Но нужно ли е всяко сърдечно оплакване да води до

Но нужно ли е всяко сърдечно недоволство да води до коронарография?

Естествено, късият отговор е не. Както и не всяка коронарография води до стентиране. Преди години съществено се сложи под въпрос несъразмерното потребление на инвазивното проучване, откакто се появиха в общественото пространство серия от случаи, наранени от затруднения. Благодарение на коронарографията обаче хиляди българи отложиха или заобиколиха инфаркта. Заговори се за излишно слагане на стентове, само че до момента в който не се преглеждат случаите в тяхната конкретика, дали една процедура е била нужна или не остава в региона на спекулативното говорене. Ако по време на коронарографията се откри доста притеснение или обсада в коронарната артерия, инвазивния кардиолог може да реши да извърши стентиране (балонна дилатация с слагане на стент) в същата процедура. В подобен случай, балонът със стента се вмъква през същата артерия, посредством която е бил подложен катетърът по време на коронарографията. Извършването на двете процедури (втората по ясни индикации) освен пестят време и запас, само че облекчават признаците на пациента, възстановявайки кръвния поток, предотвратяват възможни повторни стенози и с това усъвършенстват и прогнозата.

Индикации за осъществяване на коронарография

- Симптоми на коронарна артериална болест, в случай че признаците не могат да се управляват добре с лекарства, тъй че пациента да се усеща и живее удобно. Това включва болежка или дискомфорт в гърдите, наречена стенокардия (ангина пекторис или известната " гръдна жаба " ), която може да се популяризира към шията, раменете и ръцете, и се появява по време на физическо натоварване или стрес.

- Необясними признаци от сърдечен генезис, като необикновена отмалялост, зной или ритъмни нарушавания (прескачания на сърцето), които не могат да бъдат обяснени с други аргументи и общоприетите способи на проучване не демонстрират повода за тях.

- Преживян инфаркт на миокарда или други сърдечни събития, изключително в първия месец след пораждане на инфаркта.

Каква е връзката сред Исхемичната болест на сърцето и Коронарната болест?

За уточняване на тези диагностични термини и какво се крие зад тях, беседвам с проф. доктор Добрин Василев , председател на Дружеството по интервенционална кардиология и медицински шеф на СБАЛК " Медика Кор " - Русе.

" Исхемичната болест на сърцето (ИБС) и коронарната болест (КБ) са две тясно свързани положения, които засягат сърцето.

Коронарната болест е общ термин, който обгръща положението на понижена пропускливост на коронарните артерии, които доставят сърцето с кръв и О2. Тази понижена пропускливост може да се дължи на струпване на плаки върху стените на артериите, което води до стенози или цялостно задръстване на съдовете, хранещи сърцето. КБ може да е причина и за дефицит на О2 в сърдечния мускул и да докара до ангина (стенокардия) или инфаркт. Тя може да се развие прогресивно и да докара до структурни промени в артериите, които да доведат до незадоволително доставяне на сърдечния мускул с О2 и хранителни субстанции, което се демонстрира като признаци на ИБС. Коронарната болест в действителност се явява главния патогенен развой, който води до изява на ИБС. ИБС е много по-широко разбиране и обгръща в себе си коронарната болест. На процедура всички аргументи, които водят до понижен кръвоток към сърдечния мускул и са свързани с хранещата съдова система влизат в понятието ИБС.

Това значи ли, че ИБС е авансирала коронарна болест?

ИБС е по-голямото заболяване, което обгръща и коронарната болест. Съвременното схващане е, че КБ се отнася за атеросклеротичното притеснение на епикардните съдове (съдовете, ситуирани по повърхността на сърцето и значително забележими при коронарография). Атеросклерозата на епикардните коронарни съдове е коронарната болест на сърцето. ИБС е по-широко разбиране и визира и нарушаванията на микроциркулацията - съдовете ситуирани в сърдечния мускул и които по принцип НЕ се засягат от атеросклеротичния развой. Това не значи, че те не претърпяват съществени морфологични процеси, част от които свързани с развиването на коронарната атеросклероза. Тези дребни съдове в сърдечния мускул са чувствителни на разнообразни тласъци и могат да доведат до същинска стенокардия и даже миокарден инфаркт, без освен това да има засягане на огромните съдове. Различаването на повода на процедура може да стане само с осъществяване на коронарна артериография.

Всяка гръдна болежка ли е стенокардия?

Не. Стенокардията има три характерности (ретростернален дискомфорт, с присъща локализация и ирадиация, предизвикан от стрес и преминаващ до 5-10 минути след унищожаване на усилието или приложение на нитроглицерин). Липсата на една характерност се значи като атипична ангина, а при липса на 2 характерности - като нестенокардна гръдна болежка. Трябва да се означи, че съществуването на типична стенокардия не е равнозначно на ИБС или КБ. Например, при стенозиране на аортната клапа, заради затрудненото изтласкване на кръвта към аортата, може да има типична стенокардна симптоматика, без съществуване на КБ. "

Крие ли опасности коронарографията?

Като всяка инвазивна процедура и коронарографията крие своите опасности, въпреки с времето и опита те да се срещат все по-рядко. Това най-често са:

Алергични реакции : В редки случаи се появяват алергични реакции към конрастното вещество, което се употребява по време на процедурата - сърбеж, обрив и извънредно рядко - анафилактичен потрес.

Контраст-индуцираната нефропатия (КИН) е едно от сериозните затруднения, провокирано от въздействието на контрастната материя върху бъбреците. Състоянието се развива 3-7 дни след проучването и постоянно може да се пропусне.

Сърдечни затруднения могат да се случат при към този момент налична тежка сърдечна или ритъмна патология, или когато процедурата се прави по време на незабавно положение, породено от инфаркт и други

Хематом или инфектиране на мястото на пункция може да аргументи болежка или зараза.

Нараняване или нарушение на артериалната стена , което може да аргументи незабавна намеса - байпас или стентиране.

Последните два риска значително са свързани с компетенцията и експертизата на оператора. Но освен за това е значимо коронарографията да се прави в профилирани центрове , в които такива процедури се организират рутинно.

Извършването на процедури като коронарография в профилирани центрове е от решаващо значение за даване на качествена и безвредна здравна грижа. Базата, която разполага с медицински специалисти, модерно съоръжение и всички нужни запаси, които обезпечават сполучливото осъществяване на процедурата и наблюдаване на пациентите, е от главно значение за последващия им здравословен статус.

Специализираните клиники, които постоянно правят коронарографии и други сходни процедури, разполагат с умел и висококвалифициран медицински личен състав . Те имат дълготраен опит и експертиза в диагностицирането и лекуването на сърдечносъдови болести. Това усилва шанса за сполучливо осъществяване на процедурата и понижава риска от затруднения.

От друга страна, профилираните клиники разполагат с нужната инфраструктура и високотехнологично съоръжение за осъществяване на коронарографии и други комплицирани процедури. Това включва модерни рентгенови апарати, профилирани работни лаборатории и здравна техника.

Екипната работа в осъществяването на инвазивни проучвания като коронарография е от значително значение. В профилираните клиники има построена ясна и тясна съгласуваност сред другите експерти, включени в процедурата - кардиолози, рентгенолози, медицински сестри и други Синхронизираната работа на екипа подсигурява високото качество на осъществяването на процедурата и сигурността на пациентите. По-добре е проведена и следпроцедурната грижа за пациента - наблюдаване, съвещания, нужни проучвания. Това е от значително значение за успеваемостта на лекуването и има директна връзка с психо-емоционалното здраве на пациентите.