Но не я гонете. Ето три причини:-> Митрофанова е част

Но не я гонете. Ето три аргументи:

-> Митрофанова е част от информационната война, която путинистката империя води против България. Знаем към този момент посланията, операциите, изразите. И може елементарно да се дава отговор, да се построяват контра-тези, да се разрушават митовете. Ако пристигна нов човек, занапред ще би трябвало да го опознаваме.

-> Митрофанова е неуспех. Въпреки вредите, които нанесе пропагандата върху българското общество, макар путинофилската нервност, макар всичките Копейкини, Рубльови, Потокови (хората, построили Онзи поток), Корнелки и всички други, получили коли, къщи или кеш пари от путинистките офицери, все пак това България към момента е част от Европейски Съюз, част от НАТО, част от западната цивилизация. Ако пристигна нов човек, той може да е доста по-добър от нея. А ние към момента не сме подготвени с образуване на цялостната ни информационна сигурност.

-> Митрофанова търси пробив и финален информационен триумф. Едно изпъждане на съветски дипломат от страна член на Европейски Съюз ще бъде употребявано от путинистката агитация както за конфигуриране на съветския народ, по този начин и като опрощение за някое последващо военно закононарушение. По никакъв метод не би трябвало да й се дава този мотив. Нито да я вършим воин.

Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България. Оставете тази отломка от Студената война, този офицер на путинистката агитация, този съвременен Каулбарс, този уонаби генерал-губернатор да ръси нелепостите си. Ползите:

• Ще знаем какви са новите путинистки опорки и ще може да се готвят отговори.
• Ще знаем какви са новите легенди и ще можем да ги разрушаваме на ранен стадий.
• Ще оставим лъчезарното й изражение ясно да показва същинското отношение на путинисткия режим към България.
• Ще оставим нелепостите й да настройват дори и колебаещите се в посока на цивилизационния ни избор.
• Ще й се подиграваме, че написа в американска обществена мрежа, оповестена от Путин за терористична.
• Ще й се подиграваме, че не написа в съветските обществени мрежи, тъй като там няма българи.
• Ще я държим принудително тук, където очевидно не й харесва и ще спрем кариерното й развиване, като не я създадем воин.

Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България.

Ако желаеме да покажем отношението си към нея и към думите й, може да го създадем леко, елегантно, интелигентно. Можем да покажем, че не одобряваме аналогията на страната й с голяма страшна източна мечка. А по-скоро съпоставяме алчността на диктатора с малко розово прасенце, надалеч от къщи, искащо да изяде всичко. Затова може да носим дребни сладки плюшени прасенца и да ги слагаме на оградата на съветското посолство.

Няма по-голям призрачен сън за всеки принудител от това да види, че жертвите му не се опасяват. А се забавляват на злобата му. И усмихнато му подаряват дребни розови прасенца.

Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България. Занесете прасенца. Обсипете посолството с прасенца. Малки, пухкави, прелестни прасенца. Да усети нашето пренебрежение.

Любомир Аламанов, Фейсбук