Ниски темпове на растеж на икономиката и по-висока от обичайната

Ниски темпове на напредък на стопанската система и по-висока от нормалната инфлация, чака страната ни до 2025 година, съгласно разбор на икономистите от Българска академия на науките. Данните са от за макроикономическата прогноза в интервала 2023-2025 година. По-висок ритъм на инфлацията в съпоставяне със междинните стойности за държавите-членки на Европейския съюз и слаба възможност да осъществим критерия от Маастрихт, от който зависи присъединението на страната ни към еврозоната до 2025 година, предвиждат анализаторите от Института за стопански проучвания на Българската академия на науките. Като аргументи по тази причина, икономистите показват високите цени на енергоресурсите в интернационален проект и спора в Украйна. Сред факторите, които спъват икономическите процеси у нас, анализаторите дефинират спорните решения в региона на икономическата политика и провеждането на ограничения, несъобразени с действителните финансови благоприятни условия на страната. Липсата на политически консенсус по значимите за страната въпроси, също въздействат на заложените стопански цели. Според учените от Българска академия на науките възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на интервала, поради комбинацията от действително повишение на приходите и понижаване на инфлационния напън. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, инфлацията ще се забави, само че процесът ще се случва последователно. Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1,7% през тази година, а през идната се чака да надвиши 200 милиарда лева. Прогнозата за икономическия напредък в проценти е сред 3,0-3,5 на 100 годишно. Анализът на икономистите от Българска академия на науките, се базира на средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година.