Мария Кюри: Историята на една радиоактивна любов
Но до момента в който реализира фантазията си да стане академик и да преобърне международната история, тя претърпява доста ограничения.
Мария е най-малкото от петте деца на учителите Бронислава и Владислав Склодовски. Семейството живеело оскъдно, а когато Мария станала на 10 години от туберкулоза умряла майка й Бронислава, а скоро по-късно от тиф и сестра й Зофия.
Нещастията обаче не стопират. Владислав Склодовски, който е преподавател по физика, е уволнен "заради свободомислие ", а фантазията на 17-годишната Мария, която одеве е приключила Варшавската гимназия със златен орден, да получи висше обучение - рухва. Всъщност по това време в полските университети одобряват единствено мъже.
Мария стартира работа като гувернантка в богати фамилии, само че през 1891 година взема решение да опита шанса си в Сорбоната и отпътува за Париж. През есента младата полякиня е призната във Факултета по естествознание в Парижкия университет. Животът й във френската столица обаче по никакъв начин не е лек. Мария живее в дребна мансарда, в която няма ток. Тя постоянно гладува, на няколко пъти даже припада от недохранване и няма пари за топли зимни облекла и обувки. Обичайното й меню се състои единствено от филия самун, намазана с масло. През деня тя посещавала лекциите, а вечер давала уроци, от които се издържала.
През 1894 година Мария Склодовска взима двете си дипломи по физика и по математика, и стартира работа в лабораторията на професора по физика Габриел Липман. Именно там тя среща огромната си обич - 35-годишния Пиер Кюри.
"Влизайки в стаята, видях висок млад мъж с кестенява коса и светли очи. Лицето му бе съществено и симпатично, само че някак изключително – издаващо безвъзвратен идеалист, обхванат от мислите си”, написа в записките си Мария.
Двамата стават съпрузи през 1895 година и от същата година Мария Кюри стартира да работи в лабораторията на мъжа си във Висшето учебно заведение по физика и химия (Париж).
Вижте фотоси
Впечатлена от значимите открития на Вилхелм Рентген и Анри Бекерел, Мария Кюри стартира работа върху урановите лъчи. През 1898 година тя и Пиер преработват на ръка няколко тона уранова руда и съумяват да отделят микроскопични количества от два нови химични детайла с доста по-мощно лъчение от урана. Мария дава на детайлите имената радий (от латинската дума радиус – лъч) и полоний (в чест на родината си Полша). Изследванията на новото събитие, наречено от Мария Кюри радиоактивност (активно изпускане на лъчи) посочили още, че радиоактивните лъчения минават през веществото и йонизират въздуха.
От 1898 до 1902 година семейство Кюри разгласява дружно и настрана общо 32 научни публикации за радия. През 1903 година за проучванията си върху радиоактивността съпрузите Кюри дружно с Анри Бекерел са удостоени с Нобелова премия по физика. Така 36-годишната Мария става първата жена в света притежател на влиятелната премия. Пиер Кюри пък е назначен за началник на катедрата по физика в Сорбоната.
Три години по-късно - през април 1906 година, Пиер Кюри умира, откакто попада под конски впряг.
„ Невъзможно е да опиша смисъла на страшния и голям поврат в моя живот, настъпил със загубата на този, който беше най-хубавият ми другар и най-близкият човек. Зашеметена от удара, не бях в положение въобще да мисля за бъдещето ”, написа 39-годишната Мария Кюри.
Тя изпада в тежка меланхолия и за няколко месеца стопира да работи. Сили й дават двете им дъщери Ирен и Ева.
Мария поема катедрата на мъжа си и става професор по обща физика в научния факултет в Сорбоната. Тя е първата жена, която заема тази позиция. През 1911 година полякинята получава втората си Нобелова премия - този път за химия, „ като премия за нейните заслуги за развиването на химията посредством откриването на детайлите радий и полоний, посредством изолацията на радия и проучването на същината и съединенията на този детайл “.
Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на обособяване на радия, а оставя научната общественост да го изследва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две разнообразни области на науката.
През годините на Първата международна война (1914 - 1918 г.) Мария Кюри провежда към 220 преносими и стационарни рентгенови апаратури за рентгено- и радиологично обслужване във френските лечебни заведения.
Тя умира на 4 юли 1934 година в санаториума Санселемоз от левкемия, която по всяка възможност е разследване от облъчването по време на проучванията с радиоактивни субстанции. По време на работата си Мария Кюри не е взимала никакви защитни ограничения, носила е проби в джобовете си и даже на гърдите си ампула с радий като амулет.
Делото й обаче е продължено от щерка й Ирен, която през 1935 година дружно със брачна половинка си Фредерик Жолио Кюри, получава Нобеловата премия по химия като „ самопризнание за синтеза на нови радиоактивни елементи”.
Мария е най-малкото от петте деца на учителите Бронислава и Владислав Склодовски. Семейството живеело оскъдно, а когато Мария станала на 10 години от туберкулоза умряла майка й Бронислава, а скоро по-късно от тиф и сестра й Зофия.
Нещастията обаче не стопират. Владислав Склодовски, който е преподавател по физика, е уволнен "заради свободомислие ", а фантазията на 17-годишната Мария, която одеве е приключила Варшавската гимназия със златен орден, да получи висше обучение - рухва. Всъщност по това време в полските университети одобряват единствено мъже.
Мария стартира работа като гувернантка в богати фамилии, само че през 1891 година взема решение да опита шанса си в Сорбоната и отпътува за Париж. През есента младата полякиня е призната във Факултета по естествознание в Парижкия университет. Животът й във френската столица обаче по никакъв начин не е лек. Мария живее в дребна мансарда, в която няма ток. Тя постоянно гладува, на няколко пъти даже припада от недохранване и няма пари за топли зимни облекла и обувки. Обичайното й меню се състои единствено от филия самун, намазана с масло. През деня тя посещавала лекциите, а вечер давала уроци, от които се издържала.
През 1894 година Мария Склодовска взима двете си дипломи по физика и по математика, и стартира работа в лабораторията на професора по физика Габриел Липман. Именно там тя среща огромната си обич - 35-годишния Пиер Кюри.
"Влизайки в стаята, видях висок млад мъж с кестенява коса и светли очи. Лицето му бе съществено и симпатично, само че някак изключително – издаващо безвъзвратен идеалист, обхванат от мислите си”, написа в записките си Мария.
Двамата стават съпрузи през 1895 година и от същата година Мария Кюри стартира да работи в лабораторията на мъжа си във Висшето учебно заведение по физика и химия (Париж).
Вижте фотоси
Впечатлена от значимите открития на Вилхелм Рентген и Анри Бекерел, Мария Кюри стартира работа върху урановите лъчи. През 1898 година тя и Пиер преработват на ръка няколко тона уранова руда и съумяват да отделят микроскопични количества от два нови химични детайла с доста по-мощно лъчение от урана. Мария дава на детайлите имената радий (от латинската дума радиус – лъч) и полоний (в чест на родината си Полша). Изследванията на новото събитие, наречено от Мария Кюри радиоактивност (активно изпускане на лъчи) посочили още, че радиоактивните лъчения минават през веществото и йонизират въздуха.
От 1898 до 1902 година семейство Кюри разгласява дружно и настрана общо 32 научни публикации за радия. През 1903 година за проучванията си върху радиоактивността съпрузите Кюри дружно с Анри Бекерел са удостоени с Нобелова премия по физика. Така 36-годишната Мария става първата жена в света притежател на влиятелната премия. Пиер Кюри пък е назначен за началник на катедрата по физика в Сорбоната.
Три години по-късно - през април 1906 година, Пиер Кюри умира, откакто попада под конски впряг.
„ Невъзможно е да опиша смисъла на страшния и голям поврат в моя живот, настъпил със загубата на този, който беше най-хубавият ми другар и най-близкият човек. Зашеметена от удара, не бях в положение въобще да мисля за бъдещето ”, написа 39-годишната Мария Кюри.
Тя изпада в тежка меланхолия и за няколко месеца стопира да работи. Сили й дават двете им дъщери Ирен и Ева.
Мария поема катедрата на мъжа си и става професор по обща физика в научния факултет в Сорбоната. Тя е първата жена, която заема тази позиция. През 1911 година полякинята получава втората си Нобелова премия - този път за химия, „ като премия за нейните заслуги за развиването на химията посредством откриването на детайлите радий и полоний, посредством изолацията на радия и проучването на същината и съединенията на този детайл “.
Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на обособяване на радия, а оставя научната общественост да го изследва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две разнообразни области на науката.
През годините на Първата международна война (1914 - 1918 г.) Мария Кюри провежда към 220 преносими и стационарни рентгенови апаратури за рентгено- и радиологично обслужване във френските лечебни заведения.
Тя умира на 4 юли 1934 година в санаториума Санселемоз от левкемия, която по всяка възможност е разследване от облъчването по време на проучванията с радиоактивни субстанции. По време на работата си Мария Кюри не е взимала никакви защитни ограничения, носила е проби в джобовете си и даже на гърдите си ампула с радий като амулет.
Делото й обаче е продължено от щерка й Ирен, която през 1935 година дружно със брачна половинка си Фредерик Жолио Кюри, получава Нобеловата премия по химия като „ самопризнание за синтеза на нови радиоактивни елементи”.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ