Защо САЩ се преструват, че Северна Корея не може да унищожи ядрено континенталната им част!?
Но Северна Корея не е нужно да печели нуклеарна война против Съединените щати
Години наред доста западни анализатори се присмиват на програмата за междуконтинентални балистични ракети (МБР) на Северна Корея. Те разчитат на остарели догатки, като да вземем за пример схващането, че ракетната стратегия на КНДР е „ примитивна “ и че нейните ракети са ненадеждни.
Всъщност, севернокорейската войска през днешния ден създава едни от най-бързо разрастващите се, оцеляващи и оперативно гъвкави нуклеарни междуконтинентални балистични ракети на Земята. Тези системи се построяват, с цел да се опълчват на американските системи за ранно предизвестие, противоракетна защита и политическа воля.
Северна Корея сполучливо миниатюризира нуклеарните си бойни глави
Севернокорейската ракета „ Хвасон-18 “ беше тествана за първи път през 2023 година Тази система е перлата в короната на нуклеарния боеприпас на Пхенян. Ракетата, работеща с твърдо гориво, значи, че може да бъде изстреляна за минути, а не за часове. Това оръжие е мобилно и се предлага в тристепенна настройка, която наподобява усъвършенствана за точност на дълги дистанции. Големият му диаметър допуска способността да носи голям брой ракети за неведнъж влизане в атмасфера, средства за навлизане или бойни глави с по-голяма мощ.
Доскоро западните анализатори твърдяха, че Северна Корея не разполага с технология за миниатюризация на нуклеарните си оръжия. Модулното семейство нуклеарни бойни глави Hwasan-13 опровергава това. Това оръжие е задоволително малко, с цел да се побере в ракета за неведнъж потребление Hwasong-17 или 18. Изглежда стандартизирано за голям брой системи за доставка.
Както сподели наскорошният хитов филм на Netflix „ Дом на динамита “, военните на Съединените щати значително не са готови да отговорят на опасността от севернокорейски междуконтинентални балистични ракети; те разполагат с отбранителни системи, само че тези системи надалеч не са съответни. Това не е единствено за развлечение във филм. Това е тъжна действителност, с която американците би трябвало да се сблъскват всеки ден – даже и да не желаят. Всъщност, дефицитът на американски противовъздушни системи е една от многото аргументи, заради които едно от първите дейности на президента Доналд Тръмп при започване на втория му мандат беше да подреди основаването на противоракетния щит „ Златният купол “ за Америка.
Как може Америка да се отбрани от севернокорейските междуконтинентални балистични ракети?
В момента за защита на родината са ситуирани сред 44 и 64 ракети-прехващачи – и те остаряват. Наземната защита в междинния маршрут на полета (GMD) е проектирана да побеждава примитивни залпове от един до два ракети, а не актуален залп от ракети. А през днешния ден Северна Корея разполага с примамки, маневри за отбягване на радари, многостепенни профили на изгаряне и даже вероятно създаване на MIRV (разделящи се части).
Разбира се, районните противоракетни отбранителни системи, като THAAD, Aegis и Pac-3, могат да оказват помощ на Япония и Южна Корея, само че не могат да защитят американската татковина от целеустремен удар с междуконтинентални балистични ракети. А Hwasong-18 би била тази, която ще пробие гръбнака на американската защита.
По-важното е, че Съединените щати не могат надеждно да обезвреждат севернокорейската нуклеарна мощ, която Русия изстрелва, което значи, че Северна Корея де факто има нуклеарно въздържане над американската татковина. Разбира се, във всеки един миг Съединените щати биха могли да трансфорат Пхенян в стъклен лист. Но Северна Корея не е нужно да печели нуклеарна война против Съединените щати. Нужно е единствено американският президент да се поколебае в отговора на другите ѝ дейности.
Западните анализатори настойчиво подценяват военната опасност на Северна Корея, тъй като тя заплашва техния разказ. Западът желае да ви внуши, че Северна Корея не може да удари Съединените щати, американската противоракетна защита ще избави ситуацията, а Ким Чен Ун е несъизмерим и затова предсказуем. Всяко огромно тестване на севернокорейски междуконтинентални балистични ракети от 2017 година насам – в това число излитащи траектории при преструване на полет на междуконтинентални балистични ракети с цялостен обхват – потвърди, че всички тези догатки са неправилни.
Северна Корея има способността да нанася удари по американски градове през днешния ден, а по-голямата част от формалния Вашингтон се преструва, че не го прави – тъй като приемането на истината значи приемане, че тактиката на Съединени американски щати за защита на родината им е несъответстваща, написа The National Interest.
Американското разширено въздържане е по-нестабилно, в сравнение с се популяризира. Междувременно, в Индо-Тихоокеанския район, салдото на военната мощ се трансформира по-бързо, в сравнение с някой би желал да признае.
За създателя: Брандън Дж. Вайхерт
Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по национална сигурност в The National Interest. Наскоро Вайхерт стана водещ на „ Часът за национална сигурност “ по America Outloud News и iHeartRadio, където разисква политиката за национална сигурност всяка сряда от 20:00 ч. източно време. Вайхерт е водещ на съпътстваща поредност от беседи за книги в Rumble, озаглавена „ Разговори за национална сигурност “. Той е и помощник в Popular Mechanics и постоянно се е съветвал с разнообразни държавни институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са оповестени в голям брой издания, в това число The Washington Times, National Review, The American Spectator, MSN и Asia Times. Книгите му включват „ Winning Space: How America Remains a Superpower “, „ Biohacked: China`s Race to Control Life “ и „ The Shadow War: Iran`s Quest for Supremacy “.
Години наред доста западни анализатори се присмиват на програмата за междуконтинентални балистични ракети (МБР) на Северна Корея. Те разчитат на остарели догатки, като да вземем за пример схващането, че ракетната стратегия на КНДР е „ примитивна “ и че нейните ракети са ненадеждни.
Всъщност, севернокорейската войска през днешния ден създава едни от най-бързо разрастващите се, оцеляващи и оперативно гъвкави нуклеарни междуконтинентални балистични ракети на Земята. Тези системи се построяват, с цел да се опълчват на американските системи за ранно предизвестие, противоракетна защита и политическа воля.
Северна Корея сполучливо миниатюризира нуклеарните си бойни глави
Севернокорейската ракета „ Хвасон-18 “ беше тествана за първи път през 2023 година Тази система е перлата в короната на нуклеарния боеприпас на Пхенян. Ракетата, работеща с твърдо гориво, значи, че може да бъде изстреляна за минути, а не за часове. Това оръжие е мобилно и се предлага в тристепенна настройка, която наподобява усъвършенствана за точност на дълги дистанции. Големият му диаметър допуска способността да носи голям брой ракети за неведнъж влизане в атмасфера, средства за навлизане или бойни глави с по-голяма мощ.
Доскоро западните анализатори твърдяха, че Северна Корея не разполага с технология за миниатюризация на нуклеарните си оръжия. Модулното семейство нуклеарни бойни глави Hwasan-13 опровергава това. Това оръжие е задоволително малко, с цел да се побере в ракета за неведнъж потребление Hwasong-17 или 18. Изглежда стандартизирано за голям брой системи за доставка.
Както сподели наскорошният хитов филм на Netflix „ Дом на динамита “, военните на Съединените щати значително не са готови да отговорят на опасността от севернокорейски междуконтинентални балистични ракети; те разполагат с отбранителни системи, само че тези системи надалеч не са съответни. Това не е единствено за развлечение във филм. Това е тъжна действителност, с която американците би трябвало да се сблъскват всеки ден – даже и да не желаят. Всъщност, дефицитът на американски противовъздушни системи е една от многото аргументи, заради които едно от първите дейности на президента Доналд Тръмп при започване на втория му мандат беше да подреди основаването на противоракетния щит „ Златният купол “ за Америка.
Как може Америка да се отбрани от севернокорейските междуконтинентални балистични ракети?
В момента за защита на родината са ситуирани сред 44 и 64 ракети-прехващачи – и те остаряват. Наземната защита в междинния маршрут на полета (GMD) е проектирана да побеждава примитивни залпове от един до два ракети, а не актуален залп от ракети. А през днешния ден Северна Корея разполага с примамки, маневри за отбягване на радари, многостепенни профили на изгаряне и даже вероятно създаване на MIRV (разделящи се части).
Разбира се, районните противоракетни отбранителни системи, като THAAD, Aegis и Pac-3, могат да оказват помощ на Япония и Южна Корея, само че не могат да защитят американската татковина от целеустремен удар с междуконтинентални балистични ракети. А Hwasong-18 би била тази, която ще пробие гръбнака на американската защита.
По-важното е, че Съединените щати не могат надеждно да обезвреждат севернокорейската нуклеарна мощ, която Русия изстрелва, което значи, че Северна Корея де факто има нуклеарно въздържане над американската татковина. Разбира се, във всеки един миг Съединените щати биха могли да трансфорат Пхенян в стъклен лист. Но Северна Корея не е нужно да печели нуклеарна война против Съединените щати. Нужно е единствено американският президент да се поколебае в отговора на другите ѝ дейности.
Западните анализатори настойчиво подценяват военната опасност на Северна Корея, тъй като тя заплашва техния разказ. Западът желае да ви внуши, че Северна Корея не може да удари Съединените щати, американската противоракетна защита ще избави ситуацията, а Ким Чен Ун е несъизмерим и затова предсказуем. Всяко огромно тестване на севернокорейски междуконтинентални балистични ракети от 2017 година насам – в това число излитащи траектории при преструване на полет на междуконтинентални балистични ракети с цялостен обхват – потвърди, че всички тези догатки са неправилни.
Северна Корея има способността да нанася удари по американски градове през днешния ден, а по-голямата част от формалния Вашингтон се преструва, че не го прави – тъй като приемането на истината значи приемане, че тактиката на Съединени американски щати за защита на родината им е несъответстваща, написа The National Interest.
Американското разширено въздържане е по-нестабилно, в сравнение с се популяризира. Междувременно, в Индо-Тихоокеанския район, салдото на военната мощ се трансформира по-бързо, в сравнение с някой би желал да признае.
За създателя: Брандън Дж. Вайхерт
Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по национална сигурност в The National Interest. Наскоро Вайхерт стана водещ на „ Часът за национална сигурност “ по America Outloud News и iHeartRadio, където разисква политиката за национална сигурност всяка сряда от 20:00 ч. източно време. Вайхерт е водещ на съпътстваща поредност от беседи за книги в Rumble, озаглавена „ Разговори за национална сигурност “. Той е и помощник в Popular Mechanics и постоянно се е съветвал с разнообразни държавни институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са оповестени в голям брой издания, в това число The Washington Times, National Review, The American Spectator, MSN и Asia Times. Книгите му включват „ Winning Space: How America Remains a Superpower “, „ Biohacked: China`s Race to Control Life “ и „ The Shadow War: Iran`s Quest for Supremacy “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ