Животът е прекрасен, когато не очакваш, а просто живееш
Нито едно от нещата, в които си се вкопчил крепко, не е твое.
Животът е прелестен, когато не очакваш, а просто живееш. Всичко, което ЧАКАШ да ти се случи, е фалш. Ти не си роден да чакаш, а да оценяваш. Да броиш благословиите си ден след ден, до момента в който не осъзнаеш, че всичко към този момент е там. В теб.
Ти съдържаш света в себе си и в това време го създаваш по твой облик и сходство.
Една нощ сънувах, че някой ми споделя следните думи: " Животът не е нито прекрасен, нито неприятен. Трябва да си влюбен в земния живот. " Дълго време мислих какво значи това.
Ние постоянно криволичим от пътя. Отиваме в единия край, след това минаваме към противоположния. Живеем в средата, след това тичаме към ръба. И в един миг някъде сред края и началото, сред положителното и злото, сред истината и лъжата, сред фантазиите и страха намираме нещо малко, за което да се хванем.
Нещо малко като мисълта, че през днешния ден е нов ден. В този нов ден мога да направя ВСИЧКО. Мога да вървя по улиците без да се постанова да стигам до някъде. Мога да чувам звуците от клаксоните и тихия вятър без да са приятни или неприятни за ушите ми.
Да виждам хората - тези, които познавам - да обичам, на непознатите - да се усмихна. Позволявам си да имам напълно елементарен ден или да чакам знамение. И в двата случая съм тук.
Каквото и да става, ще остана. Мисля да постоя. Заради това дръвче. Или поради вятъра. Може би поради чудото. Или за чая.
За себе си. За да съм влюбена в земния живот.
Източник: HighViewArt
