Свещеник за Фрог: В Асеновград всеки по известен род в миналото е ял на точно определено място агнешкото месо
Но това е една периферия, която е израз на едни мощни вътрешни духовни настройки. Нямат единствено физически и битов аспект, а носят в себе си надълбоко духовно наличие.
Това сподели за ФрогНюз духовник Лъчезар Лазаров.
" Намираме се в последната седмица от Великия пост, по този начин наречената Страстна седмица, през която дните са наречени Велики - Велики понеделник, Велики вторник, Велики четвъртък, петък и Велика събота ".
" От Велики четвъртък стартират богослужебни последования, в които се разказват пристрастеностите Христови. Думата пристрастености от църковнославянски значи премеждия ".
" Това са страданията, които нашият Господ Исус Христос претърпява след влизането си в Йерусалим, който празник изобразява Входа Господен в Йерусалим, това е неделята, която отмина и отпразнувахме - Лазаровден или Лазарова събота ", изясни духовник Лазаров.
" От Велики четвъртък стартират божествените богословения, през които ние заран и вечер правим богослужебни чинове на утринната, вечерната, полунощницата, великите часове, общо взето целия богослужебен ред от денонощния кръг, само че с особени при тях привнасяния, на особена респект, страхопочитание, на особени молебствия, които са свързани точно със страданията на нашия Господ Исус Христос ".
" Това не е инцидентно. В тези премеждия е съсредоточено неговото избавително дело, жертвата, която той прави, за спасението на целия свят, и което избавление се съчетава, заключава в успеха над прегрешението, над гибелта, над злото. Чрез това небесно знамение този празник на празниците, който ни следва да отпразнуваме снощи - събота против неделя, а точно самото Христово Възкресение " изясни още той.
" Не единствено през тези дни, само че като цяло нашата религия, която е с тъкмо несъмнено православно вероизповедание постоянно предизвиква хората към това нашите мисли да бъдат обърнати, нашият нравствен поглед да бъде извърнат към личността на нашия избавител и Господ Исус Христос, тъй като посредством неговото дело се оформя смисъла и наличието на нашата религия. Апостол Павел споделя: “Ако Исус Христос не беше възкръснал - празна и суетна щеше да бъде нашата религия ”
" По необятно видяно, вероятността, в която духовно би трябвало да се движи православният християнин е вероятността на нравствения честен кодекс, който още в антични времена е даден на Божия народ посредством Декалога, Десетте Божи заповеди, а пък в Христовите времена след идването на нашия Спасител, тази добродетелност се приключва и се заключава в думите: Обичай близък като себе си и Бога, от цялото си сърце, от цялата си душа и от целия си разсъдък ", акцентира духовник Лъчезар Лазаров.
" Нашите обичаи по тези празници са вплетени в самата християнска традиция. По-скоро самата християнска традиция на празниците, на празничните интервали, на постите, блажните, на великденските и гергьовденските празници, по този начин са вплетени в нашите битови и фолклорни народностни обичаи, защото, истината е, че откогато ние сме просветен и културен народ с книжовност и с език, писменост, ние сме православни християни ".
" Тази дълговечност се е наложила и във фолклора и националните ни обичаи, основата на християнските обичаи. Друг е въпроса, че понякой път фолклористиката минава границите и стартира да търси по-свободни ритуали, които нямат християнски смисъл, само че това не е същинската традиция ".
" Истинската традиция е до Великден християнина да пости, преценява се с условията на поста да се храни с постна храна. Затова в традициите ни са залегнали нашите прародители, баби и дядовци, те са залагали на тъкмо избрани, приготвени по съответен метод ястия, които са най-вече постни храни, растителни и през цялата зима те са се хранели с тези артикули. Този интервал завършва на Великден ", добави свещеникът.
Разговаря Констанца Илиева
Това сподели за ФрогНюз духовник Лъчезар Лазаров.
" Намираме се в последната седмица от Великия пост, по този начин наречената Страстна седмица, през която дните са наречени Велики - Велики понеделник, Велики вторник, Велики четвъртък, петък и Велика събота ".
" От Велики четвъртък стартират богослужебни последования, в които се разказват пристрастеностите Христови. Думата пристрастености от църковнославянски значи премеждия ".
" Това са страданията, които нашият Господ Исус Христос претърпява след влизането си в Йерусалим, който празник изобразява Входа Господен в Йерусалим, това е неделята, която отмина и отпразнувахме - Лазаровден или Лазарова събота ", изясни духовник Лазаров.
" От Велики четвъртък стартират божествените богословения, през които ние заран и вечер правим богослужебни чинове на утринната, вечерната, полунощницата, великите часове, общо взето целия богослужебен ред от денонощния кръг, само че с особени при тях привнасяния, на особена респект, страхопочитание, на особени молебствия, които са свързани точно със страданията на нашия Господ Исус Христос ".
" Това не е инцидентно. В тези премеждия е съсредоточено неговото избавително дело, жертвата, която той прави, за спасението на целия свят, и което избавление се съчетава, заключава в успеха над прегрешението, над гибелта, над злото. Чрез това небесно знамение този празник на празниците, който ни следва да отпразнуваме снощи - събота против неделя, а точно самото Христово Възкресение " изясни още той.
" Не единствено през тези дни, само че като цяло нашата религия, която е с тъкмо несъмнено православно вероизповедание постоянно предизвиква хората към това нашите мисли да бъдат обърнати, нашият нравствен поглед да бъде извърнат към личността на нашия избавител и Господ Исус Христос, тъй като посредством неговото дело се оформя смисъла и наличието на нашата религия. Апостол Павел споделя: “Ако Исус Христос не беше възкръснал - празна и суетна щеше да бъде нашата религия ”
" По необятно видяно, вероятността, в която духовно би трябвало да се движи православният християнин е вероятността на нравствения честен кодекс, който още в антични времена е даден на Божия народ посредством Декалога, Десетте Божи заповеди, а пък в Христовите времена след идването на нашия Спасител, тази добродетелност се приключва и се заключава в думите: Обичай близък като себе си и Бога, от цялото си сърце, от цялата си душа и от целия си разсъдък ", акцентира духовник Лъчезар Лазаров.
" Нашите обичаи по тези празници са вплетени в самата християнска традиция. По-скоро самата християнска традиция на празниците, на празничните интервали, на постите, блажните, на великденските и гергьовденските празници, по този начин са вплетени в нашите битови и фолклорни народностни обичаи, защото, истината е, че откогато ние сме просветен и културен народ с книжовност и с език, писменост, ние сме православни християни ".
" Тази дълговечност се е наложила и във фолклора и националните ни обичаи, основата на християнските обичаи. Друг е въпроса, че понякой път фолклористиката минава границите и стартира да търси по-свободни ритуали, които нямат християнски смисъл, само че това не е същинската традиция ".
" Истинската традиция е до Великден християнина да пости, преценява се с условията на поста да се храни с постна храна. Затова в традициите ни са залегнали нашите прародители, баби и дядовци, те са залагали на тъкмо избрани, приготвени по съответен метод ястия, които са най-вече постни храни, растителни и през цялата зима те са се хранели с тези артикули. Този интервал завършва на Великден ", добави свещеникът.
Разговаря Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ