Умря бандитът, заради когото е измислен Стокхолмския синдром
Нито един банков обирджия не е предизвиквал толкоз доста заглавия в Швеция, колкото той. Кларк Олофсон – най-известният ухажор измежду банковите обирджии и най—търсеният апаш е умрял в Швеция на 78-годишна възраст. Дори в интернационален проект името му бе добре известно – тъй като без него с огромна възможност в престъпната логика на психиката нямаше да съществува изразът „ Стокхолмски синдром “.
Олофсон кривва от правия път още на млади години – първата му работа е предводител на тайфа и апаш. През 1966 година за първи път влиза в затвора; при едно бягство даже се укрива с двама другари в извънградската резиденция на тогавашния шведски министър-председател. Но не всичко е било по този начин радостно – при друго бягство негов съизвършител прострелва служител на реда. Олофсон още веднъж влиза в пандиза – и още веднъж! - съумява да избяга. Няма затвор, който да може да го удържи. Бяга от всеки арест, не на последно място с помощта на многочислените дами, които го обожавали.
През 1973 година се случва събитие, дало името на феномена „ Стокхолмски синдром “ – шестдневна рецесия със заложници в банка на площад „ Нормалмсторг “ в Стокхолм. Ян-Ерик Олсон атакува банката, взема три млади дами и един мъж за заложници и упорства Кларк Олофсон да бъде доведен от пандиза при него в банката. Освен това желае „ Форд Мустанг “ пред входа, няколко оръжия и три милиона крони – сума, равна тогава съвсем на годишната прехрана на краля.
Полицията в действителност довежда Кларк Олофсон още същия ден в банката. В началото ситуацията наподобява съвсем непринудена – Олофсон и Олсон приказват персонално по телефона с премиера Улоф Палме, поръчват си храна в банката и слушат мощна музика. Но с времето напрежението се ускорява.
Двамата дружно със заложниците се укриват в сейфа на банката и даже спят там. Полицията съумява да заключи помещението извън. Групата е в капан, в цялостна мрачевина. Няма вода, няма тоалетна. Докато служителите на реда в продължение на дни пробиват дупки в тавана на сейфа с тежки машини, хората вътре умират от смут от възможна безразборна офанзива на полицията.
Само чаровният Кларк Олофсон резервира хладнокръвие, успокоява четиримата младежи и прегръща девойките, с цел да ги утеши.
Полицията пуска сълзотворен газ в сейфа и те се предават. Става ясно, че заложниците са въодушевени от Кларк и остро подлагат на критика дейностите на полицията. Стокхолмският полицейски психолог Нилс Бейерот разказва държанието им в отчет като „ Стокхолмски синдром “.
Така се ражда фамозният термин. В началото се популяризира навсякъде, само че през днешния ден в научната общественост съществуват съществени подозрения дали подобен синдром въобще съществува.
Съдът тогава оправдава Кларк Олофсон по случая със заложниците, защото той не е бил в банката по лична воля.
Много дами и пет деца
Криминалната му кариера обаче не завършва – той още веднъж и още веднъж влиза в пандиза. Понякога за телесна щета, а след 1980 година най-често за контрабанда на опиати. През 1993 година е забъркан в кражба на творби на изкуството, след което се открива в Белгия, дами се там – и още веднъж стартира да придвижва опиати. Едва през 2018 година излиза от пандиза за финален път.
Сериалът " Кларк " разказва живота му.
Животът му е толкоз рисков, че Netflix го трансформира в минисериал. Самият Кларк Олофсон обаче се дистанцира от продукцията, защото съгласно него някои неща в нея са изцяло невярни – да вземем за пример, че в миналото е ограбил една от дамите си.
Жените в действителност играят централна роля в живота му. Винаги е имал най-малко една до себе си – даже с една от жените-заложнички имал връзка след рецесията. Става татко на трима сина и две дъщери.
Последните години от живота си прекарва при своя племенница. Но не се кротва. В изявление през 2021 година споделя, че към момента мечтае за „ огромния удар “ и има няколко хрумвания.
„ Смятам, че на хората би трябвало да им е разрешено да вършат това, което желаят – даже и да е закононарушение “, декларира той.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Олофсон кривва от правия път още на млади години – първата му работа е предводител на тайфа и апаш. През 1966 година за първи път влиза в затвора; при едно бягство даже се укрива с двама другари в извънградската резиденция на тогавашния шведски министър-председател. Но не всичко е било по този начин радостно – при друго бягство негов съизвършител прострелва служител на реда. Олофсон още веднъж влиза в пандиза – и още веднъж! - съумява да избяга. Няма затвор, който да може да го удържи. Бяга от всеки арест, не на последно място с помощта на многочислените дами, които го обожавали.
През 1973 година се случва събитие, дало името на феномена „ Стокхолмски синдром “ – шестдневна рецесия със заложници в банка на площад „ Нормалмсторг “ в Стокхолм. Ян-Ерик Олсон атакува банката, взема три млади дами и един мъж за заложници и упорства Кларк Олофсон да бъде доведен от пандиза при него в банката. Освен това желае „ Форд Мустанг “ пред входа, няколко оръжия и три милиона крони – сума, равна тогава съвсем на годишната прехрана на краля.
Полицията в действителност довежда Кларк Олофсон още същия ден в банката. В началото ситуацията наподобява съвсем непринудена – Олофсон и Олсон приказват персонално по телефона с премиера Улоф Палме, поръчват си храна в банката и слушат мощна музика. Но с времето напрежението се ускорява.
Двамата дружно със заложниците се укриват в сейфа на банката и даже спят там. Полицията съумява да заключи помещението извън. Групата е в капан, в цялостна мрачевина. Няма вода, няма тоалетна. Докато служителите на реда в продължение на дни пробиват дупки в тавана на сейфа с тежки машини, хората вътре умират от смут от възможна безразборна офанзива на полицията.
Само чаровният Кларк Олофсон резервира хладнокръвие, успокоява четиримата младежи и прегръща девойките, с цел да ги утеши.
Полицията пуска сълзотворен газ в сейфа и те се предават. Става ясно, че заложниците са въодушевени от Кларк и остро подлагат на критика дейностите на полицията. Стокхолмският полицейски психолог Нилс Бейерот разказва държанието им в отчет като „ Стокхолмски синдром “.
Така се ражда фамозният термин. В началото се популяризира навсякъде, само че през днешния ден в научната общественост съществуват съществени подозрения дали подобен синдром въобще съществува.
Съдът тогава оправдава Кларк Олофсон по случая със заложниците, защото той не е бил в банката по лична воля.
Много дами и пет деца
Криминалната му кариера обаче не завършва – той още веднъж и още веднъж влиза в пандиза. Понякога за телесна щета, а след 1980 година най-често за контрабанда на опиати. През 1993 година е забъркан в кражба на творби на изкуството, след което се открива в Белгия, дами се там – и още веднъж стартира да придвижва опиати. Едва през 2018 година излиза от пандиза за финален път.
Сериалът " Кларк " разказва живота му. Животът му е толкоз рисков, че Netflix го трансформира в минисериал. Самият Кларк Олофсон обаче се дистанцира от продукцията, защото съгласно него някои неща в нея са изцяло невярни – да вземем за пример, че в миналото е ограбил една от дамите си.
Жените в действителност играят централна роля в живота му. Винаги е имал най-малко една до себе си – даже с една от жените-заложнички имал връзка след рецесията. Става татко на трима сина и две дъщери.
Последните години от живота си прекарва при своя племенница. Но не се кротва. В изявление през 2021 година споделя, че към момента мечтае за „ огромния удар “ и има няколко хрумвания.
„ Смятам, че на хората би трябвало да им е разрешено да вършат това, което желаят – даже и да е закононарушение “, декларира той.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ