Експерти: Месец юли 2023 г. може да се окаже най-горещият от столетия
Но даже и да не разполагахме с това експертно изказване, не наподобява мъчно дори и за елементарния човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са рискови и рекордни.
Високите температури това лято обаче като че ли не са чак толкоз любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-много значима тематика сякаш са дълбоките аргументи зад рекордните градуси, а точно – климатичните промени.
Именно промените в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна полемика в предаването " Гласът на времето " по стратегия " Христо Ботев " на БНР. В диалога взеха присъединяване специалисти, които акцентираха нуждата от колкото се може по-широк спор по проблемите, пред които ни изправя световното стопляне.
" Обществото е по този начин устроено, че постоянно когато тези процеси намерят някакъв рисков израз, тогава се усилва загрижеността на хората във връзка с световните проблеми. Може би пък това в действителност е един късмет позицията на науката да бъде чута по-добре ", уточни доцент доктор Емил Гачев, географ в Българска академия на науките и учител в на ЮЗУ " Неофит Рилски ".
Гл. ас. доктор Симеон Матев от катедра " Климатология, хидрология и геоморфология " на СУ " Св. Климент Охридски " пък обърна внимание, че съгласно него казусът не е толкоз в чупенето на температурните върхове, колкото в това, че чупенето става елементарно.
" Аз считам, че даже и нас да ни нямаше, по чисто постепенен път в този момент отново щяхме да имаме световно стопляне, само че ние с нашата активност сме го усилили. Въпросът е какъв брой сме го усилили ", добави той.
" Човешкият (или антропогенен) фактор е доста сериозен и по тази причина ние сме обезпокоени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, в случай че стане доста топло, само че за хората ще има последици ", разяснява доцент доктор Елисавета Пенева от катедра " Метеорология и геофизика " в СУ " Св. Климент Охридски ".
Апостол Дянков, началник стратегия " Климат и сила " във, също акцентира, че провокациите пред света, свързани с климатичните промени, са огромни, а развръзката на процеса по акомодация и намаляване на резултатите не е лесна за прогнозиране.
" Причината да има част от тези огромни неясноти в дълготрайните климатични модели до 2100 година, е, че ние не знаем по какъв начин ще реагира човечеството и по какъв начин ще се приспособи стопански ", изясни той.
В полемиката се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. " Смекчаването на измененията е световен въпрос, поради който България, дружно с другите страни по света, е поела ангажимент за понижаване на парниковите си излъчвания ", напомни министър Попов.
Високите температури това лято обаче като че ли не са чак толкоз любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-много значима тематика сякаш са дълбоките аргументи зад рекордните градуси, а точно – климатичните промени.
Именно промените в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна полемика в предаването " Гласът на времето " по стратегия " Христо Ботев " на БНР. В диалога взеха присъединяване специалисти, които акцентираха нуждата от колкото се може по-широк спор по проблемите, пред които ни изправя световното стопляне.
" Обществото е по този начин устроено, че постоянно когато тези процеси намерят някакъв рисков израз, тогава се усилва загрижеността на хората във връзка с световните проблеми. Може би пък това в действителност е един късмет позицията на науката да бъде чута по-добре ", уточни доцент доктор Емил Гачев, географ в Българска академия на науките и учител в на ЮЗУ " Неофит Рилски ".
Гл. ас. доктор Симеон Матев от катедра " Климатология, хидрология и геоморфология " на СУ " Св. Климент Охридски " пък обърна внимание, че съгласно него казусът не е толкоз в чупенето на температурните върхове, колкото в това, че чупенето става елементарно.
" Аз считам, че даже и нас да ни нямаше, по чисто постепенен път в този момент отново щяхме да имаме световно стопляне, само че ние с нашата активност сме го усилили. Въпросът е какъв брой сме го усилили ", добави той.
" Човешкият (или антропогенен) фактор е доста сериозен и по тази причина ние сме обезпокоени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, в случай че стане доста топло, само че за хората ще има последици ", разяснява доцент доктор Елисавета Пенева от катедра " Метеорология и геофизика " в СУ " Св. Климент Охридски ".
Апостол Дянков, началник стратегия " Климат и сила " във, също акцентира, че провокациите пред света, свързани с климатичните промени, са огромни, а развръзката на процеса по акомодация и намаляване на резултатите не е лесна за прогнозиране.
" Причината да има част от тези огромни неясноти в дълготрайните климатични модели до 2100 година, е, че ние не знаем по какъв начин ще реагира човечеството и по какъв начин ще се приспособи стопански ", изясни той.
В полемиката се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. " Смекчаването на измененията е световен въпрос, поради който България, дружно с другите страни по света, е поела ангажимент за понижаване на парниковите си излъчвания ", напомни министър Попов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ