Дойче банк обяви енергетиката на Китай за победител в новата военна драма
Нито една страна не беше по-подготвена за войната в Иран от Китай. Докато останалата част от Азия страда от дефицит на нефт и газ заради спора в Персийския залив, Пекин е в положително положение с помощта на големите си ресурси от необработен нефт и голямата си инфраструктура за чиста сила. Азиатският исполин построява вътрешния си бранш за зелени енергийни източници по-бързо от всяка друга страна на планетата и в същото време натрупва големи количества от остатъка на черно злато и синьо гориво в очакване на огромно геополитическо разстройване, сходно на това, което следим в този момент. В резултат, Китай освен е квалифициран да се оправи със сегашната световна енергийна рецесия по-добре от всяка друга страна, само че даже може да излезе от нея по-силен и по-добре позициониран на международната сцена.
Войната внася изключителна неустойчивост на пазарите на нефт и газ, само че световната конкуренция за енергийна сигурност прави Китай по-силен, съгласно Джаки Танг – основен капиталов шеф за разрастващите се пазари в поделението за частни банкови услуги на „ Дойче банк “. „ Китай е победител в тази война от икономическа позиция, от позиция на енергийния микс “, показва той в изявление.
Прогнозата е част от комплицирана картина. Според мозъчния концерн „ Брюгел “, зависимостта на Пекин от вноса на черно злато от Иран ще е „ съществено тестване “ за енергийната му тактика. В същото време, позицията на азиатския исполин на максимален производител на чисти технологии в света го слага в неповторимото състояние да оказва помощ на държавните управления, които в този момент обезверено се пробват да се откажат от вноса от Близкия изток, съгласно капиталовия шеф на „ Дойче банк “.
Танг отбелязва, че в дълготраен проект към този момент „ всички знаят “, че светът „ не може да разчита на нефт “. И че новата действителност ще наложи пренастройване в Азия – най-големият вносител на нефт от Близкия изток. Япония, Корея и Индия в този момент са по-склонни да търсят способи за диверсификация на енергийния си микс, а оборудването, належащо за реализиране на тази диверсификация, неизбежно ще пристигна от Китай, добавя банкерът.
Конфликтът в Близкия изток се колебае сред екзистенциални закани и нежни прекратявания на огъня, което докара до неустойчивост на цените на петрола и газа и внезапния им скок. Обещанието за двуседмична пауза на бойните дейности внесе известно облекчение в утринните часове на 8 април, като повторното отваряне на Ормузкия пролив беше посочено като изискване за договорката. Проливът обаче остава под ирански надзор, примирието не се съблюдава и идващите стъпки остават мощно несигурни.
На този декор държавните управления ще продължат да работят за енергийна самостоятелност. Китай, който остава най-големият консуматор на въглища в света, бързо построява своя бранш за чисти технологии като част от задачата си за реализиране на енергиен суверенитет. Нисковъглеродните източници към този момент съставляват близо 40% от производството на електрическа енергия в страната, спрямо към 25% преди десетилетие, съгласно февруарския отчет на енергийния мозъчен концерн Ember. А възобновимите енергийни източници съставляват съвсем 50% от инсталирания потенциал на електрическа енергия, съгласно оценки на „ Барклис “.
„ Десетилетието на създаване на възобновими енергийни източници и електрификация доста понижиха уязвимостта на Китай на енергийни шокове “, написа екип на „ Барклис “ под управлението на Джиан Чанг – основен икономист на банката за Китай, в разбор за клиентите от 8 април. Резултатът е, че петролът и газът „ в този момент играят единствено дребна роля в производството на електрическа енергия “ за страната, отбелязва тя.
Дългосрочният „ фокус върху електрификацията “ на Китай го прави по-устойчив на шокове в цените на силата, съгласно разбор за клиентите, квалифициран от основния капиталов шеф на „ Ломбар Одие “. А натрупването на стратегически петролни запаси е основало ефикасен кратковременен буфер против повишаващите се цени на петрола, написа още в него.
Според Танг, нова вълна от търсене на възобновима сила ще отсее спечелилите в чистите технологии, откакто годините на плевел напредък смъкнаха цените до равнища, на които някои компании към този момент не могат да се конкурират. „ Проблемът в Китай е, че конкуренцията е яростна “, отбелязва Танг. „ Победителите ще бъдат тези със здрави салда, със здрави фундаменти, с ценова мощ. “ А експортьорите на съоръжение с маржове, които могат да поемат по-високи разноски, и паричен поток, който им разрешава да правят сливания и придобивания, ще се оправят най-добре.
Танг изяснява, че „ Дойче банк “ поучава своите клиенти от частното банкиране да търсят компании, които са с по-малко отговорности от своите съперници. Защото за доста от тези инфраструктурни компании коефициентът на задлъжнялост е висок заради ниската им капитализация, налагаща да теглят заеми от банки.
Китайските акции бяха измежду най-добре представящите се в показателя S&P Global Clean Energy Transition през първите няколко седмици на войната, само че от този момент облагите на множеството от тях се изпариха.
За да се оправи със свръхпредлагането в бранша на чистите технологии, китайското държавно управление предприе акция против регреса. Последният му петгодишен проект неглижира слънчевия бранш и анулира или понижи отстъпките от експортни налози за артикули, в това число слънчеви кафези, поради търговски несъответствия. Или, както заключава Танг: „ Китай е решен да подсигурява, че цените ще останат на конкурентно равнище и в същото време фирмите ще могат да оцелеят “.




