Васко Василев празнува юбилей: Момчето, което стана на 50
Но изненадата, която съпътстваше персоналния му празник, напълно не беше единствената. Неотдавна обичаният български музикант показа своята книга “Васко Василев - зад сцената”. На нейните 240 страници той споделя фотографии, детайлности и съкровени моменти от своя живот. С това той продължи традицията да отбелязва последната си кръгла годишнина с ново издание. Колкото до любознанието към живота на фамозния музикант, то в никакъв случай не е стихвало, а и Васко не е от звездите, които строго пазят в загадка персоналното си пространство.
- Не ми харесват единствено азиатки, предходно мое гадже беше норвежка, за всички има късмет. - Така разяснява желанията си към дамите музикантът.
Бум на оферти за брак, обич и какво ли още не получил цигуларят, откакто в медиите излязла новината, че сърцето му е свободно.
- Даже ми посочваха място, където да се срещнем, майтапи се той.
Едно е несъмнено - неговата най-сигурна обич е цигулката
- Цигулката е като жена, постоянно е до сърцето ми и в никакъв случай не ме предава. Толкова години изсвирвам на нея, пътувам по разнообразни светове, а тя към този момент е на 305 години. Понякога й приказвам - споделя Васко.
Той си спомня по какъв начин на 17 години трябвало да свири в Москва пред Горбачов. Когато подпрял цигулката си на пианото, то се сринало, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се размърдало и сътрудниците почнали да гледат изключително, само че концертът въпреки всичко се провел.
Следващите въпроси, които и аз, като множеството от неговите фенове, се блазня да му задам, са:
- Спомняш ли си първата обич?
- Разбира се, споделяше се Бленика. Бяхме дружно в детската градина. Майка й беше стюардеса, което може би изяснява странното й име.
- А с какво е по-различна от всички останали последната?
- Хубавото на любовта е, че хем е идентична, хем си има имена, темперамент, неповторимост - като музиката - предаваш чувства, послания, само че от време на време свириш по ноти, от време на време импровизираш. Въпрос на ентусиазъм. Последна или не, няма значение, стига да не я оставиш да си отиде.
- Каква е дамата, която би те впечатлила? А коя може да те накара да се влюбиш бясно в нея?
- Веднага се сещам за Маргарет Тачър като жена, която ме впечатлява и й се удивлявам. Но надали бих се влюбил бясно в нея. По-скоро в Клаудия Кардинале да вземем за пример. (Смее се.)
- Как обичаш да поглезиш обичаната?
- Доста типичен - с харчене нацяло положение за скъпи дарове...
- Виждаме те постоянно ухилен на сцената, а какъв човек си отвън нея?
- Сцената е дребен откъслек от другояче много натовареното ми ежедневие сред работата по нови планове в студиото, което имам у дома, бизнес срещите ми с разнообразни хора от музикалния и шоу бизнес, както и с сътрудници, с които замисляме нови неща.
Като цяло отвън сцената съм в действителност един ухилен човек,който се разсънва със утринна порция смях и очакване към идния ден. Обичам провокациите на всекидневието, а и след виталния опит, който имам, мога да кажа, че и те ме обичат.
- Наричат те “Супер Паганини”, би ли желал един ден да кажат на някой млад музикант, че е “супер Василев”?
- Ммм, може би бих предпочел да ми кажат “Супер Васко”.
- Каква е твоята рецепта за триумф?
- Успехът е нещо доста релативно и много самостоятелно за всеки, по тази причина е мъчно да се даде универсална рецепта.
За мен триумфът е да правиш това, което обичаш най-силно от всичко
Да имаш свободата на избор и да направиш най-правилния за себе си.
- Как се грижиш за душата и тялото?
- Напоследък се пробвам да отстранявам повече време за спорт. А за душата си по какъв начин се грижа? Не е елементарен въпрос, тъй като това е нещо, което мъчно предстои на надзор. Дори да я глезиш, не знаеш в кой миг ще се окаже окрилена от някого или нещо и ще те изненада. Душата е нещо доста внимателно и грижите там нормално са споделени.
- Има ли нещо в живота ти, което, в случай че беше допустимо, би изличил?
- Не! Категорично! Смятам, че всяко нещо, което съм претърпял, не е било инцидентно - всякога научаваш нещо, взимаш и даваш и не трябва да изпитваш страдание към отминали събития.
- Когато си казваш: “Край! Повече не мога!”, от кое място черпиш сила, с цел да продължиш напред?
- Никога не си споделям “Край! Повече не мога!”. А хрумвания и сила за реализирането им имам задоволително. Може би се самозахранват някак си... Не знам. (Смее се.)
- Доколкото знам, имаш родопски корен. Мислиш ли, че земята на Орфей по някакъв метод е съдействала за развиването на гения ти?
- Наистина имам родопски корен и боготворя Родопите. Убеден съм, че не съм роден инцидентно на тъкмо тази географска широчина, без значение че в последно време рядко ми остава време да пътувам из България без мотив, който да е обвързван с турне или друга работа. Имам афинитет към фолклора, който очевидно съм наследил от дядо си, чието име нося.
На родителите си дължа образованието, а любовта към музиката и поезията - на баба си и дядо си
- Как един български музикант може да успее в чужбина? Само геният задоволителен ли е?
- Успехът, както към този момент споделих, е нещо прекомерно релативно - гений, труд, фантазия, която да следваш, предпочитание да предадеш посланието си към този свят посредством музиката. Това може да се случи във всяка една точка на земното кълбо, без значение дали си в България, или някъде другаде. Ако в действителност си уверен създател, знаеш какво правиш, тогава музиката става универсална и разбираема за всички, без разлика от народност, цвят на кожата, вяра или пол.
- А минава ли ти в миналото мисълта да се върнеш вечно в България?
- “Завинаги” е доста мощна дума. Избягвам да я употребявам, обичам отворените порти, територии и разновидности. Важното е тук и в този момент, вечно е прекомерно надалеч. Обичам да съм на път, цялостен живот пътувам, мъчно ми е даже да мисля да се установя някъде. Ще ти дам образец. В къщите, в които пребивавам, все тече ремонт. В момента, в който нещата се понаредят, аз се реалокирам на ново място. Музиката е придвижване, най-малко за мен.
- Ако би трябвало да остане музиката единствено на един популярен композитор, кой би желал да е той?
- Няма по какъв начин да кажа единствено един. Не искай това от мен! Мислех, че сложните въпроси към този момент минаха... (Смее се.)
- Уморих те май, ето и последният ми въпрос - казваш, че живееш ден за ден. Какво би желал да оставиш след себе си?
- Не знам... Не мисля за това. Може би музиката, може би чувствата, които тя провокира в хората, докоснали се до нея. Трябва човек да усеща дадена комбинация и тогава тя му носи със себе си цяла палитра от страсти. Това е скъпото - да успееш да предизвикаш връщане на някакво прелестно чувство. А аз в действителност пребивавам ден за ден или, както споделя един другар - като че ли всеки ден имам рожден ден. Щрихи към портрета Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 година в София. Започва да взима уроци по цигулка на 5 години, на осем към този момент записва първата си плоча със Софийската филхармония и дебютира на сцената на Народния спектакъл. На 9 играе във филм. На 16 печели първата си интернационална премия на състезанието за цигулари “Жак Тибо”. Учил е в Централното музикално учебно заведение в Москва, възпитало някои от най-хубавите цигулари в света.
Васко се реалокира в Лондон и единствено за една година печели няколко влиятелни европейски награди. На 18 години получава наградата “Николо Паганини” в Генуа. В английската столица той прави следдипломна подготовка в Кралския музикален лицей, а през 1994 година печели конкурс за концертмайстор в английската кралска опера “Ковънт Гардън”. Като неин солист и артистичен шеф, той става най-младият (тогава е на 23 г.) концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. Следват концерти и участия във фестивали във Англия, Испания, Италия, Китай, Япония, Съединени американски щати. Концертирал е в над 40 страни по света, работил е с едни от най-хубавите музиканти, като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. По-късно е креативен продуцент на операта “Ковънт Гардън”.
Васко Василев е основател и водач на своя лична група - квартетът “Лауреат”, в който вземат участие единствено носители на влиятелни интернационалните награди. Друг негов план е “Voodoo Orchestra”, прочут и под името “Super Girls Orchestra” - млада и красива групировка от надарени музикантки.
Валентина ИВАНОВА
- Не ми харесват единствено азиатки, предходно мое гадже беше норвежка, за всички има късмет. - Така разяснява желанията си към дамите музикантът.
Бум на оферти за брак, обич и какво ли още не получил цигуларят, откакто в медиите излязла новината, че сърцето му е свободно.
- Даже ми посочваха място, където да се срещнем, майтапи се той.
Едно е несъмнено - неговата най-сигурна обич е цигулката
- Цигулката е като жена, постоянно е до сърцето ми и в никакъв случай не ме предава. Толкова години изсвирвам на нея, пътувам по разнообразни светове, а тя към този момент е на 305 години. Понякога й приказвам - споделя Васко.
Той си спомня по какъв начин на 17 години трябвало да свири в Москва пред Горбачов. Когато подпрял цигулката си на пианото, то се сринало, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се размърдало и сътрудниците почнали да гледат изключително, само че концертът въпреки всичко се провел.
Следващите въпроси, които и аз, като множеството от неговите фенове, се блазня да му задам, са:
- Спомняш ли си първата обич?
- Разбира се, споделяше се Бленика. Бяхме дружно в детската градина. Майка й беше стюардеса, което може би изяснява странното й име.
- А с какво е по-различна от всички останали последната?
- Хубавото на любовта е, че хем е идентична, хем си има имена, темперамент, неповторимост - като музиката - предаваш чувства, послания, само че от време на време свириш по ноти, от време на време импровизираш. Въпрос на ентусиазъм. Последна или не, няма значение, стига да не я оставиш да си отиде.
- Каква е дамата, която би те впечатлила? А коя може да те накара да се влюбиш бясно в нея?
- Веднага се сещам за Маргарет Тачър като жена, която ме впечатлява и й се удивлявам. Но надали бих се влюбил бясно в нея. По-скоро в Клаудия Кардинале да вземем за пример. (Смее се.)
- Как обичаш да поглезиш обичаната?
- Доста типичен - с харчене нацяло положение за скъпи дарове...
- Виждаме те постоянно ухилен на сцената, а какъв човек си отвън нея?
- Сцената е дребен откъслек от другояче много натовареното ми ежедневие сред работата по нови планове в студиото, което имам у дома, бизнес срещите ми с разнообразни хора от музикалния и шоу бизнес, както и с сътрудници, с които замисляме нови неща.
Като цяло отвън сцената съм в действителност един ухилен човек,който се разсънва със утринна порция смях и очакване към идния ден. Обичам провокациите на всекидневието, а и след виталния опит, който имам, мога да кажа, че и те ме обичат.
- Наричат те “Супер Паганини”, би ли желал един ден да кажат на някой млад музикант, че е “супер Василев”?
- Ммм, може би бих предпочел да ми кажат “Супер Васко”.
- Каква е твоята рецепта за триумф?
- Успехът е нещо доста релативно и много самостоятелно за всеки, по тази причина е мъчно да се даде универсална рецепта.
За мен триумфът е да правиш това, което обичаш най-силно от всичко
Да имаш свободата на избор и да направиш най-правилния за себе си.
- Как се грижиш за душата и тялото?
- Напоследък се пробвам да отстранявам повече време за спорт. А за душата си по какъв начин се грижа? Не е елементарен въпрос, тъй като това е нещо, което мъчно предстои на надзор. Дори да я глезиш, не знаеш в кой миг ще се окаже окрилена от някого или нещо и ще те изненада. Душата е нещо доста внимателно и грижите там нормално са споделени.
- Има ли нещо в живота ти, което, в случай че беше допустимо, би изличил?
- Не! Категорично! Смятам, че всяко нещо, което съм претърпял, не е било инцидентно - всякога научаваш нещо, взимаш и даваш и не трябва да изпитваш страдание към отминали събития.
- Когато си казваш: “Край! Повече не мога!”, от кое място черпиш сила, с цел да продължиш напред?
- Никога не си споделям “Край! Повече не мога!”. А хрумвания и сила за реализирането им имам задоволително. Може би се самозахранват някак си... Не знам. (Смее се.)
- Доколкото знам, имаш родопски корен. Мислиш ли, че земята на Орфей по някакъв метод е съдействала за развиването на гения ти?
- Наистина имам родопски корен и боготворя Родопите. Убеден съм, че не съм роден инцидентно на тъкмо тази географска широчина, без значение че в последно време рядко ми остава време да пътувам из България без мотив, който да е обвързван с турне или друга работа. Имам афинитет към фолклора, който очевидно съм наследил от дядо си, чието име нося.
На родителите си дължа образованието, а любовта към музиката и поезията - на баба си и дядо си
- Как един български музикант може да успее в чужбина? Само геният задоволителен ли е?
- Успехът, както към този момент споделих, е нещо прекомерно релативно - гений, труд, фантазия, която да следваш, предпочитание да предадеш посланието си към този свят посредством музиката. Това може да се случи във всяка една точка на земното кълбо, без значение дали си в България, или някъде другаде. Ако в действителност си уверен създател, знаеш какво правиш, тогава музиката става универсална и разбираема за всички, без разлика от народност, цвят на кожата, вяра или пол.
- А минава ли ти в миналото мисълта да се върнеш вечно в България?
- “Завинаги” е доста мощна дума. Избягвам да я употребявам, обичам отворените порти, територии и разновидности. Важното е тук и в този момент, вечно е прекомерно надалеч. Обичам да съм на път, цялостен живот пътувам, мъчно ми е даже да мисля да се установя някъде. Ще ти дам образец. В къщите, в които пребивавам, все тече ремонт. В момента, в който нещата се понаредят, аз се реалокирам на ново място. Музиката е придвижване, най-малко за мен.
- Ако би трябвало да остане музиката единствено на един популярен композитор, кой би желал да е той?
- Няма по какъв начин да кажа единствено един. Не искай това от мен! Мислех, че сложните въпроси към този момент минаха... (Смее се.)
- Уморих те май, ето и последният ми въпрос - казваш, че живееш ден за ден. Какво би желал да оставиш след себе си?
- Не знам... Не мисля за това. Може би музиката, може би чувствата, които тя провокира в хората, докоснали се до нея. Трябва човек да усеща дадена комбинация и тогава тя му носи със себе си цяла палитра от страсти. Това е скъпото - да успееш да предизвикаш връщане на някакво прелестно чувство. А аз в действителност пребивавам ден за ден или, както споделя един другар - като че ли всеки ден имам рожден ден. Щрихи към портрета Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 година в София. Започва да взима уроци по цигулка на 5 години, на осем към този момент записва първата си плоча със Софийската филхармония и дебютира на сцената на Народния спектакъл. На 9 играе във филм. На 16 печели първата си интернационална премия на състезанието за цигулари “Жак Тибо”. Учил е в Централното музикално учебно заведение в Москва, възпитало някои от най-хубавите цигулари в света.
Васко се реалокира в Лондон и единствено за една година печели няколко влиятелни европейски награди. На 18 години получава наградата “Николо Паганини” в Генуа. В английската столица той прави следдипломна подготовка в Кралския музикален лицей, а през 1994 година печели конкурс за концертмайстор в английската кралска опера “Ковънт Гардън”. Като неин солист и артистичен шеф, той става най-младият (тогава е на 23 г.) концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. Следват концерти и участия във фестивали във Англия, Испания, Италия, Китай, Япония, Съединени американски щати. Концертирал е в над 40 страни по света, работил е с едни от най-хубавите музиканти, като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. По-късно е креативен продуцент на операта “Ковънт Гардън”.
Васко Василев е основател и водач на своя лична група - квартетът “Лауреат”, в който вземат участие единствено носители на влиятелни интернационалните награди. Друг негов план е “Voodoo Orchestra”, прочут и под името “Super Girls Orchestra” - млада и красива групировка от надарени музикантки.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ