Иван Вазов се боял от телефона
„ Ний сеги тряба да гледаме на ц и л и в и л и з а ц и я т а, тъй като нейна благосклонност ше ни направи хора “, е имитация от популярното произведение на Добри Войников „ Криворазбраната цивилизация “, което дава приблизителна визия с каква подигравка и страх посреща нашенецът всичко ново, съвременно и чужбинско. Свещеник Ганчо Марков написа, че когато е притеглен за секретар-бирник след 1878 година, в Сухиндол „ единствено кметът Венков носи калеври “. А първата жена с шапка в Сливен е сръбкиня, след която децата крещят и я замерват с камъни. Първите електрически крушки у нас светват по къщите след 1900 година, само че даже заможните се въздържат от „ електриката “, види им се рискова и скъпа. През първата година частните клиенти са едвам 17 на брой.
Когато на 1 януари 1901 година потегля първият трамвай, в първите два дни скрибуца по улиците съвсем празен. На всички им се коства, че ще прегази и хората, и добитъка. Всъщност столичани имат учредения за страх, тъй като още в първите дни от стартирането на трамвая няколко вагона дерайлират, а един жандарм става жертва, като се спуска да избави отдолу под колелетата дете. Трамваят плаши най-много с острия си машинален тон и искрите, които прехвърчат и изпод, и от горната страна. Освен това поради трамвая се наложило градските площади да бъдат осеяни с електрически стълбове, които тормозили свободното придвижване и разминаване на каруци, карети и магарета, отиващи на пазара. Селяните напряко наричали трамвая „ нечиста мощ “. Пък в навалицата вътре и джебчия може да ти отмъкне кесията, и безсрамник да опипа жена ти.
Същото е отношението към трена, за чийто рожден ден се смята 7 ноември 1886 година Тогава е пусната в експоатация първата българска жп линия Русе-Варна. Още в самото начало се случва дребен случай –
първият локомотив „ Катерина “ прегазва един вол
и българите почват да гледат с нерешителност и съмнение огнедишащия стоманен кон. В първите дни влакът се движи с по няколко души вътре, а когато броят им нараства до 30-40 души дневно, чиновниците на ЖП-то ликуват!
„ Хвърковатото “ колело, т.е. велосипедът бил посрещнат в България с камъни и обети. Гено Арабаджията от Нова Загора, съвсем малчуган още, си направил личен велосипед, гледайки от някаква чужбинска вестникарска фотография. На 22 август 1882 година той отишъл със своето откритие на събор в близко село и след него подтичвали две села сеирджии, очаквайки да падне и да се претрепе.
Първият чужбински велосипед се появява в София през 1883 година и пресата реагира по този начин: „ Повдигна стихия от смехове, насмешки, боязън, възмущения всъде, където се появи това чудно хвърковато колело ”. То е благосъстоятелност на великотърновеца Методи Хаджипетков, търговец. Закупено е от Берлин и има високо предно колело и по-малко задно. Методи Хаджипетков се е решил с това си возило да тръгне от София за Търново. По пътя селяните го сподиряли с тояги и викове – гледката им се сторила като
проява на демонски умения
Т.е. – неприятна прокоба. През 1885 година около младия търговец още трима младежи се снабдили с „ бициклети ”, както са ги наричали по това време, сред тях и Недялка, сестра на Методи, нейният е с три колелета.
Писателят Стилиян Чилингиров е оставил любопитни мемоари за това по какъв начин се е отнасял към телефона Иван Вазов: „ Като последна точка от подаръците, поднесени на Вазова по случай петдесетгодишния му празник, попада под №69 и един телефон — подарък от страната. Инсталиран в кабинета му, телефонният уред беше комплициран на една висока подложка в ъгъла. Но аз в никакъв случай не чух Вазов да ми се обади по него. Не ми се удаде ни един път и самичък да вляза във връзка… телефонът постоянно оставаше безгласен, никой не се обаждаше. Да е излязъл Вазов от къщи? Не имах вяра — в тия часове, в които го повиквах, той не излизаше. Да спи? Също. И колчем го запитвах за какво не ми се обажда по телефона, той постоянно намираше с какво да се извини: бил долу, закусвал, или пък още овреме бил принуден да излезе… “
Чилингиров споделя по какъв начин един път телефонът звъннал, таман когато самият той бил на посетители на писателя: „ Вазов, както си беше прав, така си остана. Той гледаше ту телефона, ту мене… Най-сетне, като разбра, че телефонът няма желание да спре и че още дълго ще гърми в ушите ни, Вазов се обърна към мене:
– Я виж, апелирам ти се, кой звъни?
Беше министър Омарчевски. Аз подадох слушалката на Вазова. Той я пое с очевидно неодобрение и я сложи на такова разстояние от себе си, че мене ме напуши смях.
Странно неустойчив беше и гласът му
Мене повече ме заинтересова методът, по който Вазов си служи с телефона. Тая нескривана страх от далечния глас на събеседника и това държане на слушалката! “
Вазов толкоз се плашел от телефона, че предпочитал да отиде персонално до някое институция, вместо да се обади по жицата, като твърдял пред познатите си, че апаратът е негоден. Той признава пред своя другар Омарчевски: „ Не мога да привикна с тая дяволска работа. Смущава ме… Той ми е най-неприятният подарък, който ми се сервира за юбилея. Да могат да го дигнат, ще ми създадат едно огромно положително “.
Когато на 1 януари 1901 година потегля първият трамвай, в първите два дни скрибуца по улиците съвсем празен. На всички им се коства, че ще прегази и хората, и добитъка. Всъщност столичани имат учредения за страх, тъй като още в първите дни от стартирането на трамвая няколко вагона дерайлират, а един жандарм става жертва, като се спуска да избави отдолу под колелетата дете. Трамваят плаши най-много с острия си машинален тон и искрите, които прехвърчат и изпод, и от горната страна. Освен това поради трамвая се наложило градските площади да бъдат осеяни с електрически стълбове, които тормозили свободното придвижване и разминаване на каруци, карети и магарета, отиващи на пазара. Селяните напряко наричали трамвая „ нечиста мощ “. Пък в навалицата вътре и джебчия може да ти отмъкне кесията, и безсрамник да опипа жена ти.
Същото е отношението към трена, за чийто рожден ден се смята 7 ноември 1886 година Тогава е пусната в експоатация първата българска жп линия Русе-Варна. Още в самото начало се случва дребен случай –
първият локомотив „ Катерина “ прегазва един вол
и българите почват да гледат с нерешителност и съмнение огнедишащия стоманен кон. В първите дни влакът се движи с по няколко души вътре, а когато броят им нараства до 30-40 души дневно, чиновниците на ЖП-то ликуват!
„ Хвърковатото “ колело, т.е. велосипедът бил посрещнат в България с камъни и обети. Гено Арабаджията от Нова Загора, съвсем малчуган още, си направил личен велосипед, гледайки от някаква чужбинска вестникарска фотография. На 22 август 1882 година той отишъл със своето откритие на събор в близко село и след него подтичвали две села сеирджии, очаквайки да падне и да се претрепе.
Първият чужбински велосипед се появява в София през 1883 година и пресата реагира по този начин: „ Повдигна стихия от смехове, насмешки, боязън, възмущения всъде, където се появи това чудно хвърковато колело ”. То е благосъстоятелност на великотърновеца Методи Хаджипетков, търговец. Закупено е от Берлин и има високо предно колело и по-малко задно. Методи Хаджипетков се е решил с това си возило да тръгне от София за Търново. По пътя селяните го сподиряли с тояги и викове – гледката им се сторила като
проява на демонски умения
Т.е. – неприятна прокоба. През 1885 година около младия търговец още трима младежи се снабдили с „ бициклети ”, както са ги наричали по това време, сред тях и Недялка, сестра на Методи, нейният е с три колелета.
Писателят Стилиян Чилингиров е оставил любопитни мемоари за това по какъв начин се е отнасял към телефона Иван Вазов: „ Като последна точка от подаръците, поднесени на Вазова по случай петдесетгодишния му празник, попада под №69 и един телефон — подарък от страната. Инсталиран в кабинета му, телефонният уред беше комплициран на една висока подложка в ъгъла. Но аз в никакъв случай не чух Вазов да ми се обади по него. Не ми се удаде ни един път и самичък да вляза във връзка… телефонът постоянно оставаше безгласен, никой не се обаждаше. Да е излязъл Вазов от къщи? Не имах вяра — в тия часове, в които го повиквах, той не излизаше. Да спи? Също. И колчем го запитвах за какво не ми се обажда по телефона, той постоянно намираше с какво да се извини: бил долу, закусвал, или пък още овреме бил принуден да излезе… “
Чилингиров споделя по какъв начин един път телефонът звъннал, таман когато самият той бил на посетители на писателя: „ Вазов, както си беше прав, така си остана. Той гледаше ту телефона, ту мене… Най-сетне, като разбра, че телефонът няма желание да спре и че още дълго ще гърми в ушите ни, Вазов се обърна към мене:
– Я виж, апелирам ти се, кой звъни?
Беше министър Омарчевски. Аз подадох слушалката на Вазова. Той я пое с очевидно неодобрение и я сложи на такова разстояние от себе си, че мене ме напуши смях.
Странно неустойчив беше и гласът му
Мене повече ме заинтересова методът, по който Вазов си служи с телефона. Тая нескривана страх от далечния глас на събеседника и това държане на слушалката! “
Вазов толкоз се плашел от телефона, че предпочитал да отиде персонално до някое институция, вместо да се обади по жицата, като твърдял пред познатите си, че апаратът е негоден. Той признава пред своя другар Омарчевски: „ Не мога да привикна с тая дяволска работа. Смущава ме… Той ми е най-неприятният подарък, който ми се сервира за юбилея. Да могат да го дигнат, ще ми създадат едно огромно положително “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ