Органичните сгради
“Но нали душите ни ще умрат измежду толкоз доста ъгли? ”, споделили в миналото индианците, когато Добрият бял човек великодушно ги преселил в американски панелки. Едва ли са имали избор. Кръгът, неправилните форми и непотребните сводове нямат място в ефикасната урбанистична архитектура на Запада. От 19. век насам постройките се стесняват, разчертават на четириъгълници и обслужват единствената цел на по-малка повърхност да се събере повече потребно пространство. Романтичната тъжба на северноамериканските индианци звучи смешно и някак кухо в праволинейните коридори на един актуален небостъргач или даже на последния жилищен блок в Студентски град. Но актуалната логика на психиката и медицина потвърдиха, че античните братя са имали право –
на органично равнище архитектурата въздейства мощно на нервната система,
личността и чувството за Аза. В книгата си “Нашествието на креативната класа ” социологът Ричард Флорида обрисува полезностите и метода на живот, които движат стопанската система, технологиите и публичните форми на 21. век. Той счита, че креативен настроените хора на всички равнища стартират да оспорват обичайните структури, съградени от обществото на 20. век. В тяхното число влизат учени от разнообразни сфери, архитекти, бизнесмени, вложители и елементарни жители, които ценят персоналното си пространство и здраве.
Според Флорида триумфът на човечеството зависи от динамичността на взаимоотношенията сред хората и на връзката им с околната среда. Оцеляването ни зависи от способността ни изобретателно да премахнем бариерите, които ни пречат да живеем съгласно това, което е определила природата. Трябва да поддържаме практиките, които въздействат благотворно на живота и виталната ни среда, счита той. Много модерни учени са потвърдили, че изкуствените, ъгловати затворени пространства, в които прекарваме по-голямата част от времето си, въздействат зле на физическото и душевното ни здраве. Както имат вяра и индианците, ъглите имат свойството да “изсмукват ” сила и топлота, а неестествената светлина и траектория на придвижването водят до депресии и проблеми с тонуса. Архитектите могат да употребяват светлината, сянката, цвета и формите, с цел да
основават здания, които успокояват, подтикват, въодушевяват и въодушевяват.
Средата, в която живеем, и нейните качества са в положение директно да предизвикат избрани физически и душевен реакции.
Здравето на духа, тялото и околната ни среда са директно свързани с метода, по който постройката “реагира ” на придвижването на слънцето и въздуха и по който тя се приспособява към естествените въздействия на климата като дъжда, снега и жегата. Архитектите могат да вземем за пример да засилят комфорта и продуктивността на хората и да подобрят здравословното им положение, като основат допустимо най-естествена светлинна среда, като употребяват топлината на слънцето и разработят естествени вентилационни системи, подобаващи за локалния климат и предназначението на постройката.
