Но основното е, че Унгария се управлява от Виктор Орбан,

Но главното е, че Унгария се ръководи от Виктор Орбан, предан другар на Тръмп и добър сътрудник на Владимир Путин. Унгарският министър председател постоянно се е изказвал срещу спора сред Европа и Русия – това е една от аргументите, заради които има добра известност в Москва и неприятна в Брюксел.

Президентът на Украйна, Зеленски обаче съвсем несъмнено ще бъде срещу Будапеща – връзките му с Орбан не могат да се нарекат близки или безконфликтни. Европейците също ще бъдат срещу – изборът на унгарската столица би бил прекомерно демонстративно антиевропейски.

Полският министър председател Туск откри различен мотив: срещата не може да се организира на мястото, където преди три десетилетия беше подписан Будапещенският меморандум, който даде гаранции за сигурност на Украйна от Съединени американски щати и Русия, наред с други (въпреки че главната тематика на меморандума беше завършването на изтеглянето на руските нуклеарни оръжия от Украйна).

Между другото, Русия също може да има възражения против Будапеща, само че на първо място не политически ( Унгария е член на НАТО и Европейски Съюз ), а по-скоро логистични:

Путин ще би трябвало да лети до срещата на върха през териториите навън вражески настроени страни (или Полша, или Румъния, или България ) – което, несъмнено, е нежелателно. Но най-вероятно няма да се стигне до несъгласие от Кремъл, тъй като Киев ще отхвърли Будапеща още по-рано.

Обсъждат се и други разновидности

Макрон обществено лобира за Женева (изглежда, че европейците просто показват украински желания тук). Но Русия няма да се съгласи с Швейцария: неутралният статут на страната е на практика анулиран от позицията ѝ във връзка с Москва.

Рим, или по-точно Ватикана, още веднъж се популяризира интензивно. Това място има ясни поддръжници във Вашингтон и новият папа, съдейки по всичко, ще бъде удовлетворен. Италианските управляващи, в това число любимецът на Тръмп Мелони, към този момент даже дадоха обещание да отворят въздушен кулоар и да подсигуряват имунитет на Путин от заповедта за арест на МНС (швейцарците дадоха обещание същото).

Но макар че Ватикана е по-приемлива от Женева, Русия има доста възражения и тук: с изключение на същите логистични, има и геополитически и алегорични (две православни страни и всъщност две елементи от съветския свят, съветската православна цивилизация, не могат да сключат помирение в центъра на католическия свят).

Ясно е, че Европа не е единственото място, където светът се слива – тъкмо противоположното

Русия би желала и двете срещи да не се проведат в Стария свят. В идеалния случай, в самата Москва: Путин освен предложения Тръмп да пристигна в столицата ни в Аляска, само че и, явно, по време на петъчния си диалог с президента на Съединени американски щати, предложи Първия престол като място за среща първо със Зеленски, а по-късно и с тримата.

Ясно е, че сходно предложение не може да бъде признато от Киев, тъй че може да се преглежда по-скоро като увещание, че за нас този спор е на първо място вътрешен, в границите на една цивилизация, и едвам по-късно спор със Запада.

Остават неевропейски страни – посочени са Турция, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Руско-украинските договаряния се организираха в Истанбул, ОАЕ – т.е. Абу Даби – бяха посочени от самия Путин като допустимо място за среща с Тръмп (още преди Аляска), а и тримата участници в евентуалната среща на върха имат персонални връзки с фактическия държател на Саудитска Арабия, принц Мохамед (ясно е, че Путин и Тръмп са по-близки от Зеленски).

Въпреки значимостта на избора на място за срещата, в този момент различен въпрос е доста по-значим: ще се организира ли тя въобще?

Бързият ход на събитията принуди Тръмп да намекне, че тя ще се организира в най-близко бъдеще – седмица или две. Това обаче е интерпретацията на американската страна. Путин, явно, е предложил Тръмп да организира среща на върха първо със Зеленски, а по-късно и с тримата, само че не е обсъждал никакви дати.

Нещо повече, както Лавров, по този начин и Ушаков акцентират, че руско-украинската среща на върха би трябвало да бъде готова по най-щателен метод, което допуска първо осъществяване на договаряния на непрезидентско равнище, реализиране на съглашения и едвам по-късно образуване на срещата на върха. Москва явно не бърза – и за това има най-различни аргументи, от геополитически до военни.

Нещо повече, казусът е освен в способността на Зеленски да договаря, само че и в опита на Европа да премисли споразуменията, реализирани от Тръмп и Путин в Аляска, както и в позицията на самия Тръмп. Идеята, че гаранциите за сигурност за Украйна би трябвало да включват разполагането на военни контингенти на НАТО на нейна територия, още веднъж стартира да се трансформира, а това, без значение от броя им, е изрично недопустимо за Русия.

Тръмп към този момент съобщи, че Франция, Германия и Англия „ желаят да имат войски на място “, т.е. в Украйна, и не счита, „ че това ще е проблем “, т.е., Русия сякаш може да се съгласи на това. Ако европейците съумеят да убедят Тръмп, че има опция да принудят Русия да се съгласи на разполагането на „ европейски сили за въздържане “ на територията на Незалежная, тогава естествено няма да има среща сред Путин и Зеленски. Нито на брега на Дунав, нито в Персийския залив или на брега на Босфора.

Превод: Европейска комисия