множеството от тези връзки. Тези връзки към този момент бяха обтегнати от промяната на управлението в Кишинев, когато през 2020 година президент стана проевропейски настроената Мая Санду, която прекъсна дългата традиция на подкрепящи Москва или другарски настроени към олигарсите управници в Молдова.
Санду подаде молба за участие в Европейски Съюз през 2022 година, а предходната година Молдова получи статут на кандидатка. Преговорите за присъединение би трябвало да стартират тази година.
В резултат на това главните търговски сътрудници на Приднестровието към този момент не са на изток, а в Европейски Съюз, защото на блока се падат близо 70% от износа и вноса на отцепническия район.
Но със западния завой пристигнаха и по-строги правила. От януари предприятията в Приднестровието са задължени да заплащат мита в Кишинев, откакто влезе в действие митнически кодекс от 2021 година
Молдовският вицепремиер Олег Серебрян съобщи пред " Файненшъл Таймс ", че новите закони внасят " унификация " и се стремят да основат равни условия за фирмите на цялата територия на Молдова.
Миналия месец, за първи път от 18 години, ръководещите в Приднестровието свикаха конгрес на всички депутати и приканиха за протекция от страна на Москва, базирайки се на възходящата филантропична и икономическа рецесия.
Виталий Игнатиев, който е самопровъзгласил се външен министър на района, изясни, че апелът за помощ не е покана към Русия да анексира Приднестровието.
" Обърнахме се, в това число към Руската федерация като поръчител и медиатор в процеса на разрешаване на спора, с молба да упражни политическо и дипломатическо въздействие [върху Кишинев] за нормализиране на обстановката ", споделя Игнатиев пред " Файненшъл Таймс ".
Той съобщи, че управляващите в Тираспол, столицата на Приднестровието, не са в положение да изплащат заплати, пенсии или обществени помощи вследствие на икономическия напън от страна на Кишинев. Конгресът се обърна и към Червения кръст по отношение на хипотетичната рецесия в опазването на здравето в района.
" Проблемът придобива пагубни размери ", споделя Игнатиев. " Вносът на медикаменти в [Приднестровието] е стеснен, което докара до дефицит и повишение на цените на лекарствата; блокиран е вносът на рентгенови лъчи. "
Серебрян отхвърли да има филантропична рецесия и съобщи, че сходно на данъчния режим, механизмите за контролиране на стандартите за сигурност и цените на медикаментите би трябвало да бъдат неповторими за цялата територия на Молдова - в това число и за Приднестровието.
" Няма никаква филантропична рецесия... в противен случай, следим повишаване на търсенето на медикаменти от Европейски Съюз и Молдова от страна на локалните консуматори и компании ", сподели Серебрян. Междувременно молдовците в Приднестровието също се възползват от медицински услуги в цялата страна, някои от които са безвъзмездни.
Говорител на Червения кръст не отговори незабавно на молбата за коментар.
За разлика от изборите в Приднестровието, молдовските управляващи позволиха отварянето единствено на една изборна секция в съветското посолство в Кишинев, където няколко протестиращи носеха плакати с надписи " Мир/Свят без Путин " или " Не гласувайте за фашиста Путлер ".
Министерството на външните работи на Молдова привика съветския дипломат поради " подкопаване на суверенитета и териториалната целокупност ".
В понеделник френското външно министерство осъди Москва за това, че е основала изборни секции в Приднестровието " без единодушието " на молдовските управляващи. Посолството на Съединени американски щати в Кишинев също осъди това като следващ образец за това " по какъв начин Кремъл не зачита неутралитета, суверенитета и териториалната целокупност " на Молдова.
Приднестровието разгласи самостоятелност от руска Молдова през 1990 година и води къса война през 1992 година сред подкрепяните от Русия сепаратисти и молдовските сили, която приключи с преустановяване на огъня и от този момент спорът е замразен. Москва поддържа там военна база с към 1500 военнослужещи - понастоящем най-вече локални поданици - и склад за муниции от руската ера.
Според молдовските разследващи служби Русия ускорява напъните си да дестабилизира Кишинев преди президентските избори и референдума за Европейски Съюз през октомври.
Длъжностните лица в Кишинев се притесняват, че Москва възнамерява повече нарушавания, насилствени митинги и наемане на сепаратисти както в Приднестровието, по този начин и в южния самостоятелен регион на Молдова - Гагаузия, обитаем с към 120 000 проруски настроени турци.
Преди две седмици губернаторът на Гагаузия Евгения Гуцул разгласява своя фотография, на която се ръкува с Путин в Сочи. Тя също се оплака от напън от страна на Кишинев и съобщи, че " съветският водач е заречен да поддържа Гагаузия ".
Според Гошу молдовското държавно управление би трябвало да се откаже от " безгрижното " си отношение и да бъде по-радикално в битката със заканите за сигурността в Гагаузия и Приднестровието.
Но " възможностите на руснаците да съумеят в хибридната си война в Молдова зависят от способността на държавното управление да прокара промени ", сподели Гошу, който добави, че залогът ще бъде максимален на парламентарните избори през идната година.
Приднестровието от време на време е наричано " истинският замразен спор ", защото е първият някогашен руски район, в който Москва разположи бойци след късата подкрепяна от Русия сепаратистка война от Молдова през 1992 година Населението му наброява 350 000 души и макар че 97 % от тях имат молдовски паспорти, повече от половината са и съветски жители, които постоянно гласоподават за Путин.
В понеделник управляващите в Приднестровието регистрираха най-ниския % на присъединяване в президентските избори в Русия от 18 години насам. В неделя гласоподаваха към 46 000 съветски жители, което е единствено една пета от гласоподавателите в сепаратисткия район, спрямо над 73 000 преди шест години. Броят на изборните секции също беше доста по-малък, в сравнение с предходните избори: единствено шест тази година спрямо повече от 20 през предходните десетилетия.
" Руснаците отварят изборни секции в Приднестровието от 33 години насам ", споделя румънският политически анализатор Арманд Гошу от Букурещкия университет. " Те маркират своята територия, показвайки, че Приднестровието е тяхно, даже и да са във война с Украйна и съветската граница да е надалеч. "
Ниската изборна интензивност обаче демонстрира " необратима " наклонност към отдалечаване от Русия, която е катализирана от пълномащабното навлизане на Путин в Украйна през 2022 година, сподели той.
" Дори и да са атакувани от съветската агитация, някои от жителите на Приднестровието започнаха да се еманципират, да търсят различни източници на информация и да губят интерес към съветските... " избори ", сподели Гошу.
През десетилетията след оповестяването на независимостта си, която Москва не признава, стопанската система на Приднестровието се поддържа от преуспяващ черен пазар и противозаконна търговия с Украйна. Пълномащабната инвазия на Русия през 2022 година прекъсна множеството от тези връзки. Тези връзки към този момент бяха обтегнати от промяната на управлението в Кишинев, когато през 2020 година президент стана проевропейски настроената Мая Санду, която прекъсна дългата традиция на подкрепящи Москва или другарски настроени към олигарсите управници в Молдова.
Санду подаде молба за участие в Европейски Съюз през 2022 година, а предходната година Молдова получи статут на кандидатка. Преговорите за присъединение би трябвало да стартират тази година.
В резултат на това главните търговски сътрудници на Приднестровието към този момент не са на изток, а в Европейски Съюз, защото на блока се падат близо 70% от износа и вноса на отцепническия район.
Но със западния завой пристигнаха и по-строги правила. От януари предприятията в Приднестровието са задължени да заплащат мита в Кишинев, откакто влезе в действие митнически кодекс от 2021 година
Молдовският вицепремиер Олег Серебрян съобщи пред " Файненшъл Таймс ", че новите закони внасят " унификация " и се стремят да основат равни условия за фирмите на цялата територия на Молдова.
Миналия месец, за първи път от 18 години, ръководещите в Приднестровието свикаха конгрес на всички депутати и приканиха за протекция от страна на Москва, базирайки се на възходящата филантропична и икономическа рецесия.
Виталий Игнатиев, който е самопровъзгласил се външен министър на района, изясни, че апелът за помощ не е покана към Русия да анексира Приднестровието.
" Обърнахме се, в това число към Руската федерация като поръчител и медиатор в процеса на разрешаване на спора, с молба да упражни политическо и дипломатическо въздействие [върху Кишинев] за нормализиране на обстановката ", споделя Игнатиев пред " Файненшъл Таймс ".
Той съобщи, че управляващите в Тираспол, столицата на Приднестровието, не са в положение да изплащат заплати, пенсии или обществени помощи вследствие на икономическия напън от страна на Кишинев. Конгресът се обърна и към Червения кръст по отношение на хипотетичната рецесия в опазването на здравето в района.
" Проблемът придобива пагубни размери ", споделя Игнатиев. " Вносът на медикаменти в [Приднестровието] е стеснен, което докара до дефицит и повишение на цените на лекарствата; блокиран е вносът на рентгенови лъчи. "
Серебрян отхвърли да има филантропична рецесия и съобщи, че сходно на данъчния режим, механизмите за контролиране на стандартите за сигурност и цените на медикаментите би трябвало да бъдат неповторими за цялата територия на Молдова - в това число и за Приднестровието.
" Няма никаква филантропична рецесия... в противен случай, следим повишаване на търсенето на медикаменти от Европейски Съюз и Молдова от страна на локалните консуматори и компании ", сподели Серебрян. Междувременно молдовците в Приднестровието също се възползват от медицински услуги в цялата страна, някои от които са безвъзмездни.
Говорител на Червения кръст не отговори незабавно на молбата за коментар.
За разлика от изборите в Приднестровието, молдовските управляващи позволиха отварянето единствено на една изборна секция в съветското посолство в Кишинев, където няколко протестиращи носеха плакати с надписи " Мир/Свят без Путин " или " Не гласувайте за фашиста Путлер ".
Министерството на външните работи на Молдова привика съветския дипломат поради " подкопаване на суверенитета и териториалната целокупност ".
В понеделник френското външно министерство осъди Москва за това, че е основала изборни секции в Приднестровието " без единодушието " на молдовските управляващи. Посолството на Съединени американски щати в Кишинев също осъди това като следващ образец за това " по какъв начин Кремъл не зачита неутралитета, суверенитета и териториалната целокупност " на Молдова.
Приднестровието разгласи самостоятелност от руска Молдова през 1990 година и води къса война през 1992 година сред подкрепяните от Русия сепаратисти и молдовските сили, която приключи с преустановяване на огъня и от този момент спорът е замразен. Москва поддържа там военна база с към 1500 военнослужещи - понастоящем най-вече локални поданици - и склад за муниции от руската ера.
Според молдовските разследващи служби Русия ускорява напъните си да дестабилизира Кишинев преди президентските избори и референдума за Европейски Съюз през октомври.
Длъжностните лица в Кишинев се притесняват, че Москва възнамерява повече нарушавания, насилствени митинги и наемане на сепаратисти както в Приднестровието, по този начин и в южния самостоятелен регион на Молдова - Гагаузия, обитаем с към 120 000 проруски настроени турци.
Преди две седмици губернаторът на Гагаузия Евгения Гуцул разгласява своя фотография, на която се ръкува с Путин в Сочи. Тя също се оплака от напън от страна на Кишинев и съобщи, че " съветският водач е заречен да поддържа Гагаузия ".
Според Гошу молдовското държавно управление би трябвало да се откаже от " безгрижното " си отношение и да бъде по-радикално в битката със заканите за сигурността в Гагаузия и Приднестровието.
Но " възможностите на руснаците да съумеят в хибридната си война в Молдова зависят от способността на държавното управление да прокара промени ", сподели Гошу, който добави, че залогът ще бъде максимален на парламентарните избори през идната година.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ