Банкери прогнозират: Какво ни чака при лихвите и таксите след еврото
Ниските лихвени проценти в България ще се запазят в идващите няколко години, а що се отнася до жилищните заеми - страната ни остава втора в Европа след Малта по най-ниски лихви.
Това разясниха водещи банкери за провокациите пред България на прага на еврозоната на финансова конференция, заяви Българска национална телевизия.
Ще се понижат ли банковите такси от 1 януари и какви са оценките за фискалната политика?
Еврозоната може да е тласък, само че нищо няма да ни бъде харизано, предизвести подуправителят на Българска народна банка Петър Чобанов, и уточни, че фокусът на страната би трябвало да е върху предлагането и вложенията.
Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка: Нищо няма да ни пристигна като подарък. Автоматично не можем да чакаме кой знае какви положителни резултати без да се постараем да ги реализираме и това е главното предизвикателство. Това, което акцентират и рейтинговите организации като проблем пред българската стопанска система, са институциите т.е. без да се обърне внимание на институциите, на тяхното укрепване, на спазването на разпоредбите и използването им, мъчно можем да чакаме толкоз елементарно последващо повишение на кредитния рейтинг.
Фискалната политика на страната прави преход в най-неподходящия миг, счита някогашният финансов министър и някогашен подуправител на Българска народна банка Калин Христов.
Как еврото ще преобрази имотния пазар: Повече предложение и нови лихви
Аз съм шокиран от скоростта, с която фискалната просвета в нашето общество се промени от 2000 до 2025 година. Ние от 1997 до 2020 година имахме просвета на поддържане на уравновесен бюджет в положителни времена и краткотраен недостиг в неприятни времена, дребен размер на държавните разноски, под 40% от Брутният вътрешен продукт, и данъчна система, учредена на поощряване на икономическата интензивност. Всичко това беше изтрито за 5 години, добави той.
Банкерите дадоха отговор на въпроси за лихвите и ще бъдат ли понижени таксите и комисионите, откакто приемането на еврото ще понижи транзакционните разноски с над 1 милиард лв..
istock
Цветослав Димов, основен финансов шеф на комерсиална банка: Много е мъчно да предвиждаме по-дългосрочен интервал, само че в идващите най-малко 2-3 години лихвите ще останат относително много ниски, т.е. няма да забележим огромно придвижване в лихвите посока нагоре. Защо? Защото влизайки в еврозоната Централната банка действително трансформира изискванията за минимални запаси в България - те сега са 12%, това значи, че ние на всеки 100 лв. 12 лв. ги отделяме като минимални запаси, като получаваме 0 възръщаемост в Централната банка, в еврозоната този индикатор е идентичен за всички страни - това е 1%, което значи, че банковият бранш в България ще освободи, на процедура, сред 13-14 милиарда лв. спомагателна ликвидност. Имайки огромна ликвидност, това значи, че стопански няма огромен тласък банките да бъдат нападателни в политиката си за привличане на депозити. Т.е. това, което банката предлага, е сигурност на вложенията на хората, само че няма да бъде нападателна в лихвените равнища. В резюме бих споделил, че в случай че имате инвестиции не очаквайте в скоро време растежи на лихвите по депозитите, само че не очаквайте и огромни растежи по заемите.
От позиция на таксите по общоприетите артикули и услуги, по-скоро не мисля, че еврозоната сама по себе си оказва някакво въздействие върху тях нито в посока нагоре, нито в посока надолу, тъй като те се базират на разноските, които банката прави, добави той.
Банкерите разясниха и че все още не се разисква прекосяване към интернационалния показател Юрибор.
По тематаЛихви и такси носят милиарди на банкитеБанките пр
Това разясниха водещи банкери за провокациите пред България на прага на еврозоната на финансова конференция, заяви Българска национална телевизия.
Ще се понижат ли банковите такси от 1 януари и какви са оценките за фискалната политика?
Еврозоната може да е тласък, само че нищо няма да ни бъде харизано, предизвести подуправителят на Българска народна банка Петър Чобанов, и уточни, че фокусът на страната би трябвало да е върху предлагането и вложенията.
Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка: Нищо няма да ни пристигна като подарък. Автоматично не можем да чакаме кой знае какви положителни резултати без да се постараем да ги реализираме и това е главното предизвикателство. Това, което акцентират и рейтинговите организации като проблем пред българската стопанска система, са институциите т.е. без да се обърне внимание на институциите, на тяхното укрепване, на спазването на разпоредбите и използването им, мъчно можем да чакаме толкоз елементарно последващо повишение на кредитния рейтинг.
Фискалната политика на страната прави преход в най-неподходящия миг, счита някогашният финансов министър и някогашен подуправител на Българска народна банка Калин Христов.
Как еврото ще преобрази имотния пазар: Повече предложение и нови лихви
Аз съм шокиран от скоростта, с която фискалната просвета в нашето общество се промени от 2000 до 2025 година. Ние от 1997 до 2020 година имахме просвета на поддържане на уравновесен бюджет в положителни времена и краткотраен недостиг в неприятни времена, дребен размер на държавните разноски, под 40% от Брутният вътрешен продукт, и данъчна система, учредена на поощряване на икономическата интензивност. Всичко това беше изтрито за 5 години, добави той.
Банкерите дадоха отговор на въпроси за лихвите и ще бъдат ли понижени таксите и комисионите, откакто приемането на еврото ще понижи транзакционните разноски с над 1 милиард лв..
istock Цветослав Димов, основен финансов шеф на комерсиална банка: Много е мъчно да предвиждаме по-дългосрочен интервал, само че в идващите най-малко 2-3 години лихвите ще останат относително много ниски, т.е. няма да забележим огромно придвижване в лихвите посока нагоре. Защо? Защото влизайки в еврозоната Централната банка действително трансформира изискванията за минимални запаси в България - те сега са 12%, това значи, че ние на всеки 100 лв. 12 лв. ги отделяме като минимални запаси, като получаваме 0 възръщаемост в Централната банка, в еврозоната този индикатор е идентичен за всички страни - това е 1%, което значи, че банковият бранш в България ще освободи, на процедура, сред 13-14 милиарда лв. спомагателна ликвидност. Имайки огромна ликвидност, това значи, че стопански няма огромен тласък банките да бъдат нападателни в политиката си за привличане на депозити. Т.е. това, което банката предлага, е сигурност на вложенията на хората, само че няма да бъде нападателна в лихвените равнища. В резюме бих споделил, че в случай че имате инвестиции не очаквайте в скоро време растежи на лихвите по депозитите, само че не очаквайте и огромни растежи по заемите.
От позиция на таксите по общоприетите артикули и услуги, по-скоро не мисля, че еврозоната сама по себе си оказва някакво въздействие върху тях нито в посока нагоре, нито в посока надолу, тъй като те се базират на разноските, които банката прави, добави той.
Банкерите разясниха и че все още не се разисква прекосяване към интернационалния показател Юрибор.
По тематаЛихви и такси носят милиарди на банкитеБанките пр
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ




