Нито една държава не обича конкуренцията, както и нито една

Нито една страна не обича конкуренцията, както и нито една партия не обича своята политическа съпротива. Много преди появяването на първите опити за демократичност и народна власт в Руската федерация, формалните институции като ФСБ ще се постараят да отровят концепцията. Поне това споделя 19-годишния Всеволод Осипов. Той е член на либертарианската партия и живее с майка си – явно не е най-успешния млад мъж, само че в Русия това е най-често срещания образец. Осипов е посетен от управляващите, като предтекста за арест е блокиране на пътища при митинг на 31 януари, както и поддръжка към Алексей Навални.

При разпита, младежът ще успее да разпознае още един човек – член на партия, който сега се показва за полковник. Оказва се, че същият е бил под прикритие и се е опитвал да следи опозицията от близко. Някога в Съединени американски щати, сходни кавги носеха имена като „ Уотъргейт “ и демонстрират по какъв начин в действителност наподобява цялата обстановка, само че през днешния ден това не е изненада за никого. Всеволод влиза в партията през 2019 година след покана на негов съученик.

След ареста на Навални на 31 януари 2021 година стана ясно, че членовете нямат доста потребни ходове. Разделят се на групи и поддържат връзки, само че нищо повече. Един след различен, множеството членове ще бъдат задържани, а измежду тях ще бъде и един от водачите на партията Ярослав Конвей. Неговият арест идва незабавно след изгубването на Роман Коркх. Същият по-късно при инспекция се оказва Роман Подборонов – прочут още като чиновник в организацията за битка с екстремисти.

Роман по-късно ще покаже направени записи в полицията и ще се опита да хвърли виновността по Осипов, принуждавайки го да стартира да спомага на разузнаването. Някои от членовете на партията имат информация, че арестуваният юноша е отключил своя телефон и е посочил всичко. Когато мнозина бягат от страната, Осипов даже не е поканен и това е изцяло предстоящо. Малко по-късно Роман ще предложи среща в близко кафене, където ще докара със себе си и полковник от ФСБ на име Андрей.

По думите на арестувания, Андрей също не харесвал режима, само че трябвало да се бори с екстремистите, които не престават да бъдат извънредно рискови. Предлагат колаборация и присъединяване в новата организация – Обединена Русия. Офертата е еднократна и единственото, което може да се издейства, това са 3-дена период за размисъл. Младежът се чуди по какъв начин да заяви на своите хора, също така го е боязън да употребява телефона си, откакто доста добре схваща, че е наблюдаван.

След 3 дни на 11 юни Осипов ще им откаже, само че незабавно ще разбере, че няма изплъзване. ФСБ щели да открият различен, който ще свидетелства. На 19 години в пандиза не е тъкмо приказка. Разказваните ужаси принуждават момчето да се съгласи и да си избавя кожата, само че в същия миг доста желае да се трансформира в оня, който ще бие служителите на реда на личната им игра.

Първата инспекция за преданост е с името Роман Юнеман. Той е 27-годишен създател на политическото придвижване „ Общество.Бъдеще “. Подборнов желае от Осипов да се запознае с неговата вътрешна работа и да ревизира дали този човек е коренен политик или не.

Всеволод признава, че тук играта е била ясна – той или другия? Изпратени са проекти на постройката, където се намира офиса, като са оградени и някои от най-интересните зони. ФСБ желаят да се слагат записващи устройства в избрани точки. Осипов предлага да се слагат микрофони в административната част, както и в конферентната зала – единствените две места, където Роман Юнеман в никакъв случай не върви.

За месец и половина в диалози и разглеждане на Юнеман, само че нищо забавно не се случва. В началото на август излиза наяве, че ФСБ има нова работна позиция – ориентирана е към Грузия, където са избягали множеството демократични членове на партията. Цяла седмица се пази тишина по отношение на подготвящата се командировка. Казана му е да не задава въпроси.

Мисията му е да открие Ярослав Конвей и други либерали, които се намират в страната. Всеволод си купува друга SIM карта в метрото и основава нов телеграм акаунт. Търси помощ от Иван Чинаров, като го моли да влезе в връзка с него посредством общ прочут. Чинаров схваща истината и даже изпитва облекчение, въпреки всичко е явно, че това не е следващият, нито последният плъх в организацията.

Чинаров поддържа Осипов да замине за Армения, където може да остане малко по-дълго време и по-късно да замине за Грузия. На полицията ще каже, че е съумял да се свърже в загадка група с водача на либералите Ярослав Конвей и това е бил по-безопасния маршрут. Властите са извънредно сюрпризирани и обнадеждени от обстоятелството – благодарение на 214 хиляди рубли (3430 долара) за разноски, както и спомагателни 300 000 рубли (около 4809 долара) и указания за шест седмици, Осипов се приготвя за пътешествието.

На 27 октомври каца в Ереван и след няколко дни лети за Тбилиси. Продължава да държи контакт с ФСБ, само че също по този начин постоянно дава информация и на Чинаров, който може да я употребява против тях. Чинаров съумява да разбере кои техни съдружници ще бъдат нападнати и обескирани. Информацията, която им дава не е за бягство, а за криене на всякаква техника. Чинаров употребява всичко, само че Конвей заобикаля всевъзможни контакти.

Малко след офанзивата над Украйна, най-младият сътрудник и клеветник на ФСБ – може би има и други, само че те към момента се крият – връзката с Подборонов и Андрей ще бъде прекъсната. Опитва се да се включи в Украинския доброволчески фронт, само че откакто има съветско поданство, неговата кандидатура е отхвърлена. Малко след тези събития, телефонът за връзка се скрива на обществено място в Тбилиси и по-късно е сменен с нов. Месец по-късно излиза наяве, че Роман Подборонов продължава да го търси на същото устройство. Единствените му паники са за обиск в дома на майка му, която отхвърля да отиде в Грузия при него.

Интересното е, че откакто най-сетне разкрива с какво се занимава и какво се случва при него, ползата е извънредно най-малък. Никой даже не се трогва от обстоятелството, че осведомител на ФСБ се намира в Грузия.

Дори грузинската полиция не го търси за разпит. Никой даже не се тормози от обстоятелството, че Грузия се цялостни с съветски бежанци, които повече не могат да търпят този режим. Сред тях най-вероятно има и други сътрудници, които се стремят да се възползват от концепцията да събират информация против долари. Ръката на Кремъл съумява да блокира влизането на няколко авторитетни персони, които се пробват да избягат.

Осипов е на мнение, че единствено той познава още двама души, които са пристигнали в Грузия със специфична селекция от шпионски задачи. Никога не е получавал идентификацията на другите сътрудници, само че знае, че ги е виждал в постройката, както и елементарно може да ги разпознае по дадените указания – необичайно е, че множеството се виждат извънредно елементарно. Преди да дойде през октомври в страната, ФСБ подрежда да посещава заведения и кафенета, където се събират най-вече руснаци.

Трябвало е да следи и да не се среща с никого, по-късно би трябвало да показа видяното и да показва кой и по кое време идва в обещано заведение. След старта на войната е забелязал, че другите сътрудници нямат доста самообладание и стартират да вършат неточности. Малко откакто се срещнат с някого, желаят да бъдат вкарани в чатове, да се срещнат с целия кръг от участници и още доста други. Освен това имат огромна глътка и това води до откриване на тяхното прикритие. Веселият час в питейните заведения е разкриването на аматьорския час за всички останали…

Отговорът на ФСБ още не е разполагаем, въпреки и никой да не може да показа дали този човек не разяснява доста и не се разкрива, а се пробва да изчезне от светлината на прожекторите.