Германия търси болногледачи от чужбина
Но подготвена ли е Германия да приема чужденци и да признава квалификацията им?
По данни на Германското министерство на опазването на здравето в Германия живеят към 3,3 милиона възрастни и заболели хора, които се нуждаят от грижи. Техният брой непрестанно са усилва, тъй като обществото застарява. През 2030 година техният брой евентуално ще надвиши четири милиона.
В Германия обаче липсват болногледачи. През март 2017 е имало 14 600 вакантни места за болногледачи на възрастни хора, само че единствено 3 000 болногледачи, регистрирани като безработни.
Германската Фондация за отбрана на пациентите предвижда, че през идващите осем години ще се усеща дефицитът на близо 200 000 болногледачи на цялостен работен ден.
Малко са младежите, които желаят да стартират такава работа, а тези, които въпреки всичко се решат, постоянно напущат специалността единствено след няколко години. Условията на труд в нея се тежки, а признанието за работещите - ниско.
„ Много болногледачи обръщат тил на специалността, тъй като са на лимита на своите физически и душевен сили “, споделя Ойген Бриш от Фондацията за протекция на пациентите. Лошото възнаграждение също играе роля, добавя той.
Според данни, оповестени през януари, един болногледач на цялостен работен ден получава брутно месечно заплащане от 2 621 евро – т.е. приблизително с 16% по-малко, в сравнение с останалите категории трудещи се. Още по-ниски са възнагражденията на тези болногледачите, които не са приключили тригодишното образование. Те получават приблизително по 1 870 евро месечно.
Не единствено импорт на работна ръка
Факт е също по този начин, че доста от подготвените тук болногледачи напущат Германия и отпътуват към страни с по-добро възнаграждение - най-много към Австрия и Швейцария и скандинавските страни.
Това принуждава немските домове за възрастни хора все по-често да търсят квалифицирана работна ръка в непознати страни с по-ниско възнаграждение и висока безработица - да вземем за пример Централна и Източна Европа, на Балканите, та даже на Филипините.
Мненията за това дали наемането на чужденци е вярно или не, се прекомерно разнообразни. Председателят на Съюза на немските здравно-осигурителни каси Гернот Кифер съобщи пред вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", че съзира „ огромен капацитет в приемането на болногледачи с миграционни корени “, само че добави: „ Който има вяра, че потребността от дипломиран личен състав в Германия може да бъде задоволена единствено посредством импорт на работна ръка, е прекомерно доверчив ".
Председателят на ГСДП Мартин Шулц още по време на изборната битка се застъпи за небюрократичен банкет на болногледачи от Източна Европа. Той съобщи, че без болногледачите от Източна Европа цялата система от грижи за заболели и възрастни хора ще се сгромоляса.
Мартин Шулц прикани тези партии, които непрекъснато настройват хората против чужденците, да осъзнаят нуждата от привличането на непозната работна ръка.
Бъдещото държавно управление на Германия, което по всяка възможност ще съставлява необятна коалиция сред социалдемократи и християндемократи, има желание да сътвори 8 000 нови работни места за болногледачи в границите на незабавна стратегия.
Това обаче няма да е задоволително, като се има поради, че не всеки от съществуващите 13 500 старешки домове ще получи най-малко по едно в допълнение работно място. Но има и друга компликация – да се намерят претенденти за тези 8 000 нови работни места.
Владеенето на езика е от значително значение
Ясно е, че в средносрочна и дълготрайна вероятност Германия няма да мине без спомагателни болногледачи от чужбина. Много постоянно казусът е в това, че чужденците нямат задоволително положителни знания по немски език. Освен това немските управляващи не постоянно признават задграничните квалификации или пък ги считат за незадоволителни.
Преди шест години в Германия влезе в действие закон за признание на задграничните дипломи. Оттогава насам мигрантите имат законно право да изискат инспекция и оценка на тяхната професионална подготовка.
Германската страна също поставя старания да усъвършенства квалификацията на евентуалните претенденти от чужбина. В Дортмунд да вземем за пример съществува сходен план. Участниците получават в допълнение образование по специалността, учат немски език и характерната за специалността терминология.
Особеност на концепцията е комбинацията сред образование, интеграция и финансова поддръжка. Участниците в курса получават заплата като практиканти.
Подкрепа оказва и насърчителната стратегия „ Интеграция посредством подготовка ", финансирана от Министерството на труда и обществената политика, както и от Европейските обществени фондове.
* Текстът е оповестен тук.
По данни на Германското министерство на опазването на здравето в Германия живеят към 3,3 милиона възрастни и заболели хора, които се нуждаят от грижи. Техният брой непрестанно са усилва, тъй като обществото застарява. През 2030 година техният брой евентуално ще надвиши четири милиона.
В Германия обаче липсват болногледачи. През март 2017 е имало 14 600 вакантни места за болногледачи на възрастни хора, само че единствено 3 000 болногледачи, регистрирани като безработни.
Германската Фондация за отбрана на пациентите предвижда, че през идващите осем години ще се усеща дефицитът на близо 200 000 болногледачи на цялостен работен ден.
Малко са младежите, които желаят да стартират такава работа, а тези, които въпреки всичко се решат, постоянно напущат специалността единствено след няколко години. Условията на труд в нея се тежки, а признанието за работещите - ниско.
„ Много болногледачи обръщат тил на специалността, тъй като са на лимита на своите физически и душевен сили “, споделя Ойген Бриш от Фондацията за протекция на пациентите. Лошото възнаграждение също играе роля, добавя той.
Според данни, оповестени през януари, един болногледач на цялостен работен ден получава брутно месечно заплащане от 2 621 евро – т.е. приблизително с 16% по-малко, в сравнение с останалите категории трудещи се. Още по-ниски са възнагражденията на тези болногледачите, които не са приключили тригодишното образование. Те получават приблизително по 1 870 евро месечно.
Не единствено импорт на работна ръка
Факт е също по този начин, че доста от подготвените тук болногледачи напущат Германия и отпътуват към страни с по-добро възнаграждение - най-много към Австрия и Швейцария и скандинавските страни.
Това принуждава немските домове за възрастни хора все по-често да търсят квалифицирана работна ръка в непознати страни с по-ниско възнаграждение и висока безработица - да вземем за пример Централна и Източна Европа, на Балканите, та даже на Филипините.
Мненията за това дали наемането на чужденци е вярно или не, се прекомерно разнообразни. Председателят на Съюза на немските здравно-осигурителни каси Гернот Кифер съобщи пред вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", че съзира „ огромен капацитет в приемането на болногледачи с миграционни корени “, само че добави: „ Който има вяра, че потребността от дипломиран личен състав в Германия може да бъде задоволена единствено посредством импорт на работна ръка, е прекомерно доверчив ".
Председателят на ГСДП Мартин Шулц още по време на изборната битка се застъпи за небюрократичен банкет на болногледачи от Източна Европа. Той съобщи, че без болногледачите от Източна Европа цялата система от грижи за заболели и възрастни хора ще се сгромоляса.
Мартин Шулц прикани тези партии, които непрекъснато настройват хората против чужденците, да осъзнаят нуждата от привличането на непозната работна ръка.
Бъдещото държавно управление на Германия, което по всяка възможност ще съставлява необятна коалиция сред социалдемократи и християндемократи, има желание да сътвори 8 000 нови работни места за болногледачи в границите на незабавна стратегия.
Това обаче няма да е задоволително, като се има поради, че не всеки от съществуващите 13 500 старешки домове ще получи най-малко по едно в допълнение работно място. Но има и друга компликация – да се намерят претенденти за тези 8 000 нови работни места.
Владеенето на езика е от значително значение
Ясно е, че в средносрочна и дълготрайна вероятност Германия няма да мине без спомагателни болногледачи от чужбина. Много постоянно казусът е в това, че чужденците нямат задоволително положителни знания по немски език. Освен това немските управляващи не постоянно признават задграничните квалификации или пък ги считат за незадоволителни.
Преди шест години в Германия влезе в действие закон за признание на задграничните дипломи. Оттогава насам мигрантите имат законно право да изискат инспекция и оценка на тяхната професионална подготовка.
Германската страна също поставя старания да усъвършенства квалификацията на евентуалните претенденти от чужбина. В Дортмунд да вземем за пример съществува сходен план. Участниците получават в допълнение образование по специалността, учат немски език и характерната за специалността терминология.
Особеност на концепцията е комбинацията сред образование, интеграция и финансова поддръжка. Участниците в курса получават заплата като практиканти.
Подкрепа оказва и насърчителната стратегия „ Интеграция посредством подготовка ", финансирана от Министерството на труда и обществената политика, както и от Европейските обществени фондове.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ