Защо whistel-blower си остава екзотично явление за България
Ниската степен на доверие в институциите от страна освен на жителите, само че и на работещите в тях е повода - напълно забележима и от разнообразни социологически данни, в България да няма whistle-blowers в класическия смисъл на думата. Няма по какъв начин в случай, че липсва доверие, че сигналът за противозаконни дейности ще бъде прегледан, разследван, а сигнализиращият – предпазен, сходни сигнали да потеглят от хора в самите институции. Това изясни пред Mediapool съоснователят и член на борда на " Антикорупционния фонд " Николай Стайков.
Whistel-blower значи изобличител. Човек, който оповестява за хипотетична противозаконна, неетична активност или неправда в държавна, социална или друга организация.
Нередността може бъде квалифицирана по доста способи: нарушаване на закона, на вътрешните правила, на разнообразни регулации или пък директна опасност на публичния интерес или националната сигурност, както и машинация и корупция.
На Запад разобличителите постоянно са хора вътрешни за самите организации. В България обаче такива случаи съвсем няма. " Ако пък някой условно казано от " системата " реши да разобличава въпросната система, то той съвсем постоянно е решил да напуща самата система по този начин или другояче ", изяснява Стайков наблюденията си.
Ето за какво Антикорупционния фонд, на който той е съосновател, започва пилотен план за образования за предварителна защита на корупцията и измамите. По думите му самите институции би трябвало да се научат да се пазят от нарушавания. И когато в техните структури е ясно по какъв начин се случва това, тогава – на един идващ стадий и самите чиновници ще добият повече храброст да алармират за нередности. В момента това правят обособени жители или неправителствени организации.
В България няма правна отбрана за изобличителите
България е измежду европейските страни, в които няма правна отбрана за хората, сигнализиращи за нередности и корупция. На 24 октомври т.г. Европейският парламент гласоподава значим – въпреки и необвързващ отчет – за нуждата от правна рамка на Европейски Съюз за отбрана на така наречен изобличители. Необходимостта от такива общоевропейски правила стана по-видима след няколко крупни абсурда, провокирани от такива хора – най-известните са аферата " Люксембург лийкс " през 2014 година за секрети данъчни съглашения, които са облекчили облагането на повече от 350 компании по света; " Досиетата Панама " от 2016 година, разкрили офшорни скривалища на политици и известни обществени персони от цялостен свят; допинг абсурдът с Русия преди Олимпийските игри през 2016 година, както и " Досиетата от Рая ", оповестени през ноември т.г., разкриващи още веднъж офшорни убежища на високопоставени и авторитетни лица и корпорации.
Независимо от обстоятелството, че съществуването на такива сигнали се признава като значим инструмент против корупцията и измамите, множеството хора, които са се решили да приказват, са изправени пред сериозен професионален и персонален риск. Това е още по-валидно за страна като България, където институциите, призвани да пазят публичния интерес, работят като наемници на частни политически или бизнес ползи.
Поради тази причина не е изненадващо, че по-голямата част от следствията в българските медии се лимитират до нарушавания, злоупотреби и корупция на ниско ниво, макар че главните рецензии на Европейска комисия към България са неуспех в битката по високите етажи на властта. Немалка част от медийните следствия, които въпреки всичко разобличават корупция по върховете на властта, от време на време са инспирирани от сигнали, подхвърлени от държавна институция – т.е., позитивният резултат от разкритията на медията е помрачен от събитието, че тя извършва и някаква конюнктурна политическа поръчка.
Друга отчетлива наклонност е, че медиите се въздържат от сериозен метод към корпоративната власт, още по-малко са склонни да вършат следствия за злоупотреби и измами, с изключение на в случаите, когато по този начин или другояче е избухнал скандал или пък има интервенция на политици. Това е изключително особено за огромните национални малките екрани, чиито рекламни доходи са мощно подвластни от моблините оператори, да вземем за пример, без значение че практиките на тази компании постоянно ощетяват потребителите.
Сигналите
За половин година битие Антикорупционният фонд е обработил над 600 проблема от медиен мониторинг и получени сигнали, от тях към 120 са прегледани от правния му център. От юни до ноември са изпратени 80 заявки по Закона за достъп до информация (ЗДОИ), а 11 случая са с направени правни мнения с данни и обстоятелства, пораждащи подозрения за корупционни практики, ориентирани към общо 19 институции - прокуратура, Комисия за попречване и определяне спор на ползи (КПУКИ), Агенция за държавен финансов надзор (АДФИ), контролиращи органи по европейски стратегии и други
" Имаме към този момент 200 хиляди лв. наложени наказания след наши сигнали по 10 публични поръчки (на брюкселски език " финансови корекции " ). Засегнатите в тези сигнали са четирима кметове, един министър и една държавна банка. И един съветски народен представител и неговия консултант ", споделя Николай Стайков.
Организацията не оповестява кои са хората, от които са получени сигналите за нарушавания или злоупотреби.
Антикорупционният фонд в действителност снема до известна степен рисковете за тези, които са склонни да алармират за противозаконни дейности, само че се въздържат да вършат това независимо. Освен това организацията, въпреки и малобройна и със скромни запаси, разполага с експертиза и опит в инспекцията и установяването на обстоятелствата. Това улеснява медиите, които имат предпочитание да вършат лично следствие на случаи, с които се занимава Антикорупционният фонд.
Случаят със сигнала на " Протестна мрежа " против Пеевски, Цветанов и Бареков
Един от най- ярките образци за това какво се случва в България с подаващите сигнали за противозаконни действия е въпросът с неофициалната гражданска организация " Протестна мрежа " (ПМ), зародила след митингите против подмолното ръководство на страната, известно като " Модела КОЙ " през 2013-2014 година.
През февруари 2014 година четирима деятели от групата подадоха сигнал http://www.mediapool.bg/prokuraturata-poluchi-signal-sreshtu-peevski-tsvetan-vasilev-i-barekov-news217230.html до прокуратурата против депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, притежателя на КТБ Цветан Василев и някогашния водещ в ТВ 7 и сегашен евродепутат Николай Бареков. Сигналът до прокуратурата обобщаваше медийните изявления, визиращи подозренията за съществени несъответствия сред подадените от Пеевски публични заявления и фактически притежаваното от него имущество. За банера Василев сигналът засягаше отпущането на необезпечени заеми от КТБ към свързани компании. Бареков по това време бе началник във финансираната от Цветан Василев телевизия ТВ7.
През юни 2014 година КТБ – четвъртата по величина банка в България – се срина поради източването на 4 милиарда лева от нея. Сигналът на " Протестна мрежа " прерасна в мегадело за източването на КТБ, в което главен обвинен е притежателят на банката Цветан Василев.
Сигналът против някогашния му бизнес сътрудник Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева обаче не докара до нищо, макар откритото неплащане на налози за към 300 000 лева от Кръстева. Прокурор Боряна Бецова приключи инспекция с мотив, че всичко към Пеевски и майка му е чисто. Година по-късно Пеевски стартира да заявява благосъстоятелност за милиони, без да е напълно ясно от кое място са парите.
През ноември 2014 година издател на непосредствен до Пеевски уебсайт подаде контрасигнал до прокуратурата против хората от " Протестна мрежа ". Той изиска инспекция на приходите им. Това се случи в деня, в който " Протестна мрежа " взе участие в митинг против опита на прокуратурата да потули изобличения против политика Пеевски (подправянето на буквите " Д.П. " на " 10 " ) в тефтерчето на някогашния началник на КПУКИ Филип Златанов.
Прокуратурата се задейства неотложно против гражданските деятели и разпреди цялостна данъчна проверка на създателите на сигнала против Делян Пеевски. Нещата не стопираха до тук, тъй като данъчните управляващи стартира инспекция и цялата медийна група " Икономедия " (любима цел на Пеевски) с аргумента, че Николай Стайков от " Протестна мрежа " преди години е работил в едно от изданията на медийната група. Прокурор по тази инспекция още веднъж бе Боряна Бецова. През 2015 година и тази инспекция бе прекъсната без данни за нарушавания на проверяваните лица и компании.
Прокуратурата обаче употребява случая да разгласява всички суми, които хората от " Протестна мрежа " са получавали четири години обратно по разнообразни планове.
Казусът " Протестна мрежа vs Пеевски " в действителност е едно от най-солидните доказателства по какъв начин начинания за изобличаване на противозаконни дейности се обръщат против хората, подали сигнал.
" Безопасният метод "
Извън неправителствения бранш, партийните централи са съвсем единственият различен метод за изобличаване на корупционни практики в България.
В последните месеци Българска социалистическа партия се зае да изобличава така наречен " шуробаджанащина " в ръководството на ГЕРБ. Социалистите оповестиха, че в тяхната централа непрекъснато постъпват сигнали за роднински назначения или корупционни практики. Българска социалистическа партия извади нескрито съответно по какъв начин се случва това в Хасково, Габрово и Раднево.
Източници на Mediapool от Българска социалистическа партия обявиха, че партията получава данните от свои симпатизанти работещи в държавни и общински структури в съответните градове: " При всяка власт опозицията разполага с сходна информация, тъй като симпатизантите й оповестяват за всевъзможна корупция ".
На въпрос за какво жителите не се обръщат непосредствено към способените органи – инспекторати в институциите, Министерство на вътрешните работи или прокуратура, представители на Българска социалистическа партия обясниха: " Когато работиш в общината в дребен град, да бъдеш изобличител е мъчно до степен невероятно, тъй като няма институционален аршин за отбрана. И постоянно този, който оповестява за нередности, бива уволняван. Просто е – хората си пазят работата ". Според Българска социалистическа партия към този момент единственият метод да бъдат разобличавани нередности от работещи в самата система е, разобличителите да са анонимни партийни дейци, които да осведомят партийната централа.
Подаването на сигнал посредством огромна партия е най-безопасно, обаче и подозрително от позиция на публичния интерес, защото всяка партия е склонна да отсява информацията съгласно личните си политически цели.
Случаят " Любомир Талев "
Съвсем неотдавна в България имаше и проблем с върховен чиновник от държавната администрация, който се " престраши " да изобличи началниците си в неистина.
Скандалът избухна напролет на 2017 година в мандата на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев.
Тогава Министерството на правораздаването (МП) разгласява законопроект, в който фигурираше противоконституционното предложение за въвеждане на наложителна 3-месечна уседналост за гласоподаване на парламентарни и президентски избори. То на процедура безусловно би отстранило от изборите множеството българи, които живеят в чужбина.
Министерство на правосъдието разгласи, че за всичко е отговорен шефът на Съвета по законодателство в министерството Любомир Талев, който е присъединил скандалния текст в закона през главата на служебния министър Мария Павлова. Талев мигновено бе освободен. Той обаче заяви пред медиите, че оспорваното предложение е спуснато от президента Радев, а самите текстове са били направени от президентския секретар по правни въпроси Емилия Друмева. Уволненият чиновник разкри, че министър Павлова е участвала на разискването на въпросния законопроект в президентството, както и че оповестеният от Министерство на правосъдието вид е координиран с нея. По-късно президентът призна с половин уста, че уседналостта в действителност е негова концепция и не отхвърли, че служебната министърка е била наясно с желанието му.
Уволненият Талев имаше шанс, че партия ГЕРБ, в чийто мандат той е бил назначен на поста в Министерство на правосъдието, още веднъж се върна на власт и го възвърне на работа.
Ситуацията в България може да се заключи по този начин: Страхът, че в случай че някой се изправи против системата, тя ще го смачка, както и основателните подозрения в чий интерес работят институциите, вършат съвсем невероятно разобличаването на противозаконна активност от страна на жителите.
---------------
This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.
Whistel-blower значи изобличител. Човек, който оповестява за хипотетична противозаконна, неетична активност или неправда в държавна, социална или друга организация.
Нередността може бъде квалифицирана по доста способи: нарушаване на закона, на вътрешните правила, на разнообразни регулации или пък директна опасност на публичния интерес или националната сигурност, както и машинация и корупция.
На Запад разобличителите постоянно са хора вътрешни за самите организации. В България обаче такива случаи съвсем няма. " Ако пък някой условно казано от " системата " реши да разобличава въпросната система, то той съвсем постоянно е решил да напуща самата система по този начин или другояче ", изяснява Стайков наблюденията си.
Ето за какво Антикорупционния фонд, на който той е съосновател, започва пилотен план за образования за предварителна защита на корупцията и измамите. По думите му самите институции би трябвало да се научат да се пазят от нарушавания. И когато в техните структури е ясно по какъв начин се случва това, тогава – на един идващ стадий и самите чиновници ще добият повече храброст да алармират за нередности. В момента това правят обособени жители или неправителствени организации.
В България няма правна отбрана за изобличителите
България е измежду европейските страни, в които няма правна отбрана за хората, сигнализиращи за нередности и корупция. На 24 октомври т.г. Европейският парламент гласоподава значим – въпреки и необвързващ отчет – за нуждата от правна рамка на Европейски Съюз за отбрана на така наречен изобличители. Необходимостта от такива общоевропейски правила стана по-видима след няколко крупни абсурда, провокирани от такива хора – най-известните са аферата " Люксембург лийкс " през 2014 година за секрети данъчни съглашения, които са облекчили облагането на повече от 350 компании по света; " Досиетата Панама " от 2016 година, разкрили офшорни скривалища на политици и известни обществени персони от цялостен свят; допинг абсурдът с Русия преди Олимпийските игри през 2016 година, както и " Досиетата от Рая ", оповестени през ноември т.г., разкриващи още веднъж офшорни убежища на високопоставени и авторитетни лица и корпорации.
Независимо от обстоятелството, че съществуването на такива сигнали се признава като значим инструмент против корупцията и измамите, множеството хора, които са се решили да приказват, са изправени пред сериозен професионален и персонален риск. Това е още по-валидно за страна като България, където институциите, призвани да пазят публичния интерес, работят като наемници на частни политически или бизнес ползи.
Поради тази причина не е изненадващо, че по-голямата част от следствията в българските медии се лимитират до нарушавания, злоупотреби и корупция на ниско ниво, макар че главните рецензии на Европейска комисия към България са неуспех в битката по високите етажи на властта. Немалка част от медийните следствия, които въпреки всичко разобличават корупция по върховете на властта, от време на време са инспирирани от сигнали, подхвърлени от държавна институция – т.е., позитивният резултат от разкритията на медията е помрачен от събитието, че тя извършва и някаква конюнктурна политическа поръчка.
Друга отчетлива наклонност е, че медиите се въздържат от сериозен метод към корпоративната власт, още по-малко са склонни да вършат следствия за злоупотреби и измами, с изключение на в случаите, когато по този начин или другояче е избухнал скандал или пък има интервенция на политици. Това е изключително особено за огромните национални малките екрани, чиито рекламни доходи са мощно подвластни от моблините оператори, да вземем за пример, без значение че практиките на тази компании постоянно ощетяват потребителите.
Сигналите
За половин година битие Антикорупционният фонд е обработил над 600 проблема от медиен мониторинг и получени сигнали, от тях към 120 са прегледани от правния му център. От юни до ноември са изпратени 80 заявки по Закона за достъп до информация (ЗДОИ), а 11 случая са с направени правни мнения с данни и обстоятелства, пораждащи подозрения за корупционни практики, ориентирани към общо 19 институции - прокуратура, Комисия за попречване и определяне спор на ползи (КПУКИ), Агенция за държавен финансов надзор (АДФИ), контролиращи органи по европейски стратегии и други
" Имаме към този момент 200 хиляди лв. наложени наказания след наши сигнали по 10 публични поръчки (на брюкселски език " финансови корекции " ). Засегнатите в тези сигнали са четирима кметове, един министър и една държавна банка. И един съветски народен представител и неговия консултант ", споделя Николай Стайков.
Организацията не оповестява кои са хората, от които са получени сигналите за нарушавания или злоупотреби.
Антикорупционният фонд в действителност снема до известна степен рисковете за тези, които са склонни да алармират за противозаконни дейности, само че се въздържат да вършат това независимо. Освен това организацията, въпреки и малобройна и със скромни запаси, разполага с експертиза и опит в инспекцията и установяването на обстоятелствата. Това улеснява медиите, които имат предпочитание да вършат лично следствие на случаи, с които се занимава Антикорупционният фонд.
Случаят със сигнала на " Протестна мрежа " против Пеевски, Цветанов и Бареков
Един от най- ярките образци за това какво се случва в България с подаващите сигнали за противозаконни действия е въпросът с неофициалната гражданска организация " Протестна мрежа " (ПМ), зародила след митингите против подмолното ръководство на страната, известно като " Модела КОЙ " през 2013-2014 година.
През февруари 2014 година четирима деятели от групата подадоха сигнал http://www.mediapool.bg/prokuraturata-poluchi-signal-sreshtu-peevski-tsvetan-vasilev-i-barekov-news217230.html до прокуратурата против депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, притежателя на КТБ Цветан Василев и някогашния водещ в ТВ 7 и сегашен евродепутат Николай Бареков. Сигналът до прокуратурата обобщаваше медийните изявления, визиращи подозренията за съществени несъответствия сред подадените от Пеевски публични заявления и фактически притежаваното от него имущество. За банера Василев сигналът засягаше отпущането на необезпечени заеми от КТБ към свързани компании. Бареков по това време бе началник във финансираната от Цветан Василев телевизия ТВ7.
През юни 2014 година КТБ – четвъртата по величина банка в България – се срина поради източването на 4 милиарда лева от нея. Сигналът на " Протестна мрежа " прерасна в мегадело за източването на КТБ, в което главен обвинен е притежателят на банката Цветан Василев.
Сигналът против някогашния му бизнес сътрудник Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева обаче не докара до нищо, макар откритото неплащане на налози за към 300 000 лева от Кръстева. Прокурор Боряна Бецова приключи инспекция с мотив, че всичко към Пеевски и майка му е чисто. Година по-късно Пеевски стартира да заявява благосъстоятелност за милиони, без да е напълно ясно от кое място са парите.
През ноември 2014 година издател на непосредствен до Пеевски уебсайт подаде контрасигнал до прокуратурата против хората от " Протестна мрежа ". Той изиска инспекция на приходите им. Това се случи в деня, в който " Протестна мрежа " взе участие в митинг против опита на прокуратурата да потули изобличения против политика Пеевски (подправянето на буквите " Д.П. " на " 10 " ) в тефтерчето на някогашния началник на КПУКИ Филип Златанов.
Прокуратурата се задейства неотложно против гражданските деятели и разпреди цялостна данъчна проверка на създателите на сигнала против Делян Пеевски. Нещата не стопираха до тук, тъй като данъчните управляващи стартира инспекция и цялата медийна група " Икономедия " (любима цел на Пеевски) с аргумента, че Николай Стайков от " Протестна мрежа " преди години е работил в едно от изданията на медийната група. Прокурор по тази инспекция още веднъж бе Боряна Бецова. През 2015 година и тази инспекция бе прекъсната без данни за нарушавания на проверяваните лица и компании.
Прокуратурата обаче употребява случая да разгласява всички суми, които хората от " Протестна мрежа " са получавали четири години обратно по разнообразни планове.
Казусът " Протестна мрежа vs Пеевски " в действителност е едно от най-солидните доказателства по какъв начин начинания за изобличаване на противозаконни дейности се обръщат против хората, подали сигнал.
" Безопасният метод "
Извън неправителствения бранш, партийните централи са съвсем единственият различен метод за изобличаване на корупционни практики в България.
В последните месеци Българска социалистическа партия се зае да изобличава така наречен " шуробаджанащина " в ръководството на ГЕРБ. Социалистите оповестиха, че в тяхната централа непрекъснато постъпват сигнали за роднински назначения или корупционни практики. Българска социалистическа партия извади нескрито съответно по какъв начин се случва това в Хасково, Габрово и Раднево.
Източници на Mediapool от Българска социалистическа партия обявиха, че партията получава данните от свои симпатизанти работещи в държавни и общински структури в съответните градове: " При всяка власт опозицията разполага с сходна информация, тъй като симпатизантите й оповестяват за всевъзможна корупция ".
На въпрос за какво жителите не се обръщат непосредствено към способените органи – инспекторати в институциите, Министерство на вътрешните работи или прокуратура, представители на Българска социалистическа партия обясниха: " Когато работиш в общината в дребен град, да бъдеш изобличител е мъчно до степен невероятно, тъй като няма институционален аршин за отбрана. И постоянно този, който оповестява за нередности, бива уволняван. Просто е – хората си пазят работата ". Според Българска социалистическа партия към този момент единственият метод да бъдат разобличавани нередности от работещи в самата система е, разобличителите да са анонимни партийни дейци, които да осведомят партийната централа.
Подаването на сигнал посредством огромна партия е най-безопасно, обаче и подозрително от позиция на публичния интерес, защото всяка партия е склонна да отсява информацията съгласно личните си политически цели.
Случаят " Любомир Талев "
Съвсем неотдавна в България имаше и проблем с върховен чиновник от държавната администрация, който се " престраши " да изобличи началниците си в неистина.
Скандалът избухна напролет на 2017 година в мандата на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев.
Тогава Министерството на правораздаването (МП) разгласява законопроект, в който фигурираше противоконституционното предложение за въвеждане на наложителна 3-месечна уседналост за гласоподаване на парламентарни и президентски избори. То на процедура безусловно би отстранило от изборите множеството българи, които живеят в чужбина.
Министерство на правосъдието разгласи, че за всичко е отговорен шефът на Съвета по законодателство в министерството Любомир Талев, който е присъединил скандалния текст в закона през главата на служебния министър Мария Павлова. Талев мигновено бе освободен. Той обаче заяви пред медиите, че оспорваното предложение е спуснато от президента Радев, а самите текстове са били направени от президентския секретар по правни въпроси Емилия Друмева. Уволненият чиновник разкри, че министър Павлова е участвала на разискването на въпросния законопроект в президентството, както и че оповестеният от Министерство на правосъдието вид е координиран с нея. По-късно президентът призна с половин уста, че уседналостта в действителност е негова концепция и не отхвърли, че служебната министърка е била наясно с желанието му.
Уволненият Талев имаше шанс, че партия ГЕРБ, в чийто мандат той е бил назначен на поста в Министерство на правосъдието, още веднъж се върна на власт и го възвърне на работа.
Ситуацията в България може да се заключи по този начин: Страхът, че в случай че някой се изправи против системата, тя ще го смачка, както и основателните подозрения в чий интерес работят институциите, вършат съвсем невероятно разобличаването на противозаконна активност от страна на жителите.
---------------
This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union. Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ