Достижимо ли е истинското щастие?
Но това е в идеалния случай. В елементарния живот рядко мислим за световното и съвсем не виждаме моментното, локалното благополучие
Много по-често то ни наподобява като набор от цели, всяка от които краткотрайно засенчва, само че не измества другата.
Колко познато: с цел да си благополучен, ти е задоволително единствено да се наспиш добре. А когато се наспиш, за цялостното благополучие ти липсват единствено нови обувки. Всичко е отлично, само че работата към този момент не те радва. Ех, да си намериш нова – това си е същинско благополучие! Работата е хубава, но… умората се е натрупала и ти се желае отпуск. А там сигурно те чака щастието. Ако пък и половинката ти откри време за отмора, тогава щастието ще е пълно…
Но всички ли събития, предизвикващи позитивни страсти, могат да бъдат приравнени към щастието?
А ЗАЩО ПЪК НЕ!
Кой е споделил, че щастието би трябвало да е статично. Щастието е ваше и то ще е такова, каквото вие пожелаете. Ако съществуването на нови дрешки ви прави щастливи най-малко за известно време — ура! Защото точно в този миг в света ще има един благополучен човек повече.
Не е драма, че персоналното благополучие приема разнообразни форми. Щастие е, когато нямаш мотив да се чувстваш трагичен. Освен това щастието е развой или даже работа – над себе си, над обстоялствата.
Но достижимо ли е „ същинското благополучие “ във висшия смисъл? Мир по целия свят, победа над всички заболявания, обич до гроба-може би ще ги има, а може би не.
И какво тогава, всички да сме нещастни ли? Може би точно това е казусът, когато врабчето в ръцете е изцяло съпоставимо с жерава в небето.
