НАСА отказва да се сбогува с остарелия си скитник между звездите
Нито един галактически транспортен съд не може да живее постоянно измежду звездите.
НАСА обаче не е подготвена да се сбогува със своя Voyager 2 от 70-те години на предишния век, който е вторият най-отдалечен галактически транспортен съд, изследващ вселената оттатък най-далечните планети на Слънчевата система.
Voyager 2 постепенно умира, до момента в който се носи през междузвездното пространство с повече от 34 000 благи в час.
Екипът от инженери на Voyager към този момент е изключил нагревателите и други енергийни източници, които не са от решаващо значение за летенето. С намаляващото зареждане на галактическия транспортен съд обаче, НАСА беше на ръба да изключи иедин от петте бордови научни инструмента. Това би белязало началото на края на траялата десетилетия научна задача.
В последния миг инженерите създадоха нов проект, с цел да изстискат още живот от Voyager 2. От 12 милиарда благи разстояние, те откриват прикрит ресурс от мощ в една от неговите елементи, което може да предотврати нуждата да затворят основен за действието на кораба инструмент за още три години.
Knowledge is power! ⚡️
Thanks to my team, I`m now using a small reserve of backup power to operate the five science instruments I use to study interstellar space. Because of this, I can postpone shutting down one of my science instruments until 2026, rather than this year. – V2
— NASA Voyager (@NASAVoyager)
„ Научните данни, които екпиът на НАСА връща, стават по-ценни с всяка миля отдалечаване от слънцето, тъй че несъмнено сме заинтригувани да поддържаме колкото се може повече научни принадлежности работещи допустимо за колкото се може повече време “, споделя Линда Спилкър, академик по плана на Voyager в в лабораториите на НАСА.
И Voyager 2, и неговият близнак Voyager 1, доста са надхвърлили предстоящата си дълготрайност на живот. Те са предопределени да учат Юпитер и Сатурн, техните луни и пръстените на Сатурн.
За задачата си " пътешествениците " са били издигнати да устоят единствено 5 години.
След първичния си триумф, инженерите удвояват задачите на задачата, с цел да включат още две планети: Уран и Нептун. Двата " вояджъра " са изследвали четири планети, 48 луни и голям брой планетарни магнитни полета и пръстени.
Сега галактическите кораби изследват въздействието на слънцето. Те са първите сонди, които пътуват отвън хелиосферата: защитният балон на слънцето.
Слънчевият вятър и радиация се разпръскват в междузвездното пространство, създавайки граница на слънчево въздействие, в границите на която обектите в Слънчевата система са предпазени от мощната галактическа радиация. Тъй като се намираме вътре в хелиосферата и границата ѝ на процедура не се вижда, не е елементарно да разберем нейната форма. Но не е невероятно.
Именно двете сонди Voyager и New Horizons са трите галактически кораба, които са достигнали до далечните краища на Слънчевата система. Voyager даже са минали границата на хелиосферата преди да влязат в междузвездното пространство.
Преди 2 години точно данните от тези сонди помогнаха на учените да открият, че хелиосферата може да е завършена в нещо като галактически кроасан. Така те схванаха, че неутралните водородни частици, които се вливат в Слънчевата система от междузвездното пространство, евентуално играят решаваща роля при извайването на формата на хелиосферата.
Сега инженерите откриха спомагателен източник на сила в част, направена да защищава научните принадлежности от смяна във волтажа им. Електрическите флуктуации евентуално биха могли да увредят инструментите, тъй че регулаторът задейства аварийна верига за достъп до непокътнатата мощ от техните генератори.
Сега, с новото изобретение, инструментите на Voyager 2 ще употребяват силата, вместо да я оставят настрани.
НАСА обаче не е подготвена да се сбогува със своя Voyager 2 от 70-те години на предишния век, който е вторият най-отдалечен галактически транспортен съд, изследващ вселената оттатък най-далечните планети на Слънчевата система.
Voyager 2 постепенно умира, до момента в който се носи през междузвездното пространство с повече от 34 000 благи в час.
Екипът от инженери на Voyager към този момент е изключил нагревателите и други енергийни източници, които не са от решаващо значение за летенето. С намаляващото зареждане на галактическия транспортен съд обаче, НАСА беше на ръба да изключи иедин от петте бордови научни инструмента. Това би белязало началото на края на траялата десетилетия научна задача.
В последния миг инженерите създадоха нов проект, с цел да изстискат още живот от Voyager 2. От 12 милиарда благи разстояние, те откриват прикрит ресурс от мощ в една от неговите елементи, което може да предотврати нуждата да затворят основен за действието на кораба инструмент за още три години.
Knowledge is power! ⚡️
Thanks to my team, I`m now using a small reserve of backup power to operate the five science instruments I use to study interstellar space. Because of this, I can postpone shutting down one of my science instruments until 2026, rather than this year. – V2
— NASA Voyager (@NASAVoyager)
„ Научните данни, които екпиът на НАСА връща, стават по-ценни с всяка миля отдалечаване от слънцето, тъй че несъмнено сме заинтригувани да поддържаме колкото се може повече научни принадлежности работещи допустимо за колкото се може повече време “, споделя Линда Спилкър, академик по плана на Voyager в в лабораториите на НАСА.
И Voyager 2, и неговият близнак Voyager 1, доста са надхвърлили предстоящата си дълготрайност на живот. Те са предопределени да учат Юпитер и Сатурн, техните луни и пръстените на Сатурн.
За задачата си " пътешествениците " са били издигнати да устоят единствено 5 години.
След първичния си триумф, инженерите удвояват задачите на задачата, с цел да включат още две планети: Уран и Нептун. Двата " вояджъра " са изследвали четири планети, 48 луни и голям брой планетарни магнитни полета и пръстени.
Сега галактическите кораби изследват въздействието на слънцето. Те са първите сонди, които пътуват отвън хелиосферата: защитният балон на слънцето.
Слънчевият вятър и радиация се разпръскват в междузвездното пространство, създавайки граница на слънчево въздействие, в границите на която обектите в Слънчевата система са предпазени от мощната галактическа радиация. Тъй като се намираме вътре в хелиосферата и границата ѝ на процедура не се вижда, не е елементарно да разберем нейната форма. Но не е невероятно.
Именно двете сонди Voyager и New Horizons са трите галактически кораба, които са достигнали до далечните краища на Слънчевата система. Voyager даже са минали границата на хелиосферата преди да влязат в междузвездното пространство.
Преди 2 години точно данните от тези сонди помогнаха на учените да открият, че хелиосферата може да е завършена в нещо като галактически кроасан. Така те схванаха, че неутралните водородни частици, които се вливат в Слънчевата система от междузвездното пространство, евентуално играят решаваща роля при извайването на формата на хелиосферата.
Сега инженерите откриха спомагателен източник на сила в част, направена да защищава научните принадлежности от смяна във волтажа им. Електрическите флуктуации евентуално биха могли да увредят инструментите, тъй че регулаторът задейства аварийна верига за достъп до непокътнатата мощ от техните генератори.
Сега, с новото изобретение, инструментите на Voyager 2 ще употребяват силата, вместо да я оставят настрани.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ