Но ако ти, читателю, се интересуваш къде са вилнели твоите

Но в случай че ти, читателю, се интересуваш къде са вилнели твоите родители, баби и дядовци даже, хвърли един взор на идващите редове, написа socbg.com.

Тогава нямаше обществени мрежи или мобилни телефони. И с цел да видиш някое момче или момиче, което те интересува или да се срещнеш с хора, които са значими за тебе, просто трябваше да отидеш на едно, две или три места и доста евентуално беше твоят човек да бъде там. Защото местата за развлечение не бяха чак толкоз доста колкото през днешния ден, само че пък купонясването беше обезпечено. И така…къде ходеха учениците и въобще младите бургазлии на възраст 18+ и от 20+ нататък?

Ще стартира с „ Плочата “.

Плочата е …

Не, въобще не става въпрос за грамофонна плоча.

Какво е грамофонна плоча ли? Хм, това едно време беше музикален притежател, който се поставяше деликатно в грамофон, за предпочитане стерео грамофон, и се слушаше музика от страна А и страна Б …

Какво е грамофон ли…

Ъъъ, грамофон е…

Виж, по този начин няма да се разберем. Търси из Google или из Уикипедия.

Аз, желаех единствено да ти опиша къде се забавлявахме ние, учениците в Бургас през 80 –те години на предишния век.

Защо през 80-те ли?

Защото тогава бяхме възпитаници, а тъй като във времето преди този момент, сиреч в края на 70-те и началото на 80- те години отвън летния сезон бургаските гъзари, моряци и интернационалните водачи, ходеха да купонясват в дискотеката на хотел „ Приморец “ или в бара на хотел „ България “, а след 23 часа с таксита или с коли се изнасяха към Слънчев бряг и по-точно към тамошната дискотека „ Мелодия “, но за тези неща други хора би трябвало да ти описват, а не самозванци като мен.

Ние тогава сме нямали достъп до тези места,защото бяхме възпитаници, както към този момент споделих.

Та, „ Плочата “ беше едно неуместно заведение върху покрива на някакви съблекални на Централния плаж в Бургас. Работеше от ранното лято до късната есен. През деня непосредствено от плажната линия хората си купуваха оттова бира и картофки, само че вечер…

Вечер друже мой беше супер. Поне за нас беше по този начин.

Е, отново имаше бира и картофки, по-късно и някакви клисави пици, само че надали някой ходеше там, с цел да яде.

Първо се купуваха билети от някакво павилионче отвън…разположено пред тогавашния нощен бар. После се качвахме горе на самата „ Плоча “, където …

Така и в никакъв случай не разбрах по какъв начин се събираха толкоз доста хора на възраст от 14-15 години до 30-35 години. Имаше нещо като сцена тъкмо пред самия вход, а тълпата се разделяше в двете крила на заведението, представляващо нещо като прав ъгъл. Тук там из двете крила имаше някакви очукани стоманени маси и столове, само че броя им беше доста по-малка от броя на посетителите.

Някъде на сцената имаше и нещо като предвестител на видео стена и там от време на време можехме да гледаме видеоклипове на рок и поп групи.

Веднъж видях по какъв начин на сцената там пя и свири бургаският рокаджия Георги Мархолев. Беше възвишен, защото…ами тъй като пееше на британски, а не като Данчо Караджов да вика най-вече по едно „ Оуууиииийееее “. Кой е Данчо Караджов ли? Ти за група „ Сигнал “ чувал ли си? Не??? Ами, има информация из интернет. Търси си я.

Хм, не знам за какво, само че в спомените ми изплува кой знае за какво и мини концерт на Нели Рангелова…да, бе …на „ Плочата “, тъкмо тя…Нели Рангелова.

Какво??? Не знаеш коя е тя ли? Добре де, виж и фотосите из Google. В Уикипедия все ще има сведения за нея. Ами, тогава беше естрадна певица и хубава жена и …не, не. Аз не слушах такава музика, само че тогава през онази вечер слушах Нели Рангелова, тъй като когато пя от сцената, аз бях пред сцената.

Стига си се хилил така присмехулно, де.

Музиката за нас беше най-важното, разбираш ли. Стояхме прави с часове на „ Плочата “ и слушахме обичаната си музика, обличахме се с нещо друго от омразните училищен униформи и.

Да, бе…в учебно заведение носехме униформи. Какво е униформа ли? Ами, бойците имаха униформи. Учениците също. Е, не ни харесваше, само че никой не ни питаше. Бяха в непоносим тъмносин цвят. И гадни кройки.

Важно е да кажа, че „ Плочата “ беше лятно заведение и по тази причина там нямаше по какъв начин да има униформи. Собствениците на дънкови панталони и дънкови якета / неизвестно за какво и тогава и през днешния ден, наричани „ сафари “ –та /предизвикваха талази от злоба измежду останалите.

Беше ученическа дискотека, един тип. Но сигурно в нея ходеха и по-големи батковци и каки от нас.

Тук слагам едно крепко парче на ню ейв групата Алфавил от това време. Ама кой ли тогава от нас е мислил върху желанието да бъдеш „ Вечно млад “

Да, речем, че на това място в Бургас се събираха релативно по-възпитани и кротки възпитаници, подрастващи и по-големи.

Но до момента в който необятните национални маси от възпитаници се събираха на „ Плочата “ неспокойните духове и същински бунтари посещаваха „ Капута “…онова пространство сред Северния плаж и Летния спектакъл. Там нямаше вход, естествено имаше бира в пластмасови чаши и картофи, някои по-жадни набори си носеха бутилки водка или коняк и атмосферата си беше напряко наелектризирана и някак революционна. Общо взето беше несъмнено, че съвсем никой от присъстващите не е първенец в учебно заведение. Затова и полицаите постоянно налитаха, с цел да ревизират кой е с паспорт и и кой без.

Да, през 80-те години нямаше полиция, а милиция.

Нямам явен спомен от какъв източник се осигуряваше музикалното оформление на „ Капута “, само че надали е била някаква супер музикална уредба. Във всеки случай посетителите на този дребен бургаски Содом и Гомор си стояха на купчини и си пийваха и се смееха и се уговаряха къде да продължат нощта.

В тези прастари времена през зимата нещата се случваха в Младежкия дом. Там имаше нощни заведения или концерти на български групи. Ами, да…ти какво. Тогава не сме и мечтали да дойдат RAINBOW. Или КISS, или AC DC. Или който и да е.

Но пък можеше да пристигна Росица Кирилова…/момент да се прекръстя/

Но персонално аз съм гледал ФСБ в Младежкия дом. Прибрах се пресипнал. Е, гледал съм и Щурците и Сигнал в спортна зала „ Бойчо Брънзов “, въпреки че тогава тя се споделяше …забравил съм.

Сега се сетих за нещо необичайно. Дори напряко налудничаво.

Около средата на 80-те години имаше някаква необикновена ученическа дискотека в помещение под подлеза против Операта. В нея се събираха възпитаници от 8 до 12 клас. Безвъзвратно съм не запомнил по какъв начин се споделяше.

Странното беше това, че в 18 часа спираше музиката и дисководещият, сиреч индивидът, който пускаше музиката, четеше едвам две минути със непоколебим глас вести. Новини бе!!! Какво бил споделил другарят Тодор Живков или къде бил отишъл другарят Жишев и и прочие такива идиотщини и тъпизми. И всички се хилеха, но слушаха. Повярвай ми…това с новините беше жалко, жалко, жалко решение на комунистическата партия.

После в края на 80-те години местата за занимания в Бургас внезапно се усилиха.

Едно от най-странните заведения в тези времена беше „ Навеса “, ситуирано покрай северната част на тогавашния и сегашен хотел „ Приморец “.

Представляваше лека железна структура вид – парник, покрита с найлон. Предполагам, че по документи там е можело да бъдат приютени петдесетина души, само че постоянно бяха в пъти повече, изгубени из мъглата от цигарен пушек. Толкова кибичеха и извън.

Имам неразбираеми мемоари, че там човек с изключение на алкохол можеше да си поръча айс кола, сиреч чаша кока кола с топка сладолед и да добави към нея дребна водка…или да не прибавя нищо.

В Бургас и културата на пиянство претърпя развиване, по тази причина бяха открити два коктейл бара. И там, както самичък можеш да се досетиш млади ми читателю, се сервираха коктейли. Никой не подозираше до този миг, че съществуват „ водка фис “ и джин фис “

Това си беше една дребна културна гражданска война за общество, привикнало да жули най-вече домашна ракия, водка и коняк. И бадемов аперитив. Това последното пиво си беше бургаско изобретение.

Та, какво за коктейл питейните заведения.

Единият беше до днешната постройка на ВиК Бургас в някогашния хотел „ Бриз “…ееее, там беше супер снобарско. В интерес на истината там възпитаници ходеха рядко, само че имаше и изключения. По скоро посетителите бяха от 18+ нагоре.

Влизаш и те посреща музика от пиано и флейта, само че преди този момент почтително се редяхме редяхме на опашка, с цел да се освободи място и да влезем за един джин фис или японско утро или прочие.

А другият сходен коктейл бар отваряше порти зад тила на Операта. Там, през зимата на 1987 год. много време се висеше извън, след това във фоайето, до момента в който се освободи маса, с цел да влезеш вътре в самото заведение.

Всъщност появи се и трето заведение от този род…наричаше се „ Дружба “ и беше в к-с „ Зорница “. В момента там е ситуиран офисът на бургаска телевизия.

Учениците имаха и някакъв релативно спокоен достъп до обособени заведения за хранене. Да знаеш, че бащите и майките ви ходеха в тогавашния ресторант „ Рибарска среща “, който се намираше …хм против днешната „ Ротонда “. Не негово място в този момент има някакви магазини за облекла. Та, в „ Рибарска среща “ хапвахме пържени калмари и пиехме бира. Спомням си, че един път в десети клас отидохме там с моя кум, е тогава той ми беше единствено съученик, и си поръчахме вино в залата за непушачи. Сервитьорът пренебрежително ни сподели, че сме дребни и ни предложи бира. Е,поне бирата там беше хубава. И калмарите.

Всъщност по-големите възпитаници можеха да влизат в множеството заведения за хранене, само че постоянно с едно мислено.

А и почтено казано за тогавашните младежи не беше изключително прелестно чувство да купонясват в компанията на наборите на майките си и бащите си, че даже и на дядовците и на бабите си.

Представете си лятна вечер в тогавашния ресторант „ Пиргос “. По масите стоят фамилии или въобще възрастни хора, бодат си салата и посръбват ракия, хапват мешана скара, ресторантският оркестър пее някаква естрадна боза и внезапно на дансинга се втурва навалица възпитаници, с цел да танцува на някакво парче на Сиси Кеч или Саманта Фокс, което е пуснал диджеят. Напрегнат миг отвред.

Долу горе същата картинка беше и в тогавашния ресторант „ Дружба “, помещаващ се в Казиното, през днешния ден превърнато в културен център „ Морско казино “. И на ред други такива места, в които имаше тежък културен конфликт сред ресторантската и едвам зараждащата се клубна просвета.

Нали разбирате, че мъчно се получаваше спокойно взаимно битие сред възпитаници и възрастни. Че то можеше някоя вечер да те види вуйна ти или чичо ти по какъв начин се кълчиш по дансинга или недай Боже по какъв начин пушиш!!! Отврат.

Но в навечерието на 90-те години откриха първия ресторант за спагети…Е, това беше към този момент същинска сензация.

Е, по какъв начин можах…забравих още едно фамозно място. Дискотеката в ЦУРК-а в Морската градина. Помещението беше малко, по тази причина множеството хора висяха на маси извън, само че пък заниманието вътре беше обезпечено. Там се събираха възпитаници и студенти. Страхотно местенце.

Между другото едни от най-прочутите бургаски радиоводещи сега,Петър Генчев, беше там новобранец DJ…

В края на 80-те години се появи нов шлагер на нощния живот за възпитаници и луди млади в Бургас.

„ Балатума “…дискотека навън върху един от тенис – кортовете против хотел „ Приморец “. Общо взето вложенията в този …хм…проект бяха оскъдни. Някой беше застлал тенис корта с покритие, вид линолеум или балатум и по този начин се появи името на това сборище.

Бира, картофи и …добре, де…Нали се разбрахме. Никой не ходеше по такива места,за да яде.

Ако щеш вярвай, само че имаше вечери, когато програмата там я водеха доста яки диджеи от тези времена. Самият Тома Спространов или Данчо Стълбицата. Нещо като днешните Armin Van Buuren или Tiesto, да ме прощаваш за сравнението.

Общо взето влизахме, стояхме по пейките за феновете на тенис мачовете, а когато пуснеха музиката, правехме цялата група нещо като кръг и си танцувахме или стояхме прави отново часове наред.

Докато пуснеха…един Господ знае за какво му казвахме така…докато пуснеха „ блус “…демек мудна ария, балада или нещо такова. И тогава по-смелите момчета канеха по-хубавите девойки на танц, а останалите скърцаха със зъби и гледаха тъмно. Първата крачка към някои от днешните бургаски фамилии беше направена там, да го знаеш читателю.

Мисля си, че това беше първата голяма бургаска дискотека навън. Дали в някои вечери вътре в нея е имало 1000 души? Може би.

Но и най-горещото лято свършва и когато сняг забръска, къде да вървиш ти зимъска?

Дискотеката в хотел „ България “. За да си купим куверт на стойност 5 лева, се редяхме на опашка от 17 часа следобяд. Отваряше в 18 часа. После към 22 часа музиката спираше, светваха лампите и ни гонеха, тъй като някъде там започваше да работи нощният бар, а в него ходеха …ами, ходеха тежкарите, а не възпитаници, одеве приключили учебно заведение или прясно уволнени бойци сополанковци като нас. Всъщност на това място можеха да обхванат единствено представители на 11 и 12 клас. За по-малките ситото беше грубо.

Е, на мястото на днешния басейн в този хотел майка ти, татко ти, дядо ти и баба ти са танцували върху дансинга или са хвърляли по едни взор към видео стената, с цел да видят някой клип на Принс, Кайли Миноуг или Мили Ванили, да речем.

Пак в края на 80-те години и напълно при започване на 90-те се появи някаква каравана в двора на Етнографския музей…ей, какъв брой народ висеше там.

Колкото и в „ Арт клуб “-а в двора на днешния партиен щаб на Съюз на демократичните сили на ул. „ Богориди “. Ако ме питаш, за какво висяхме там, ами нямаше никаква логичност да го вършим, само че висяхме с часове. За да забележим този или оня или в моя случай тази или онази. И да тръгнем нанякъде.

През 1988 год. се случи още едно малко чудо…появи се нещо като…нещо като непрекъснато заведение…силно казано, тъй като ставаше дума да напълно мизерно кафене в Търговската къща. Нахаканите пичове с коли и мотори ходеха там или пък в друго сходно …хм…кафене на входа до Гробищата, покрай днешната бензиностанция на Петрол. Никой не знае по какъв начин се е казвало по документи, само че всички го назоваха „ Кокала “.

Просто там се събираше доста народ, с цел да побъбри, да се повесели и да тръгне нанякъде. Веселба на входа на гробищата??? Ами, по този начин се получи.

През лятото на 1990 год. отвори дискотеката в Профсъюзния дом и е безусловно несъмнено, че в пространството пред нея ходеха доста повече хора, в сравнение с в нея, само че всички бяха там. Първо кибичеха в двора на Етнографския музей, а след това се изнасяха на тълпи към …това ново място..

Пак тогава на мястото в някакво покъртително заводско хале до КАТ, напълно в края на Бургас се появи дискотеката „ Ла Пиаца “…и народът се юрна в тази посока.

Естествено най-големите приключенци и нощни аристократи избираха през лятото да вървят в Слънчев бряг, само че …знаеш ли…и в Бургас имаше много благоприятни условия човек да си отвърти главата от занимания.

90-те години донесоха още повече благоприятни условия за нощен живот за бащите и майките, както и за бабите и дядовците на днешните възпитаници в Бургас.

След дискотеката в Профсъюзния дом за по-големите,отвори дискотека „ Арфа “ във фоайето на Операта за по-малките. Малки дребни, но играеха на зарове край дрешниците.

Новозараждащата се частна самодейност преобразува някогашния ресторант „ Пиргос “ в дискотека и това място много време беше цялостен шлагер. През лятото жегата вътре беше убийствена, само че все пак всички се натискаха да влязат.

После в някогашния партиен дом, приютил Бургаския свободен университет отвориха дискотека, изникна и различен съперник в областта на нощното забавление зад Пожарната, където през днешния ден се обитава евангелска черква, по-късно се появиха Караоке бар в Операта, невероятният рок клуб „ Сатан “ покрай стадион „ Черноморец “, на чието разкриване и освещаване макар дяволската символика по стените беше поканен православен духовник, дискотека „ Зорница “, в която можеше да се чуе както Металика, по този начин и сръбска музика, клуб „ Трокадеро “ до автогара „ Запад “ и тоталния шлагер от лятото 1996 год, плажната дискотека „ Палм бийч “, която безусловно умъртви конкуренцията с безвъзмезден вход и на ниска цена алкохол, изникнаха таверни, цингаверни …но…

но…за заведенията от началото на 90-те години пък и средата им и края им ще приказваме различен път, в случай че въобще ти се слушат такива нафталинени мемоари, млади читателю.

Ах, да…вечерният час за възпитаници беше до 22 часа. И по тази причина в рейсовете по това време беше цялостно с младежи, които се прибираха с отвращение. А през днешния ден същите те, но в много по-възрастен вид упорстват пред своите деца и внуци да се прибират рано. И това в случай че не е подигравка на ориста.

Е, в този момент можеш да питаш татко си, майка си, баба си и дядо си в кое от всички заведения из Бургас са вилнели нощно време към края на 80-те и началото на 90-те години. Току виж се окаже, че са били освен в тях, а и в доста други. А в случай че стените им можеха да приказват?

Беше ми прелестно да сме дружно в това пътешестване из далечното минало.